Меню Затваряне

„Православие или смърт“ – Есфигменският въпрос

„Православие или смърт“ – Есфигменският въпрос. Официална позиция на всички манастири на Света гора за ситуацията в манастира Есфигмен

Карея, 28.1/10.2. 2003 г.

Света гора е място, което по своето естество и предназначение трябва да е далеч от любопитните очи на светската публика. Атон е място за уединение, място на тишина, трезвеност и молитва; място, където човешката душа се среща директно с Бога.

Но в последно време Светогорската общност, за съжаление, е принудена да наблюдава със сърдечна мъка скандалните сензации, създавани от медиите (и не само от тях) от хора, които незаконно живеят в Есфигменската света обител. По богохулен начин тези хора изложиха на светско зрелище и съд тайния духовен живот, който ни беше предаден от нашите отци. Светогорската общност дълго време мълча, не желаейки да подхранва слуховете и се отстраняваше от методите на борба, използвани от самозваните зилоти. Въздържахме се и от полемика, за да не разгласяме тези неадекватни действия, които за съжаление предприемат някои хора на Света гора, и за да не внасяме смут в душите на обикновените хора.

Молим се ден и нощ Всемилостивият Бог и Покровителката на Света гора Пресвета Богородица да разкрият истината. Молим се на Господ Света гора да излезе още по-силна от сегашното изпитание – както се е случвало и преди в много критични моменти от нейната история. С чиста съвест дълбоко вярваме, че рано или късно това ще се случи. Съвестта ни обаче сочи и целесъобразността на публикуването на текста по-долу. Решихме да предприемем тази стъпка с голяма предпазливост и я считаме за изключителна мярка. Нашата цел е да предоставим на всеки добронамерен човек точната и обективна информация, необходима за да узнае истината, а също и за да се опази от „военната кампания“, която сее смут и скандал и която се води срещу Света гора и нейният повече от хилядолетен ред.

1. Есфигменската света обител

Есфигменската света обител е един от двадесетте царски, патриаршески и ставропигиални манастири на Света гора. Този манастир има многовековна история, която започва от византийско време и продължава до днес. В манастира са живели няколко велики светци на нашата Църква – истинска възхвала на Света гора. С Есфигмен е свързан и животът на някои известни църковни общественици. Преди няколко десетки години Есфигмен имаше репутацията на един от най-добрите, най-строгите и най-традиционните манастири на Света гора.

Трябва да се отбележи, че всеки манастир на Света гора, като място на живот и подвизи на монасите, има едновременно права и задължения, които са му дадени именно защото никой и нищо не трябва да пречи на живота и подвижничеството на монасите от век на век. По този начин всеки манастир на Атон представлява юридическо лице по държавното право, което има административна власт и се ползва от множество привилегии и предимства, които произтичат от специалния статут на Света гора. Същевременно всеки от двайсетте светогорски манастира има съответна духовна и административна отговорност. Днес, благодарение на действията на хората, окупирали Есфигменския манастир, това свято семейство за първи път в своята история е в трагична ситуация. Тоест по същество Есфигменското семейство, не носейки отговорността и не изпълнявайки духовно-административните функции на един от манастирите в Света гора, преминава на ниво килия. Манастирът не функционира като юридическо лице и с това прекратява съществуването си. Братството на Есфигменския манастир вече не съществува. Сградите на манастира са заети от група хора, които не по своя вина не са монаси от Света гора. Тези лица са виновни за незаконна узурпация на власт, а оттам и много други наказуеми нарушения на правото. Започвайки разказа за това как се случи това, искаме да насочим вниманието на читателя към факта, че новосъздадената ситуация, освен щетите, които причинява на светата обител Есфигмен, представлява много голяма опасност за целия Атон.

2. Основни принципи на съществуването на Атон

Според общото убеждение на светогорците, които са съгласни с изводите на историческата и правната наука, Света гора дължи своето оцеляване и вечно съществуване в продължение на дванадесет века в много отношения на застъпничеството на Пресвета Богородица, която дава на Света гора специален статут на самоуправление. Този статут е уникален за целия полуостров Атон, а не само за определен брой монашески братства. Това е разликата, изключителността и превъзходството на Света гора Атон в сравнение с други не по-малко достойни монашески центрове, като например Свещените хълмове Метеора или в древността Олимп Витински. Основен принцип на нашия монашески център е принципът на църковното и административно единство на всички манастири на Атон и тяхното взаимно общение.

По-конкретно, църковното единство и общение на светогорските манастири се основава на общото подчинение на пряката юрисдикция на Вселенската патриаршия, която стриктно следи точното спазване на светогорските установления, вкл. в духовно отношение. На Света гора не е разрешено по време на литургията да се споменава името на който и да е друг епископ, освен на Вселенския патриарх. Светогорските манастири са длъжни да имат пълно евхаристийно общение помежду си и да участват в съвместни тържествени церемонии и богослужения.

