Неделя на Разслабения

Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Иоил

Деяния на апостолите 9:32:42

Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа. В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

„И мнозина повярваха в Господа“

Различните чудеса, които Христос извършил, но и изцеленията на болните не престават да бъдат дела на любовта и човеколюбието на Бога. Същото можем да кажем и за чудесата, които виждаме да извършват апостолите след Петдесетница. Свети Икумений, който тълкува възкресяването на Тиваида, пише: „нямаше да повярват, ако не видеха знамения“¹Св. Икумений, епископ на Трика, За Деянията на апостолите, PG118, 177A., тоест хората нямало да повярват на думите на апостолите, ако те не били съпроводени с чудесата, които вършили Христовите ученици с Неговата сила. В днешното апостолско четиво се говори за излекуването на Еней и възкресяването на Тиваида. Нека направим кратък коментар върху тях.

Днес чухме откъса от Деяния на апостолите, в който се говори как свети апостол Петър изцелил един парализиран, Еней, който бил прикован към леглото в продължение на осем години. Казал му: „Енее, Иисус Христос те изцерява“²Деян. 9:34.. Апостолът подобно на военачалник обикаля местата, където има християни, и подкрепя тяхната вяра. Понякога с присъствието си, друг път чрез изцеления, както в случая със сакатия³Деян. 4:2-11., друг път с проповеди пред градските първенци⁴Деян. 5:29-32., а друг път поучавайки специално християните, както било с Ананий⁵Деян. 571-11.. Извършил и много чудеса със слово, ръце или сянката си⁶Деян. 5:1-11.. Той вършил всичко това, разбира се, със силата на Христос. Колко голяма обаче била разликата в силата, сравнена с нещата, които вършил Христос! Всички знаем за аналогичното чудо, което извършил Христос с парализирания в продължение на цели тридесет и осем години, който с надежда седял край къпалнята Витезда в очакване да бъде изцелен.

Христос изцелил неговата парализа с власт: „Изправи се, вдигни постелката си и ходи“⁷Йоан 5:8., докато Петър излекувал страдащия от същата болест в Лида, като призовал името на Господа⁸Деян. 3:1-10.. Църковният писател Дидим казва: „Единият действаше като Бог, а другият като вярващ в Бога“⁹Дидим Александрийски, За Деянията на апостолите, PG39, 1673C., тоест Христос изцелявал като Бог, а апостолът вярвал и имал доверие в Бога, че ще извърши това чудо. Разбира се, и двете чудеса били извършени в името на Господа Иисуса. Това е съзнанието на Църквата, че всичко става „в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Словото на светците е Христовото слово, което звучи в света с устата на светиите. „Това, което се случва в Църквата – пише един епископ – не става заради способностите на хората, нито посредством техния ум или дейността на ръцете им, а става с Божието благословение. Блажени са, които не се срамуват да кажат и произнесат с устата си Христовото име при всички свои дела“¹⁰Επίσκοπος Διοωύσιος Κοζάνης, Οικοδομή και Παράκλησις, Ιερά Μητροπόλις, Σερβίων και Κοζάνις, Κοζανη 1973, σ. 358..

Второто чудо, което свети апостол Петър извършил, е възкресяването на милосърдната Тавита. Тук отново виждаме как вярата на боледуващите създава предпоставки за чудото. И двамата мъже, които молили апостол Петър да мине през къщата на починалата, били вярващи. Били напълно убедени, че апостолът може да извърши знамение с Божията помощ и „да постигне целта“. Когато свети Петър отишъл в дома им и накарал всички да излязат вън, и „като коленичи“¹¹Деян. 9:40., възкресил починалата Христова ученичка. Помолил се на Христос и получил исканото. Самият Христос дал такава власт на апостолите: „болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте“¹²Мат. 10:8..

Всичко, което вършим в живота си, трябва да има печата на Иисус Христос. Не са плодоносни усилията ни, когато в живота ни липсва Божията благословия. Може да имаме материално благополучие, може да имаме светска власт и сила, може другите да ни считат за важни личности и да ни уважават, но далеч от Бога няма да успеем в нищо. Онова, което дава смисъл в живота на човека, не са предполагаемите му качества, колкото живата връзка, която трябва да има с Христос. Христос осмисля живота ни. Така възниква явлението многото пари да не правят хората щастливи. Светската сила не ги изпълва, познанствата с високопоставени хора ги разочароват. И обратно, нашата жива връзка с Христос в тайнството на изповедта и божествената Евхаристия, в молитвата и милосърдието ни позволяват още тук да имаме опита на Божието царство.

Христовото име е над всяко име¹³Фил. 2:9: „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“.. Няма друго име на земята, чрез което може да се спасим, „и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“¹⁴Деян. 4:11-12, казва свети апостол Петър, изпълнен със Светия Дух. Нека призоваваме с вяра това пресвято Име в молитвата си, но и във всички наши начинания, за да получим благословението и благодатта на нашия Спасител Богочовека и така всичките ни дела да бъдат благословени. Амин.

––––

Превод: Златина Иванова

Източник: Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Иоил “Словото на апостолите. Беседи върху апостолските неделни четива”, изд. на Варненска и Великопреславска митрополия

• 1
  Св. Икумений, епископ на Трика, За Деянията на апостолите, PG118, 177A.
• 2
  Деян. 9:34.
• 3
  Деян. 4:2-11.
• 4
  Деян. 5:29-32.
• 5
  Деян. 571-11.
• 6
  Деян. 5:1-11.
• 7
  Йоан 5:8.
• 8
  Деян. 3:1-10.
• 9
  Дидим Александрийски, За Деянията на апостолите, PG39, 1673C.
• 10
  Επίσκοπος Διοωύσιος Κοζάνης, Οικοδομή και Παράκλησις, Ιερά Μητροπόλις, Σερβίων και Κοζάνις, Κοζανη 1973, σ. 358.
• 11
  Деян. 9:40.
• 12
  Мат. 10:8.
• 13
  Фил. 2:9: „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“.
• 14
  Деян. 4:11-12