Християнство.бг
Слава Янакиева
Християнската култура за своята двухилядолетна история е родила изобилие от алегорически поредици, които са свързани с практическото богословие на ежедневието. В своята педагогика тя често прибягва към нагледното за ума стълкновение на добродетелите и пороците, които в зависимост от историческия момент и социалния контекст са различни по състав.
Ето например в ранното съчинение на Пруденций (ІV-V в.) „Психомахия“ битката за душата на човека се води между Идолопоклонството, Похотта, Гнева, Гордостта, Разточителството, Алчността и Раздора – и съответно добродетелите Вяра, Целомъдрие, Търпение, Смирение, Трезвение, Добри дела и Съгласие. Естествено, Добродетелите побеждават и поемата завършва с престола на Премъдростта, която е изобразена също алегорично като женски образ. Водещите воини са Вярата и Съгласието, защото това е време, в което християнството все още печели територии в езическия свят и едновременно е препятствано от ереси и разколи.
Средата на зараждащата се свободна градска култура на зрялото Средновековие има своето влияние върху номенклатурата на пороците и добродетелите. В „драмата“ Замъкът на устояването (ХV в.) например откриваме три основни вражески алегории, които до този момент вече са станали традиционни за западната популярна религиозност: Плътта, Светът и Дяволът. Те имат своя антураж съответно: Ленността, Лакомията и Разврата; Алчността; Гордостта, Гнева и Завистта. Срещу тях воюват Кротостта, Въздържанието, Целомъдрието, Милосърдието, Търпението, Щедростта и Трудолюбието. Добродетелите побеждават в битката за Човешкия род (също алегорическа фигура) не с воинска сила, както при Психомахията на Пруденций, а хвърляйки червени рози – символ на Христовата жертва – върху пороците. И понеже Човешкият род на стари години пак бива подмамен от пороците – в крайна сметка спасението на душата му бива решено на съвет между четирите дъщери на Бога – Милостта, Мира, Правдата и Истината. Милостта и Мира надделяват.
За разлика от тези алегорически фигури (тук споменавам само две произведения, а такива има в обилие) фигурите на християнските светици Вяра, Надежда и Любов и майка им София – не са алегорични фигури както някои настояват. В ранната Църква много християни са кръщавали децата си с имена свързани с вярата, тъй че няма нищо чудно в това християнката София да има деца с имената на трите богословски добродетели (като такива се определят по-късно естествено). И понеже всяка година се отпочва спор за името на нашата столица – за това, че не била наименувана на светицата София, ами на Премъдростта Божия, която е Христос – би следвало да допълним, че св. София най-вероятно е била наречена на Премъдростта с това име. И следователно нищо нередно няма в това, празникът на столицата да съвпада с нейния църковен празник.
Честит празник!