Административното единство и общение се основава на задължителното съвместно участие на манастирите в споделените органи на властта (Светия Кинотис на Атон, Светата Епистасия и др.), а също и в съгласието им с разпоредбите на Устава на Атон (по-нататък УСГ) за отношенията между Светогорската свещена община и свещените манастири. Освен това всички светогорски манастири са длъжни да съгласуват дейността си с онези решения и закони, които се приемат от компетентните органи на Атонското самоуправление. По този начин Света гора е уникална религиозна общност. В тази общност правата на нейните постоянни членове се споделят от онези, които свободно влизат в нея, живеят и действат в пълно общение с останалите членове на общността. Разбира се, всеки човек има право на религиозна свобода и в следствие на това правото да спре да общува с други членове на общността. Но в такъв случай неговото свободно излизане от общността ще бъде искрено и почтено действие. Така, в случая с Атон, гръцката конституция и УСГ, желаейки да запазят нейния споделен православен монашески характер, забраняват на нехристияни или на разколници да обитават там. Като се има предвид всичко казано дотук, става ясно, че на Света гора няма „религиозна толерантност“ или „индивидуална религиозна свобода“ в смисъла, в който те съществуват на останалата територия на Гърция. Тази особеност безусловно запазва религиозната свобода на Света гора като едно цяло, тоест правото на Света гора да бъде уникална религиозна общност и правото й да изповядва вярата си по конкретен и уникален начин за всички членове на общността.

Прекратяването на църковното и административното единство на Света гора е немислимо в рамките на нейния статут, защото би унищожило правните ѝ принципи и в крайна сметка би застрашило нейното съществуване. Обсъжданият проблем има най-сериозни правни, духовни, църковни и дори национални измерения. Защото ако на един атонски манастир се даде възможност да се отдели от другите манастири по причини, които той едностранно смята за уважителни, така че другите манастири да могат да се съгласят с тези причини (религия, съвест, националност и т.н.) да прекъсне отношенията си с другите манастири и да премине безпрепятствено в други църковни или национални юрисдикции, това ще има опустошителни последици за Атон, за Църквата и за териториалната цялост на гръцката държава. Поради тази причина гръцката конституция и УСГ безусловно забраняват всяка промяна в броя на двадесетте манастира на Атон.

3. Кратка историческа ретроспекция

В началото на седемдесетте години на ХХ век на Света гора настава вълнение във връзка с икуменическите контакти на Вселенската патриаршия. Наред с другите форми на протест, много манастири на Света гора временно спряха да поменават името на тогавашния Вселенски патриарх на богослуженията. Въпреки смущението, нито един от манастирите, които престанаха да поменават патриарха, не прекъсна църковното общение с останалите манастири на Света гора, а също и с Православната църква като цяло и, разбира се, не преминаха в друга църковна юрисдикция, което е безусловно забранено на Атон. С едно изключение, за съжаление, а именно  манастирът Есфигмен, в който по онова време постъпват хора отвън, на които светогорският монашески начин на мислене е чужд. Тези хора успяват да наложат възгледите си на останалите членове на братството, което води до отделяне на Есфигмен от цялостния светогорски организъм. Тази стъпка беше неуместна и неприемлива, създаваща прецедент за повече от хилядагодишното съществуване на Света гора.

По този начин, освен че престана да се поменава името на Вселенския патриарх, Есфигмен прекъсна и църковното общение с всички останали манастири на Света гора и с всички поместни православни църкви (това прекъснато общение не е възстановено и до днес). По това време Есфигменският манастир влиза в пълно и изключително църковно общение с едно от разклоненията на т.нар. „Истински православни християни“. Трябва да се отбележи, че различните клонове на „Истинските православни християни“ дори нямат взаимно църковно общение. Оттогава до наши дни в Есфигмен се допускат само онези, които са в църковно общение изключително с гореспоменатото направление, докато членовете на други църковни юрисдикции се изгонват от манастира. Отделянето на Есфигмен от общение с Църквата става публично достояние през 1972 г., когато представителят на манастира в Св. Кинотис на Атон отказва да присъства не само на съвместните служби в Протатския храм, но и на кратката и семпла молитва, прочитана заедно от представителите на светогорските манастири преди началото на сесията на Св. Кинотис. Тъй като Св. Кинотис на Света гора многократно се е убеждавала в истинността на всичко изложено по-горе, тя временно изключва представителя на Есфигмен от своите редици като първоначална мярка, молейки манастира да се върне към каноничния ред и очаквайки това завръщане. Но завръщане нямаше и отстъпничеството на Есфигмен стана неотвратимо – не само в църковно, но и в административно отношение.

Независимо от многобройните покани на Св. Кинотис на Атон, Есфигмен спря да изпраща свой представител (с изключение на един изключителен случай през 1972 г.) или епистат и не взима участие в никакво общо дело на Св. Кинотис, а също така не му позволи да извършва съдебни действия по отношение на себе си като светогорски манастир. Опитвайки се да промени пагубния курс на Есфигмен, Св. Кинотис на Света гора, започвайки от 1974 г., издава няколко решения относно действията на игумена и епитропа на Есфигмен на територията на Атон. Оттогава горепосочените лица са лишени от статута на светогорски монаси, но пренебрегвайки решенията на Св. Кинотис (те провеждат тази линия на несъобразяване и до днес), те продължават да управляват манастира и имуществото му. Оттогава управлението на манастира на практика става незаконно. Света гора никога не е признавала това незаконно управление, считайки всички действия и решения на незаконното управление на манастира за несъществуващи. През цялото време на незаконното управление на Есфигмен два пъти са провеждани избори за „игумен“ – през 1975 г. и 1999 г., които естествено никога не са били признати от Света гора. Освен това според УСГ поради липсата на законна администрация, приемането на нови монаси в манастира е незаконно и невалидно и в резултат на това, след смъртта на старите, канонични членове на общежитието, братството на Есфигменския манастир престава да съществува. Налице е само една група от хора, които незаконно заемат манастирски сгради и които показват всички признаци на „обособена група“, чието съществуване е категорично забранено от УСГ (чл. 183). Тази група хора усърдно се занимава с „примамване“ на другите към своята идеология, което също е забранено от закона (чл. 184). От всичко това следва, че горепосочените лица притежават всички характеристики на разколници, което е още по-строго забранено от гръцката конституция (чл. 105) и УСГ (Член 5).

