Християнство.бг
Йеромонах Игнатий Шестаков
Днес си спомняме за чудесата, които Господ Иисус Христос извърши по пътя към Своите страдания. Господ възкресява Лазар, човек, който е бил приятел на Бога, Негов ученик и биологичен брат на Марта и Мария, които са служили на Христос (виж: Йоан 11 гл) и които са били сред най-близките хора до Него.
Лазар се разболял и умрял. Той бил положен в гроб, според обичаите на времето, в пещера, която след това била затворена с камък. Минало доста време и тялото му започнало да се разлага. Когато Христос дошъл да го възкреси, сестрата на Лазар казала недоумяващо: „Вече смърди“. В тези думи прозвучава съмнение, че такова нещо е възможно. Как е възможно да възкреси човек, чието тяло вече видимо се разлага? Тоест той не е починал наскоро или вчера, но ясно се виждали последствията от физическата му смърт. Господ възкресява Лазар и по-късно той дълги години служи на името Господне и управлява Църквата в Кипър, където хората и до днес го помнят и почитат.
Това е история за всеки от нас. Всъщност всички евангелски събития са тук с нас и проникват през цялото време на целия ни живот. Всички евангелски събития са пряко свързани с личния ни живот и най-важното – със спасението на нашата душа. Всеки човек, който е приел светото кръщение и дори всеки човек, който поне веднъж в живота си е направил крачка към познаването на истинския Бог, вече е приятел на Бога, както е бил и Лазар.
Но нашите грехове и нашият безгрижен живот често ни водят до смъртта на всичко добро, красиво и божествено в нашата душа. Нашите грехове разрушават живота ни, убиват го и ние самите започваме да смърдим, без дори да го забелязваме.
Има грехове, страстни навици и болести, които наистина причиняват неприятна миризма. Хората, които са близо до такъв човек, се чувстват неудобно. Това е очевидно проявление на последствията от греха. Като цяло е трудно да бъдеш в една стая с грешник. Много хора знаят от собствен опит, че в този случай се разпространява лош дъх. Същата тежка миризма се усеща и в близост до разлагащ се покойник. Жив човек не може да понесе този дъх, който го трови.
Такива хора, които вече смърдят от греховете си, почти пропаднали и умрели, Господ възкресява, очиства, приближава към Себе Си и ги съединява с Него във вечно възкресение и вечен живот. Историята на Лазар е историята на всеки един от нас.
Това събитие ни показва колко внимателно и с каква любов трябва да се отнасяме към ближния, който смърди. Както сестрите се молеха на Христос, плакаха, говореха за смъртта на своя брат, така и ние трябва да викаме към Господа заради смъртта и тлението на нашия ближен, да Му се молим и да вярваме безгранично, че Той е Синът на Бога и че Той може да възкреси грешник.
Великият пост минава и много от нас се ужасяват от осъзнаването, че времето е минало напразно, че ние си оставаме същите ходещи трупове, каквито сме били, които се разлагат заради греховете си. Но преди Страстната седмица Господ ни дарява с радостта от Възкресението, напомня ни, че ще ни възкреси и че има силата да ни избави от всеки грях, тление, смърт и тление.
Всеки от нас носи знака на победата – Христовия кръст. И ние, като чеда Божии, като свидетели на възкресението на четиридневния Лазар, сега, когато Господ започва Своето кръстно страдание, носим този кръст Христов като „носещи знамението на победата” и викаме: „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“
Из книгата „Духовен бунт“ на йером. Игнатий Шестаков, публикувено и в pravoslavie.ru
