Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Иоил
Деяния на апостолите 9:32:42
Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа. В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. Той ѝ подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
„И мнозина повярваха в Господа“
Различните чудеса, които Христос извършил, но и изцеленията на болните не престават да бъдат дела на любовта и човеколюбието на Бога. Същото можем да кажем и за чудесата, които виждаме да извършват апостолите след Петдесетница. Свети Икумений, който тълкува възкресяването на Тиваида, пише: „нямаше да повярват, ако не видеха знамения“1Св. Икумений, епископ на Трика, За Деянията на апостолите, PG118, 177A., тоест хората нямало да повярват на думите на апостолите, ако те не били съпроводени с чудесата, които вършили Христовите ученици с Неговата сила. В днешното апостолско четиво се говори за излекуването на Еней и възкресяването на Тиваида. Нека направим кратък коментар върху тях.
Днес чухме откъса от Деяния на апостолите, в който се говори как свети апостол Петър изцелил един парализиран, Еней, който бил прикован към леглото в продължение на осем години. Казал му: „Енее, Иисус Христос те изцерява“2Деян. 9:34.. Апостолът подобно на военачалник обикаля местата, където има християни, и подкрепя тяхната вяра. Понякога с присъствието си, друг път чрез изцеления, както в случая със сакатия3Деян. 4:2-11., друг път с проповеди пред градските първенци4Деян. 5:29-32., а друг път поучавайки специално християните, както било с Ананий5Деян. 571-11.. Извършил и много чудеса със слово, ръце или сянката си6Деян. 5:1-11.. Той вършил всичко това, разбира се, със силата на Христос. Колко голяма обаче била разликата в силата, сравнена с нещата, които вършил Христос! Всички знаем за аналогичното чудо, което извършил Христос с парализирания в продължение на цели тридесет и осем години, който с надежда седял край къпалнята Витезда в очакване да бъде изцелен.
Христос изцелил неговата парализа с власт: „Изправи се, вдигни постелката си и ходи“7Йоан 5:8., докато Петър излекувал страдащия от същата болест в Лида, като призовал името на Господа8Деян. 3:1-10.. Църковният писател Дидим казва: „Единият действаше като Бог, а другият като вярващ в Бога“9Дидим Александрийски, За Деянията на апостолите, PG39, 1673C., тоест Христос изцелявал като Бог, а апостолът вярвал и имал доверие в Бога, че ще извърши това чудо. Разбира се, и двете чудеса били извършени в името на Господа Иисуса. Това е съзнанието на Църквата, че всичко става „в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Словото на светците е Христовото слово, което звучи в света с устата на светиите. „Това, което се случва в Църквата – пише един епископ – не става заради способностите на хората, нито посредством техния ум или дейността на ръцете им, а става с Божието благословение. Блажени са, които не се срамуват да кажат и произнесат с устата си Христовото име при всички свои дела“10Επίσκοπος Διοωύσιος Κοζάνης, Οικοδομή και Παράκλησις, Ιερά Μητροπόλις, Σερβίων και Κοζάνις, Κοζανη 1973, σ. 358..
Второто чудо, което свети апостол Петър извършил, е възкресяването на милосърдната Тавита. Тук отново виждаме как вярата на боледуващите създава предпоставки за чудото. И двамата мъже, които молили апостол Петър да мине през къщата на починалата, били вярващи. Били напълно убедени, че апостолът може да извърши знамение с Божията помощ и „да постигне целта“. Когато свети Петър отишъл в дома им и накарал всички да излязат вън, и „като коленичи“11Деян. 9:40., възкресил починалата Христова ученичка. Помолил се на Христос и получил исканото. Самият Христос дал такава власт на апостолите: „болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте“12Мат. 10:8..
Всичко, което вършим в живота си, трябва да има печата на Иисус Христос. Не са плодоносни усилията ни, когато в живота ни липсва Божията благословия. Може да имаме материално благополучие, може да имаме светска власт и сила, може другите да ни считат за важни личности и да ни уважават, но далеч от Бога няма да успеем в нищо. Онова, което дава смисъл в живота на човека, не са предполагаемите му качества, колкото живата връзка, която трябва да има с Христос. Христос осмисля живота ни. Така възниква явлението многото пари да не правят хората щастливи. Светската сила не ги изпълва, познанствата с високопоставени хора ги разочароват. И обратно, нашата жива връзка с Христос в тайнството на изповедта и божествената Евхаристия, в молитвата и милосърдието ни позволяват още тук да имаме опита на Божието царство.
Христовото име е над всяко име13Фил. 2:9: „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“.. Няма друго име на земята, чрез което може да се спасим, „и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“14Деян. 4:11-12, казва свети апостол Петър, изпълнен със Светия Дух. Нека призоваваме с вяра това пресвято Име в молитвата си, но и във всички наши начинания, за да получим благословението и благодатта на нашия Спасител Богочовека и така всичките ни дела да бъдат благословени. Амин.
––––
Превод: Златина Иванова
Източник: Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Иоил “Словото на апостолите. Беседи върху апостолските неделни четива”, изд. на Варненска и Великопреславска митрополия
- 1Св. Икумений, епископ на Трика, За Деянията на апостолите, PG118, 177A.
- 2Деян. 9:34.
- 3Деян. 4:2-11.
- 4Деян. 5:29-32.
- 5Деян. 571-11.
- 6Деян. 5:1-11.
- 7Йоан 5:8.
- 8Деян. 3:1-10.
- 9Дидим Александрийски, За Деянията на апостолите, PG39, 1673C.
- 10Επίσκοπος Διοωύσιος Κοζάνης, Οικοδομή και Παράκλησις, Ιερά Μητροπόλις, Σερβίων και Κοζάνις, Κοζανη 1973, σ. 358.
- 11Деян. 9:40.
- 12Мат. 10:8.
- 13Фил. 2:9: „Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име“.
- 14Деян. 4:11-12