В същото време горепосочените лица не позволяват на компетентните органи да контролират сградите, реликвите и манастирските светини, като по този начин отхвърлят ​​законната власт на гръцката държава и нейните закони. Освен това, те не позволяват на Св. Кинотис да контролира манастирските храмове, нарушавайки и съответните законови разпоредби. В същото време, въпросните лица, в отсъствието на упълномощени органи, посочени от Устава на Света гора, използват движими и недвижими имоти на манастира, като по този начин са виновни в нарушаване на съответните имуществени права. Въпреки факта, че в продължение на тридесет години Света гора никога не признава незаконните действия на гореспоменатите лица, тя проявява толерантност към тях, надявайки се на връщането им в каноничното русло на светогорския живот. Света гора никога не е упражнявала насилие над есфигменците, а напротив,  човеколюбиво им е помагала като физически лица в техните нужди. Но в крайна сметка Света гора получи в отплата една черна неблагодарност за помощта си.

През всички тези години и Света гора, и Вселенската патриаршия правеха многобройни опити да се сближат с Есфигмен, но всички те останаха без резултат. Нещо повече, през цялото това време хората, окупирали Есфигменския манастир, са имали тайната цел да се възползват от снизходителното отношение към тях от страна на светогорците, за да получат признание и легализиране на незаконното си положение. Но тази тайна цел на есфигменците – да получат правен статут във връзка с изплащането на икономическа помощ веднъж годишно – беше очевидна през всичките тези години и стана особено забележима от 1996 г. нататък, когато им беше изплатена икономическата помощ за всички предходни години. След 1995 г. Есфигмен засилва опитите си да легитимира своето положение. Тези опити достигат своя връх през 1999 г., когато новият „игумен“ Методий започва да управлява Есфигмен. Оттогава става ясно, че няма ни най-малка надежда за връщането на Есфигмен към каноничния ред на Света гора. Окупаторите вече открито отправят искания за своето признаване и легализиране, като по този начин правят невъзможни всякакви опити за сближаване и диалог с тях.

Характерна е последната среща на комисията на Св. Кинотис с представители на хората, завзели Есфигмен. Самият гореспоменат отец „Методий“ не се отзовава на тази среща, като гордо поръчва на своите представители да кажат от негово име, че Св. Кинотис или гражданският губернатор на Света гора трябва да го поканят с официално писмо, в което да се обърнат към него с „архимандрит“ или „игумен на св. Есфигменска обител“. Това е кулминацията на всички опити да се намери взаимно разбирателство с хората, окупирали Есфигмен. За да защити светата обител Есфигмен и статута на Света гора, Св. Кинотис се принуждава да не допусне  горепосочената група хора, окупирали манастира, да се ползват с непринадлежащи им законови права, тъй като противоположното би могло да се оцени като косвено признаване и узаконяване на окупацията. Оттогава горепосочените лица започват организирана кампания за изопачаване на истината, като умишлено говорят за някакви уж наложени им „строги и сурови мерки“, представяйки Св. Кинотис като палач, а себе си като негова жертва. Освен това, те насърчават към протести своите приятели и покровители извън Атон, които започват от време на време да организират различни демонстрации.

4. Предприемане на крайни мерки

Убедена в категоричния отказ на горепосочените лица да се върнат към нормалното канонично състояние и в окончателната им ориентация към търсене на начини за признаване на незаконния им статут, Света гора, водена от любов към Бога и човека, осъзнава, че историята и мисията ѝ я призовават с трепет и голяма болка да прояви своята загриженост както за себе си – като Жребий на Пресвета Богородица, така и в частност за светия манастир Есфигмен, който е част от светогорското тяло. Освен това, светогорците се изправят пред необходимостта да се погрижат за вразумяването и духовното спасение на хората, намиращи се в тази света обител, показвайки им неистинността на пътя, по който са поели. Затова Света гора бива принудена да прибегне до законните си права, като деликатно и внимателно предприеме съответните действия. Единствената ни надежда за разрешаване на проблема по мирен и нормален начин, без нежелано насилствено прилагане на закона, беше всички да осъзнаят незаконосъобразността на исканията на гореспоменатите лица, както и истинската сериозност на проблема в неговото религиозно и национално измерение.

