Ренета Трифонова
На 5 февруари вечерта, на 94 години, в американския щат Мериленд е починал протопрезвитер Даниил Хубяк, научаваме от сайта на Orthodox Church of America. По време на дългия си живот отец Даниил играе важна роля в живота на Православната църква в Америка. В периода 1973-1988 е бил предстоятел на местната църква, а през 1992-2001 г. представлява ПЦА в Москва.
Даниил Хубяк е роден на 29 декември 1926 г. в Акрон (Охайо), в семейството на протойерей Атанасий Хубяк, основател на местната православна енория „Св. Николай“. След като служи в армията, Даниил завършва Колумбийския университет, а през 1951 г. семинарията „Св. Владимир“ в Ню Йорк. През същата година се жени за Евелин (Евдокия) Мартинюк.
През септември 1952 г. митрополит Леонтий (Туркевич), който е предстоятел на Руската православна гръкокатолическа църква в Северна Америка (по-известна като „Северноамерикански митрополитски окръг“ или „Северноамериканска митрополия“ и предшественик на ПЦА), го ръкополага за дякон и презвитер и той служи в различни енории в щатите Мичиган, Охайо, Ню Йорк. По време на неговото служение в Троицката енория в Ийст Медоу (Лонг Айлънд) е построен нов храм.
През май 1970 г. о. Даниил Хубяк става член на делегацията на ПЦА, която отива в Москва, за да получи томоса на автокефалия от РПЦ. През август същата година пътува до Кодиак (Аляска), за да участва в прославянето на първия православен светец в Северна Америка – Св. Херман (Герман) от Аляска. През октомври 1970 г. отец Даниил става делегат на първия Общоамерикански събор на вече автокефалната Православна църква в Америка.
Отец Даниил е една от ключовите фигури в ПЦА, която представлява митрополитите Ириней (Бекиш) и Теодосий (Лазор) и оказва голямо съдействие при организирането на дейностите на Синода, на Общоамериканските събори, митрополитския събор и други църковни институции .
През 1988 г. освобождава поста си и става предстоятел на енорията „Св. Петър и Павел“ в Джърси.
На фона на бързите промени в живота на Църквата в Съветския съюз и по време на политиката на перестройка и гласност, ПЦА използва възможността да изпълни отдавнашното си желание – да отвори подворие в Москва, каквото имат и други поместни църкви преди това.
Идеята за откриване на представителство на Северноамериканската епархия в Русия се появява в началото на ХХ век, но поради налагането на болшевишкия режим тя е реализирана едва в края на този век, след краха на СССР. Отец Даниил, който е имал богат опит в църковната администрация и е познавал добре живота на Руската църква, като е владеел добре и руски език, е изглеждал най-добрият кандидат за поста „църковен посланик“. На 1 януари 1992 г. той е назначен за представител на ПЦА към Московската патриаршия.
Пристигайки в столицата на Русия заедно със съпругата си Евдокия о. Даниил започва да служи в храма на Даниловския манастир, а първите му енориаши са американци и други англоговорящи православни християни, към които се присъединяват много московчани. Богослуженията се извършвали на църковнославянски и английски език.
Делегацията на ПЦА в Москва, 1970 г. 
Храм „Св. Екатерина“
С нарастването на енорийската общност, ПЦА започва да се нуждае от по-просторни помещения и в резултат на това на 7 декември 1994 г., на празника на св. Екатерина, патриарх Алексий II и предстоятелят на ПЦА, митрополит Теодосий, отслужват тържествена св. Литургия в храм „Св. Екатерина“, който става и енорийски храм на новата църковна общност при подворието на ПЦА. Отец Даниил започва работа по възстановяване на църковната сграда, която е използвана за други цели през съветския режим. Събира църковната общност около себе си, като прави присъствието на ПЦА в Москва видимо и значимо както в църковните, така и в светските среди. На 11 юни 1999 г. патриарх Алексий и митрополит Теодосий извършват чина на освещаване на олтара на църквата „Екатерина”.
След като прекара почти десет години в Русия, през 2001 г. о. Даниил и съпругата му се завръщат в САЩ в дома си в крайбрежната част на Мериленд. През 2006 г. напуска поста на предстоятел на храма, но до края на живота си продължава да участва активно в живота на енорията. Последното посещение на о. Даниил в Москва е през декември 2019 г. за 25-годишнината от откриването на подворието на ПЦА.
През годините на свещеническото служение о. Даниил получава много църковни награди, а през 1997 г. и офикията протопрезвитер. Упокояването му бележи края на един голям и важен период за Православната църква в Америка, успяла да обедини рускоговорящите и емигрантите от болшевишкия режим в Русия, избягали в САЩ след революцията и техните наследници. В български и руски текстове Православната църква в Америка може да се среще и като Американска православна църква по подобие на останалите автокефални църкви в Източна Европа. Седалището на ПЦА е Syosset, Ню Йорк.
Семинарията „Св. Владимир“ в Ню Йорк, която е част от ПЦА, е едно от най-авторитетните висши богословски учебни заведения, в което преподават едни от най-известните и значими имена в съвременното православно богословие – прот. Александър Шмеман (декан през 1962-1983 г.) , прот. Йоан Майендорф, прот. Георги Флоровски (декан през 1949-1955 г.), прот. Тома Хопко, прот. Джон Бер, митр. Калистос Уеър, проф. Джордж Кронк и др. Тези богослови са пряко свързани и с изграждането на Православната църква в Америка. Българската православна църква е в канонично общение с ПЦА.
