Меню Затваряне

Новогодишни размисли за християнското кино

Мартин Ралчевски

Мартин Ралчевски

Скъпи приятели!

Измина още една година, изпълнена със стрес, болести, безкрайни ограничения и загуба на много хора. В тези смутни и объркани времена мнозина станаха наставници. Те говориха уверено и разпалено по теми, по които не винаги бяха подготвени и повлияха на доста хора при взимането на съдбовни решения. Св. ап. Яков загрижено ни съветва да не ставаме учители, защото така ще получим по-голямо осъждане, тъй като всички много грешим (Яков 3:1-2). Искрено се надявам и се моля идната година да е по-добра, но за да се случи това е нужно поне ние, които претендираме да сме християни, малко да се смирим и да не забравяме, че Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Яков 4:6). Разбира се, имайте мнение (та кой днес в този модерен и горд век няма мнение), но се опитвайте да не го вменявате на другите насила и да не бъдете всички учители, защото е казано, че за всяко дело, постъпка и мисъл един ден ще дадем отговор. Изпращам тази година смирено и с молба към Бога да ми помогне да бъда по-добър човек и, ако е възможно, да не осъждам никого за в бъдеще, защото съм грешен човек.

Преди няколко дни гледах филма „Мълчание“ на Мартин Скорсезе. В главните роли са Лиам Нисон, Адам Драйвър, Андрю Гарфийлд и Таданобо Асано. Това е не само най-добрия филм на Скорзесе, но и един от най-добрите филми, който изобщо някога съм гледал. Истински християнски филм! Шедьовър! Филмовата критика го определя като катарзис на големия режисьор. Направен е по книгата „Мълчание“ на Шусако Ендо, която описва действителни събития, случили се в Япония в началото на 17-ти век.

Филмът поставя толкова значими, важни и екзистенциални въпроси, свързани с християнската вяра, морал, чест и любов, че опустошава съвестта на зрителя и предизвиква в него дълбок размисъл и покаяние. Всеки непредубеден зрител, който се смята за християнин, неизбежно би се попитал поне няколко пъти през време на действието – Ами, ако аз бях поставен в тези условия? Дали щях да имам смелостта да проявя и една стотна от вярата на тези страдалци? От вярата на тези християни-мъченици? А ако пък допуснем, че съм на мястото на някои от онези отци-мисионери? Бих ли изобщо издържал колкото тях или бих предал Христос още на първия ден? Защото едно е да си християнин в Европа, а съвсем различно е да бъдеш такъв в 17-ти век в Япония.

Мисълта, че всички тези покъртителни кадри пресъздават реални събития, карат зрителя не само да потръпне, но и искрено да заплаче. Забележителен сценарий и наистина много силен режисьорски замисъл и реализация. Особено в онази част, в която отецът чу благият глас на Господ Иисус Христос. А също и когато, след толкова години на отричане и забвение, тайно изслуша последната изповед на един от отрицателните герои. Ето и някои реплики, които за мен са незабравими: „Това е във вашите сърца, нали? Затова ще се вслушам в тях и ще се подчиня на Бог!“ „Как се чувстваш сега? Ти ще си последния свещеник в Япония. След теб християни повече няма да има по тези земи!“, „Стъпи върху образа на Христос! Това е само формалност. Той ще ти прости.“, „От теб зависи тези хора да не страдат. Отречи се от вярата си и те ще живеят.“, „Нашият Господ каза на апостолите да отидат и да разпространят Евангелието по целия свят, сред всяко живо същество, затова и аз ще го направя.“, „Аз се моля, но съм изгубен и сега просто се моля само за тишина.“, „Господи, моля Те, приеми душата на Джисама. Неговото страдание приключи. Приеми го в Твоята слава.“, „Отче, аз стъпих на Христос и предадох семейството си. Всички те умряха заради мен! Разкайвам се за това. Ще ми прости ли Бог този грях?“, „Виж, ти дойде тук, за да помогнеш на тези хора, а те толкова много те мразят!“, „Какво направих през живота си за Христос? Какво правя за Христос? Какво ще направя за Него?“

Разтърсващ филм! Не знам къде може да се гледа с български субтитри, но сърдечно го препоръчвам.

 Трейлър:

           

Откъс от филма:

През настъпващата година се моля на Бога да сме по-добри. Не казвам „да се обичаме“, защото това ми се струва висока цел, но да имаме малко повече любов и мир в душите си. Да помним, че сме смъртни. Да помним, че сме християни. Да помним, че сме българи и че сме един народ! Дай Боже през тази година да се осъществи една от големите ми мечти най-накрая и България да се сдобие със собствен игрален християнски филм.

По този повод искам да благодаря сърдечно на всички, които подкрепят каузата и се молят за нея. Благодаря и на телевизия „България 24“ за интервюто, поместено по-долу. Една бележка само – записът започва с тийзъра на филма. Моля ви, не бъркайте тийзър с трейлър. В трейлъра се показват кадри от самия филм, докато тийзъра се прави с произволно избрани кадри, които загатват само идеята на филма.

Бог да ви благослови. Бъдете здрави и се старайте да имате милост и любов в сърцата и душите.

Posted in Култура, Публицистика, Театър, кино, телевизия