По този начин, след цялостно проучване на проблема и достигане до съответните заключения на известни гръцки специалисти по право, е изготвена възможно най-изчерпателна консултативна записка. Въз основа на нея, със задълбочена сериозност и осъзната отговорност, извънредният двоен Кинотис (той предполага съвместна сесия на представителите на манастирите и всички игумени) приема съответните решения и най-накрая започват предвидени от гръцката конституция и УСГ процедури, позволяващи спиране на всички незаконни искания и действия на хората, окупирали Есфигмен. След това, през 2002 г. в Есфигменския манастир е изпратен представител на съдебната власт с официална покана към всеки един от членовете на „братството” да се яви на отчет в Св. Кинотис на Света гора.

По този начин хората, обитаващи Есфигмен, получават възможност да изразят публично своите възгледи и убеждения. Те обаче, без уважителна причина не се отзовават на тази покана и не се възползват от предоставената им възможност, а затварят вратите на манастира и отказват да дойдат в Кинотиса за официална среща с представители на останалите светогорски манастири. Вместо представители, те изпращат до Кинотиса фотокопия на неофициалните си отговори с напълно неадекватно съдържание. През това време обаче „братството“ е напуснато от 24 души. Нелегалните обитатели на Есфигмен организират нова кампания от лъжи и дезинформация. Те напълно абсурдно представят призива за публично излагане на възгледите си като „гонение за вярата“. Към Света гора политат стрелите на безпрецедентна клеветническа атака и дори намеци за извършване на терористични действия срещу атонските манастири.

Тези събития още един път доказват, че гореизброените личности окончателно са се отделили от тялото на Света гора, и че изобщо не се каят за това. На официално ниво става явно съществуването на т.нар на „обособена група“, което се занимава с прозелитизъм и пропаганда – нещо, което е забранено на Света гора под страх от отстраняване от нейната територия.

По същото време Вселенската патриаршия, въз основа на определени характерни признаци, категорично убеждава, че горепосочените лица са в схизма, и по решение на Негово Светейшество Патриарха и Светия Синод, обявява всички членове на горепосоченото „братство“ за разколници. Вследствие на това, Св. Кинотис взима официално административно решение за отстраняването от Света гора на гореспоменатите лица (поименно), като предварително информира подробно всички институции, че не желае разколниците да бъдат физически принуждавани да напуснат Есфигмен. Правният резултат от това решение потвърждава положението от по-рано, че „братството“ и административните органи на Есфигменския манастир не съществуват и че всички представителни, административни и имуществени дейности на лицата, обитаващи Есфигменския манастир, са недействителни, както и че никой от тях няма право да се нарича „светогорски монах“ и „жител на манастира Есфигмен“. Предложено е на горепосочените лица до 15/28 януари 2003 г. да предадат цялото манастирско имущество и да напуснат мирно манастира. На този етап въпросът преминава в компетенцията на гражданския губернатор на Света гора, който в съответствие със закона е издал съответните изпълнителни актове.

Светогорската общност се надява, че след тези решения хората, които окупират Есфигмен, ще разберат, че вече нямат ни най-малка възможност или правно основание да държат в свои ръце някой от манастирите на Света гора (разбира се, това се отнася преди всичко за главатарите на онова незаконно „братство“), че трябва да се подчиняват на решенията на висшите власти на Света гора и да се преместят със своите съмишленици на друго място. В същото време е разгледана възможността за алтернативно решение за лицата, които поради възраст, здравословно състояние или по друга причина не са способни на такова преместване.

5. Абсурдът на медийния скандал

За съжаление хората, които окупират Есфигмен, с характерната си неблагодарност използват даденото им време, за да постигнат напълно противоположни на желанието на светогорската общност цели. Те започват необуздана и безпрецедентна война срещу Света гора, срещу Църквата и гръцката държава, опитвайки се да оклеветят и насила да попречат на почтената и чиста борба на атонските отци за защита на Света гора. Така, без страх от Бога, използвайки всички позволени и непозволени от закона средства, с които разполага съвременната техника за създаване на „виртуална реалност“, те се представят за жертви, които уж са преследвани заради вярата и религиозните си убеждения, докато в действителност е точно обратното. Те представят светогорците като „тирани“ и „престъпници“ –  нещо, което няма прецедент в цялата многовековна история на Атон. Подобни обвинения може да дойдат само от страна на отявлени врагове и противници на Света гора. Посочените по-горе лица за пореден път затвърждават мнението, че нямат нищо общо с етичните норми и маниери на поведение, приети на Света гора, с нейния дух, история – и изобщо с православната християнска монашеска традиция. Гръцката и международната общественост имаха нещастието да станат свидетели на безпрецедентно театрално представление. Хора, които гордо се самонаричат ​​„истински представители на православния аскетизъм“, на практика се доказват като истински актьори, разполагащи с огромни парични суми, които ежедневно прекрачват праговете на редакциите на телевизионни и радио студиа, плащат публикации в печатни медии без оглед на тяхното морално и професионално реноме, организират пресконференции в луксозни хотели, отварят сайтове в интернет и пр. и пр. Напротив, манастирите на Света гора съзнателно избягват действия от подобен род. Но най-лошото от всичко е, че по време на „военната“ кампания срещу Света гора, биват подготвени и разпространени голям брой лесно приемливи лозунги за „гонения заради отстояване на вярата“ и др. (когато на практика няма нито гонение, нито борба за вярата) и се култивира обществено презрение към приетия на Света гора ред и към решенията на нейните власти. За това ще говорим по-подробно по-нататък в текста.

