Християнство.бг
След обстрела на Одеската катедрала на 23 юли, клирици на Украинската православна църква (УПЦ) излязоха с Отворено писмо до митрополит Онуфрий, с което искат събор на УПЦ и категорично и ясно отделяне от Руската православна църква. Писмото продължава да се разпространява и подписва от свещеници от УПЦ. Това е второто отворено писмо – първото подобно (10 въпроса към епископата и Синода на УПЦ-МП от клира и миряните • Християнство.бг) беше изпратено до епископата на УПЦ през м. януари т.г., но отговор не последва. Публикуваме целия текст, под който могат да се подписват свещеници от УПЦ-МП.
Ваше Блаженство!
Измина повече от година, откакто инициирахте и проведохте събора на Украинската православна църква, който беше призван да реши проблема с по-нататъшното ѝ функциониране. Този проблем възникна във връзка със сатанинската агресия на Русия срещу Украйна и нейния народ и всестранната подкрепа на тази агресия от цялата Руска православна църква и лично от нейния глава – патриарх Кирил (Гундяев). За съжаление, както показа времето, решенията, взети на споменатия събор, се оказаха половинчати и такива, че дадоха поле за напълно противоположни тълкувания. В резултат на това съборът в Теофания задава повече въпроси, отколкото дава отговори.
Вие знаете добре, че въпреки решенията на събора всички желаещи продължиха да споменават патриарх Кирил, чуха се доста недвусмислени изявления за единство с Руската православна църква от някои йерарси на РПЦ и т.н. От своя страна масло в огъня непрекъснато наливаше т. нар. „велик господар и отец“, който в много от абсолютно политизираните си проповеди (други никога не е имал) се занимаваше с апология на руската агресия и прослава на руския окупатор. Въпреки всичко това в Москва при най-добрия случай подчертаха, че УПЦ остава част от Руската православна църква и нашето духовенство като цяло не се опита да убеди нито украинците, нито руснаците в обратното. Така че остана само да се констатира, че реално скъсване с Руската православна църква няма.
Именно при тези обстоятелства, почти година след началото на войната, държавните власти взеха курс за ликвидиране на УПЦ. В обръщението си към вас, а не към гражданските власти, ние нямаме намерение да анализираме законосъобразността на действията на държавата, въпреки че е трудно да не признаем, че изпълнението на нейните планове става с груби нарушения на правата и свободите на гражданите на Украйна, които са духовенството и вярващите на УПЦ.
В случая е важно да се намери отговор на друг въпрос: имала ли е причина държавата да изказва претенции към нашата Църква? Да вземем поне тезата на проповедта на патриарх Кирил в навечерието на неотдавнашното прословуто архиерейско събрание в Троице-Сергиевата лавра, където той открито заяви, че „щом изчезне политическата подкрепа за разцеплението, Църквата на Света Рус ще да се обедини отново“, и нарече „възстановяването на силното духовно единство на цяла Русия“ – „възстановяване на справедливостта“.
Каква трябва да бъде реакцията при подобни изказвания на главата на Руската православна църква, дори не на властите, а на народа на Украйна? Народът, който всеки ден, всяка минута губи най-добрите си синове и дъщери в борбата срещу тази орда, която паразитира върху понятието „Русь“! Хора, чиято свещена земя година и половина е обилно напоявана със сълзи и кръв! Народ, който векове наред трябва да възстановява смазаните от врага градове и да оплаква откраднатите животи, които за съжаление не могат да бъдат възстановени по никакъв начин!
Хиляди украинци никога вече няма да видят слънчевото небе, да напишат лирична поема, да подарят цвете на любим човек, да държат в ръцете си родно дете… И цялата тази неописуема човешка мъка, целият този ужас е в името на сатанината „справедливост“ от Московското блато! Жалко, но нашата Църква не намери адекватен отговор на тези думи на патриарха…
Ваше Високопреосвещенство, не можем да мълчим повече. Това е въпрос не само на продължаващото съществуване на УПЦ, но и на обикновен пастирски морал. След варварското разрушаване на Преображенската катедрала в Одеса с ракета, благословена от руското духовенство, заговориха и някои епископи. Самото говорене обаче не е достатъчно, необходими са реални действия.
Ние, духовенството на УПЦ, ви призоваваме да инициирате незабавно свикване на събор на УПЦ, на който да се извърши реално, а не ефимерно раздяла с Руската православна църква. За този факт трябва да бъдат информирани както поместните църкви, така и Москва! Разбираме, че може да сте били предупредени отдавна от църковните служби в Москва за незабавно обявяване на разкол в случай на подобно действие. Вие, очевидно, можете да се страхувате от това като верен на Бога свещеник и монах. Ние обаче сме убедени, че подобно решение на Москва няма да бъде признато от никоя поместна църква по света, следователно вие и ние, заедно с вас, ще се считаме за разколници само за Руската православна църква.
Но истината е, че онези, които заплашват всички с отлъчване (както политическия им партньор заплашва с ядрено оръжие), отдавна са заслужили осъждането на световната общност на православните църкви. Руското държавно верую изгуби всички белези на православието, сля се с имперския режим на Путин и се превърна в негов слуга. Струва ли си да се страхуваме да бъдем отлъчени от общуване с някой, който сам общува не с Бога, а с дявола?
Ние самите имаме ли моралното право да бъдем в единство с такива „християни”?