Когато даденият на зилотите срок изтича ( 15/28 януари 2003 г.), те се затварят в сградите на манастира и залостват вратите. Те биват информирани устно и писмено за общото съгласие и взаимните ангажименти на Вселенската патриаршия, Гърция и Света гора за недопустимостта на принудителното им извеждане от манастира. Наясно са също, че отстраняването им със сила не е възможно по политически причини, както и че на Света гора няма достатъчно полицейски сили за подобни действия. Гражданският губернатор на Света гора ги уведомява, че полицейски патрул ще посети Есфигмен, като официално ще ги увери, че не се готви атака срещу манастира, и че полицейският патрул ще напусне манастира веднага след връчването на съобщението, което и става на практика. Но независимо от всичко това, използвайки благоприятната възможност да станат герои, докато се намират в пълна безопасност, зилотите, окупиращи Есфигмен, разпространяват по целия свят фалшивата новина, че уж е започнала атака срещу манастира, че са обкръжени от бронирана техника и голям брой полицаи от звеното със специално предназначение, че са лишени от най-необходимите средства за живот и др. Лъжи, достойни за смях, но в същото време и за плач. Те докарват тайно телевизионни камери в Есфигмен и канят журналисти, ставайки първите в историята „мъченици за вярата“, които предават мъченическите си изтезания директно в ефир. Всичко това става свидетелство за пълното падение на тези хора и печален повод за омаловажаване на светостта на нашата вяра в очите на „мира сего“. Те предават Света гора, православието и националните ни идеали, принасяйки ги в жертва на Молоха на световните медии. Опитват се да оклеветят отечеството си на международно ниво. Те, лъжливо обвинявайки Света гора в симпатии към Запада, се обръщат за помощ към европейските организации („латински“ и „сатанински“ – според собствените им думи).Те представят в съда „доказателства“, които, ако биха били приети, биха имали опустошителни последици за целия Атон (и разбира се, за самата Есфигменска св. обител). Извършват и много други неща, чужди на светогорския дух. Като цяло те не оставят никакво съмнение за факта, че не принадлежат на Света гора и че са й дълбоко чужди. Тези хора потвърждават това, за което се знае отдавна: че са се изолирали от Света гора във всеки смисъл на това понятие.

Считаме за свой дълг да дадем отговори на възникналите в резултат на неуместната кампания от лъжи и дезинформация въпроси, за да не бъде повече смущавано и подвеждано общественото мнение.

6. Отговори на различни въпроси

Наистина ли се извършва гонение срещу Есфигменската света обител?

– В този въпрос има двойно изкривяване на истината. Прилагането на правовия ред, което се осъществява по мирен начин, не може да се нарече „гонение“. Но всичко, което се отнася до групата хора, която незаконно окупира сградите на Есфигменския манастир, не може да бъде асоциирано с това свето място като духовна институция с цялата ѝ вековна история.

– Има ли опасност монашеският живот в Есфигменския манастир да бъде прекъснат?

– Точно обратното. Грижите на Света гора са насочени към спасяването на манастира Есфигмен и възстановяването на неговата жизнена дейност, прекъсната от хората, които в момента го окупират незаконно.

– Ще се строи ли втори Есфигменски манастир някъде другаде?

– Това е невъзможно. Разбира се, зилотите като физически лица, обитаващи Есфигмен, не представляват манастира – в смисъла на юридическо лице. Тъй като ръководство и братство на Есфигменския манастир не съществуват, Света гора е длъжна да възстанови съществуването им, т.е. да организира сформирането на братство на Есфигменския манастир. Обновеното братство ще избере и законно манастирско ръководство. Мястото на обитаване на братството очевидно ще бъде сграда, собственост на манастира Есфигмен, но тъй като самият манастир е незаконно окупиран, ще се намери някакво временно решение – в рамките на законите на Света гора.

– Решенията на Св .Киногис и Вселенската патриаршия са предизвикани от факта, че лицата, които заемат Есфигмен, не поменават Вселенския патриарх, така ли?

– Това е широко разпространена лъжа. В патриаршеското и синодално решение този мотив дори не се споменава. Във всички решения се говори за отпадането на един от светогорските манастири от църковното и административно общение със Света гора и Църквата, и за усилията на обитаващите го да въвлекат в това беззаконие и всички останали обители. Това е класически случай, в който е налице безусловно потвърждение за съществуването на разколническа групировка и забранената от закона „обособена група“. По-горе в текста споменахме, че останалите манастири на Света гора в знак на протест временно са преставали да поменават Вселенския патриарх, и си запазват това право и занапред. Но нито един от тези манастири не е нарушил общението си с Църквата и не е преминал в църковно общение с нецърковни групи.

– Какво се случва с другите зилоти на Света гора и въобще с привържениците на т.нар. „Истински православни християни“ извън Атон?

– Зилотите на Атон също не поменават патриарха. Всеки от тях лично е прекъснал общение с Църквата. Те обаче в крайна сметка са зависими от общежитийния манастир и не пречат на църковно-административната общност на двадесетте светогорски манастира. И, разбира се, уреждането на проблемите в териториите, принадлежащи на светогорските манастири, е вътрешен въпрос на всеки от тях. На хората, заемащи манастира Есфигмен, няколко пъти е предлагано сами да изберат определен брой жители от цялата Света гора, които са в църковно и административно единство с нея, и да предадат управлението на манастира на тях, а те самите да се преместят в някоя келия, без да се противопоставят на нищо и да се занимават с духовния си живот. Но тези предложения не само, че не бяха приети, а дори бяха осъдени. Що се отнася до привържениците на т. нар. „Истински православни християни“, то с тях Атон няма недоразумения, тъй като те не се месят във вътрешните му работи, в които, директно казано, те нямат ни най-малка компетентност. От това следва, че „истинските православни християни“ нямат причина да споделят дезинформацията, идваща от хората, които окупират Есфигмен, нито да воюват срещу Света гора.

– Лицата, които окупират Есфигмен, признават ли юрисдикцията на Вселенския патриарх над Света гора?

– Не, което е пряко нарушение на гръцката конституция. Те се оправдават с това, че признават Патриаршията като институция, която уважават. Но в случая това е повърхностен аргумент, тъй като Патриаршията като институция е призната и уважавана от почти всички световни религии и държави. Влизането в църковната юрисдикция предполага много по-специфични задължения и на първо място това е елементарното църковно-евхаристийно общение, както и всичко, което логично произтича от съответните църковни канони и правилата на Света гора.

– Имат ли право онези, които принадлежат към църковната юрисдикция на Вселенската патриаршия, да осъждат действията на патриарха?

– Света гора е първата, която, когато счита за необходимо, подлага на строга критика някои действия на Вселенския патриарх, но винаги го прави с уважение и искреност. Известно е, че Св. Кинотис многократно е изразявал своята позиция по въпросите на вярата и е протестирал срещу действия, които намира, че не са в съответствие с православните догми и традиции (напр. Баламандското споразумение, диалогът между православни и монофизити и др.). Докато лицата, окупиращи Есфигмен, отиват много по-далеч в изразяването на несъгласия, безпокойство и загриженост по отношение на църковната политика на този или онзи представител на Константинополската църква. Те не признават ролята в Православната църква на никоя от най-старите патриаршии (Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската) и въобще не зачитат поместните православни църкви. Те се борят не за защита на православието, както твърдят, а изключително за защита на специфичния клон на т.нар. „Истински православни християни“, към който принадлежат самите те. Тези хора не допускат общение или връзки дори с някое от другите разклонения на зилотите. Те смятат своята група за Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква – подлагайки по този начин на осмиване представите за единството, светостта, единствеността и съборността на Христовата Църква, както и свещените догми на нашата вяра.

– Но това са проблеми от духовно естество. Допустимо ли е да се решават по подобен начин?

– Нека уточним какво означава „подобен начин“. Ако се вземе предвид прилагането на сила, то това е изключено. Ако обаче означава действия от административен характер, тогава ще поясним: духовните въпроси се решават от Църквата, а административните – от държавното управление. Атон се управлява по специален статут на самоуправление. Според гръцката конституция властта на Света гора се упражнява от манастирите чрез Св. Кинотис, който включва по един антипросоп – представител на всеки от манастирите. Тези антипросопи като духовни лица представляват манастирите като духовни институции. По този начин на Света гора духовните и административните въпроси са тясно свързани помежду си, а отговорността за обществения ред и сигурност се носи от държавата в лицето на губернатора на Света гора. В разглеждания проблем всичко върви според закона: Църквата констатира факта на църковния разкол, Света гора също е убедена в този факт и взема административно решение, след което губернаторът предприема изпълнителни мерки. Такъв ход на събитията е предвиден от хилядолетния устав на Света гора и не е наша задача да го променяме. Тези, които не са съгласни с този статут, да не идват на Света гора, нито да живеят там. Хората, които окупират Есфигмен, настоявайки да управляват един от манастирите на Света гора, са склонни да се намесват в хода на административните му дела, вместо да водят спокоен начин на живот, подобно на повечето други зилоти, които живеят в различни манастирски килии. Именно тази упоритост на горепосочените лица породи всички проблеми – в отношенията между тях самите, Есфигменския манастир, Света гора, Църквата и гръцката държава.

– Защо тези хора настояват да управляват един от светогорските манастири?

– Очевидно защото, узурпирайки историята, името и имуществото на многострадалния Есфигменски манастир и спекулирайки с тях в продължение на десетилетия, тези лица издигат много високо своя авторитет сред привържениците на своята разколническа група и играят водеща роля в нея. Имиджът на светогорци, освен че ги прави „почти единствените” истински монаси и истински православни, им дава огромно предимство в пропагандата на разколническия им клон.

– Защо се мълчи, че всичко, което се случва, започва от въпроса за вярата?