Има слухове, че обмисляте такъв модел за бъдещото съществуване на УПЦ, какъвто РПЦЗ имаше в миналото. Все пак трябва да напомним, че ръководството на „чуждите“ по едно време не се страхуваше да скъса с Руската православна църква, имайки концептуални разногласия относно отношенията с безбожната съветска власт. И това беше прекъсване не за удобство (както ни упрекват след събора в Теофания), а реално, с конкретни съответни изявления и последващо изпълнение от цялата РПЦЗ, а не по волята на отделни членове. И, ако вече говорим за РПЦЗ, защо ни е нужен такъв модел?
Руските религиозни емигранти, разпръснати в различни страни, априори не могат да претендират за автокефалия. Ние имаме съвсем друга ситуация – всички живеем в държава, дадена ни от Бога. Вече не говорим за това, че през 10 век сме имали православна митрополия в Киев, на която са били подчинени северните епархии (сега руски земи). Между назначаването на първия митрополит в Киев и основаването на първата църква в Москва има няколкостотин години. И тази така наречена „Църква-майка“ (РПЦ, бел. прев.) днес нагло извива ръцете на Киев и заплашва!
Русия няма нищо общо с появата на православието в Украйна, напротив, дължи християнизацията си на Киев, и това не бива скромно да се премълчава. И сега Патриаршията, родена в Киев, се занимава с банална кражба на епархии на УПЦ, като едновременно с това размахва юмрук срещу украинското духовенство и намеква, че Църквата все още не е издала синодална присъда за отстъпничеството на някои епископи и свещеници. Като, чакайте, роби. Няма да пренебрегнем факта на абсолютно грубо отношение към вас лично и въобще към клира на УПЦ от страна на редица архиереи и обикновени клирици на Руската православна църква, които вече смятат всички нас за разколници и ни заплашват с различни наказания. Да си припомним поне изказването на играчката „патриаршески екзарх“ в Африка митрополит Леонид (Горбачов), който не толкова отдавна заяви, че всички украински епископи, участвали в събора на УПЦ, трябва да бъдат „изметени с лоша метла“. Той изрази и убеденост, че всички наши епископи няма да бъдат в Киев, „когато Киевска Рус ще бъде освободена“. После пак замълчахте кой знае защо и поне да бяхте попитали този псевдомитрополит от кого ще освобождава Киевска Рус.
Разбира се, Украинската църква в своето автокефално движение отчаяно се нуждае от подкрепата на автокефалните църкви по света. Затова ви молим да се ангажирате с необходимата междуцърковна дипломация на подходящо ниво. Не може да става въпрос за успеха на такова дело без връщане към молитвеното единство с Вселенския патриарх и като цяло с всички църкви, които са признали ПЦУ. В края на краищата вие самите ни учехте във връзка с трагедията в Одеса: „Да смекчим гнева си, да не го оставяме да се превърне в сляпа омраза“. Колкото и да е трудно, трябва да откриете онази любов в себе си, без която няма бъдеще. Проблемът за по-нататъшните отношения с Руската православна църква умишлено излиза извън обхвата на този призив: той трябва да бъде сериозно разгледан отделно, след като бъде решен въпросът за напускането на Руската православна църква.
Ваше Блаженство, осъзнаваме колко труден е пътят, на който Господ Ви е поставил. Въпреки това, заставайки на него, вие поехте отговорност за съдбата на Църквата на украинския народ. Следователно, като предстоятел, не можете да избегнете сериозни решения. Във времена на най-трудните изпитания сме готови да ви подкрепяме докрай, но действайте, не мълчете! И разберете: ще има недоволни, които при никакви обстоятелства не искат да напуснат Руската православна църква. Но ние вярваме, че те вече са направили своя избор и той не е в полза на Вас и УПЦ, както и най-вече не е в полза на Украйна.
Спестявайки ефимерно единство с такава част от стадото, вие губите истинското стадо, предимно в Западна Украйна, но сега и в други региони. Но справедливо ли е да принуждаваме всички да търпят загубата на църкви, да се чувстват като хора от „трета класа“ в собствената си страна само защото някой (не ние) не иска да загуби единството с Руската православна църква?
Дойде време за важни решения, време на особена отговорност на всички! Разберете, всички ние сме готови да страдаме докрай за Христос, за нашата вяра, за истината. Но факт е, че под прикритието на подобна „истина“ те ни налагат алтернативно единство с Руската православна църква, чийто глава благославя сатанинския поход на руската армия към нашата родина и свежда всяка проповед до „величието на Русия“. За нас е отвратително да се чувстваме част от подобно „величие“.
Да, считаме за неморално да поддържаме канонично подчинение на Руската православна църква при такива обстоятелства. Да, нямаме никакво желание да страдаме за това единство с този, който не ни пощади, докато ни наричаше и продължава да ни нарича свое паство. С онзи, който не изпълни историческия си дълг на свещена скръб пред властите за незаконно оскърбените и не забрани на паството си да пресича границата на Украйна с оръжие. Ние не искаме да страдаме нито за Русия, нито за Путин, нито за Кирил. И повечето от нас остават с впечатлението, че ние сме преследвани (от властите, бел. прев.) заради тях, а не заради Христос.
Обобщавайки гореизложеното, Ваше Блаженство, призоваваме отново и отново за незабавното свикване на събора на УПЦ, на който да се извърши окончателно раздяла с Руската православна църква с едновременно осъждане на позицията на патриарх Кирил и подчинените му духовници както във връзка с агресивната война на Путин, така и във връзка с анексирането на украински епархии. Само това не само ще запази нашата Църква, но ще й даде моралното право да продължи да съществува в украинската държава.
–––––
Източник: Відкритий лист священників УПЦ до блаженнішого митрополита Онуфрія від 23.07.2023 (google.com)