– Недопустимо е да се разсъждава по този начин. Когато започва обсъждането на проблема, то се води около въпроса за вярата – в общия смисъл на това понятие. Никой не мълчи за този факт. Никой обаче не е унижавал и не е обиждал ничия вяра. Ето защо е недопустимо да се твърди, че откъсването на горепосочените лица от останалите светогорци, от които те се различават не по вяра, а по това, което се случва в Църквата, е станало по верови причини. Нищо не дава основание за твърдението, че разногласията, безпокойството и загрижеността по въпросите на църковната политика оправдават и легализират прилагането на безразборни средства – особено пък незаконни и антицърковни такива, както в случая с безпрецедентното отстъпление на гореспоменатите лица от Църквата. Но дори проблемът наистина да е започнал от изследването на въпроса за вярата, сега, виждайки пагубните му последици за самата вяра, за Църквата, за Света Гора и за монашеството изобщо, горепосочените лица трябва да променят позицията си – както направиха останалите манастири, които временно престанаха да поменават патриарха. Неслучайно Света гора повежда борбата и срещу двете крайности – и срещу икуменизма, и срещу зилотизма.

– Вярно ли е, че действията на другите манастири на Света гора са предизвикани от натиска на патриарха и опасенията от действията на църквата? Този натиск продължава ли и днес?

– Тази неуместна измислица ужасно натъжава светогорците, чиито възгледи и убеждения са известни със своята свобода, независимост и решителност. В дейността си светогорските монаси винаги се ръководят от съвестта си и не се поддават на ничий натиск. Те многократно са доказали тази истина на дело. Тази измислица обаче е унизителна за самия патриарх, поставяйки го наравно с тираните и терористите. В обсъждания въпрос интересът към ефигменския проблем е взаимен и несъмнено по-голям от страна на Света гора, отколкото от страна на Вселенската патриаршия. Що се отнася до конкретните църковни и административни действия през последните години, инициативата за тях принадлежи преди всичко на Атон. Други две страни – Църквата и държавата – помагаха на Атон в тези действия според силите си. От самите документи лесно се вижда, че Св. Кинотис на Света гора е съставил административни актове преди публикуването на решението на Патриаршеския Синод. Това решение е взето предвид от Св. Кинотис едва при вземането на последните решения по дадения въпрос.

– В много публикации се налага мнението, че позицията на хората, които окупират Есфигмен, сдържа плановете на икуменизма. Наистина ли е така?

– В тези твърдения се крие тайната надежда на зилотите, но и тя се оказва напразна. Специално внимание трябва да се обърне на въпроса за отношението към икуменизма, тъй като опитът на Света гора показва нещо обратно на това, което твърдят зилотите. Света гора държи знамето на антиикуменизма и като вярно чедо на Църквата има право да не е съгласна с някои аспекти на църковния живот, както и гласът ѝ да бъде чут. Напусналите Църквата обаче са лишени от това право. В борбата си срещу икуменизма Света гора никога не е получавала ни най-малка подкрепа от хората, които окупират Есфигмен. От една страна, тези лица, които незаконно заемат един от манастирите на Атон и не му позволяват да се върне към нормален живот, лишават Света гора от нейното уникално свидетелство на вярата. Това незаконно завземане на светогорския манастир от зилотите лишава Света гора от още един активен участник в общата борба срещу икуменизма. От друга страна, действайки в ролята на „пламенни фундаменталисти“, окупиращите Есфигмен зилоти унижават образа на консервативния, но просветен светогорски монах, като дават повод за безброй възражения срещу толериращата ги Света гора и осигуряват алиби за тези, които искат да оправдаят своето отклонение от православното изповедание на вярата.

– А правилно ли е да се казва, че гореизброените лица са обявени за разколници, след като самите те го отричат?

– Патриаршеското синодално решение констатира и потвърждава вече случил се факт, без да привнася нищо ново. Очевидно и очеизвадно е, че горепосочените лица са разколници, тъй като са отпаднали от общение с Църквата с всички характерни признаци за това. Именно това отстъпничество е отбелязано от църковните власти, към чиято юрисдикция са принадлежали тези хора. Самите те твърдят, че патриархът е разколник, защото е отпаднал от единствената православна църква – т.е. от тяхната разколническа група. Това „вероотстъпничество“ те „констатират“ сами (или в краен случай, ръководството на този разколнически клон, към който принадлежат). Като цяло това тяхно наивно и неуместно твърдение води до следния въпрос: Вселенската патриаршия ли принадлежи към юрисдикцията на Есфигменския манастир, или (според Конституцията на страната ни) Есфигмен принадлежи към юрисдикцията на Вселенската патриаршия, която безусловно е действала правилно и компетентно? А и в крайна сметка, ако самите хора, обитаващи Есфигмен, вярваха в нещата които разпространяват, то решението на уж еретичния патриарх изобщо не би трябвало да ги интересува. Те не би трябвало да търсят успех за постигането на някаква временна цел със средствата на този свят на цената на отхвърлянето на светоотеческото предание. Но това, което се случва в действителност, доказва, че на тези хора им липсват солидни аргументи и че в действията си използват принципа на удобния случай.

– Вярно ли е, че хората, които са окупирали Есфигмен, са спечелили уважението на другите светогорски монаси с добродетелния си живот, както се пише във вестниците?

– Тази информация беше гордо разпространена в пресата от самите зилоти, което доказва, че им липсва благоприличие и скромност. Св. Кинотис не знае да има изявление от някой от манастирите на Атон в подкрепа на лицата, които са окупирали Есфигмен. По-скоро може да се говори за обратното.

– Но толкова ли е голямо прегрешението на тези хора, че да бъдат наказвани с изгонване от Света гора? Защото много от тях живеят там от дълги години. Толкова ли са жестоки светогорците?

– Ние вярваме, че светите отци, които са установили и съхранили до наши дни правилата и законите, по които живее Света гора, не са били лишени от любов и милосърдие. Просто тяхната любов и загриженост към Градината на Пресвета Богородица, Която е Майка на Любовта и Милосърдието, е по-силна от светските представи за милост и любов. Ние нямаме право да премахваме законите и наредбите, по които живее Света гора, нито да лишаваме бъдещите поколения от възможността да намерят това свято място запазено от опасности и защитено – такова, както ние го заварихме. По-рано в текста обяснихме, че в продължение на тридесет години Света гора е проявявала голяма човечност и толерантност към тези хора, помагайки им при различни нужди. Те ѝ отвърнаха с неблагодарност, използвайки тези отношения, за да търсят признание за незаконното положение, в което се намират. Споменахме и момента, в който не получихме отговор на своите предложения, целящи да се избегне физическото им отстраняване от Света гора, от страна на хората, заели Есфигмен. Но дори в този момент е ясно, че ако тези хора престанат да имат претенции да окупират някой от манастирите на Света гора, ще се намери компромисно решение на проблема. Това е нещо, което очакваме и ще приемем с облекчение. Оплакванията за жестоко отношение трябва да бъдат отправени към онези, които измъчват всички останали в името на властта и личните си амбиции.

-И имало ли е опит за сближаване със зилотите, окупиращи Есфигмен?

– Във всяко от обичайните си окръжни послание Св. Кинотис веднъж годишно канеше Есфигмен да изпрати свой представител в Карея. През 1980 г. на Есфигмен е предложено да изпрати свой човек в Св. Епистасия (Правителството на Света гора). Комисията на Св. Кинотис води преговори с окупаторите през 1994-1995 г. Нова комисия ги възобновява от 1997 г. През тези години има около петнадесет срещи с горепосочените лица. Покойният патриарх Димитрий правеше опити да организира среща с тях. Сегашният патриарх Вартоломей също положи много усилия за това. За жалост, в своите изявления лицата, окупирали Есфигмен, използват нагло посланието на сегашния патриарх до тях като доказателство за признаването им от Вселенската патриаршия. Гръцката държава чрез губернатора на Света гора многократно се опитва да се сближи с тях. Положени са усилия окупаторите на Есфигмен поне на първо време да изпратят свой представител в Кинотиса. Бяхме готови да се ограничим само до това. Но дори и тези опити бяха посрещнати с неоснователни претенции от страна на горепосочените лица и с демонстрацията, когато техният представител излезе навън и остана седнал по време на кратката молитва преди началото на заседанието на Св. Кинотис. Това е пряко унижение на нашата вяра и нашите светини. Очевидно, тъй като хората, които окупират Есфигмен, вярват, че незаконното състояние, в което се намират, ще бъде легализирано и признато, няма ни най-малка надежда за сближаване с тях. Ето защо бяха направени опити за решаване на проблема на друга основа, като все още не сме изгубили надежда за сближаване с тях.

– Защо се случва всичко това?

– Никой никога не си е поставял срокове за решаване на проблема. Работата вървеше по естествения си ред: след конкретни изпълнителни действия и решения на Св. Кинотис. Света гора отдавна е показала своето снизхождение и толерантност – и дотогава е имало известна надежда за връщането на зилотите, заемащи Есфигмен, към каноничния светогорски ред.

През последните години проблемът се усложява поради следните обстоятелства:

1. Както беше отбелязано по-горе, някъде от 1995 г. насам лицата, обитаващи Есфигмен, са поели окончателен курс към извоюване на своята легализация и признаване. За постигането на тази цел те неблагодарно се възползват от снизхождението на Света гора, както и от факта, че през последните години ситуацията е била стабилизирана. Този ход става публично достояние още през 2000 г., когато окупаторите, предявяващи претенциите към тях да се обръщат като към „игумена на Есфигмен” с официално писмо от Св. Кинотис, принуждават Света гора да предприеме необходимите мерки, докато ситуацията не е станала необратима и непоправима.

2. От 1999 г. проблемът навлиза в нова фаза. До онзи момент „игумените“ на Есфигменския манастир бяха такива, че можеше да се мисли за връщане към каноничния и законов ред. Така например, канонично са избрани и интронизирани игуменът Атанасий и „игуменът“ Евтимий, който управлява Есфигмен от 1975 до 1999 г. Последният в крайна сметка е ръкоположен от епископ, който е бил в канонично общение с Църквата. Докато сегашният „игумен“ Методий няма и канонична хиротония, така че ситуацията съвсем навлиза в задънена улица. Освен това, всички опити за сближаване се обезсмислят от ясното и недвусмислено изказване на „игумена“ Методий, че никога няма да приеме признание от страна на Вселенската патриаршия, т.е. той самият потвърждава, че няма желание да намери обратен път към Църквата.

3. Във връзка с последните международни и европейски събития става все по-очевидна необходимост от повишено внимание към въпросите, свързани със запазването на специалния статут на Атон, и нуждата да се изправят онези груби отклонения, които поставят този статут под въпрос – както в разглеждания случай. Иначе ще дойде моментът, когато ще бъде твърде късно да се коригира сложната ситуация на Света гора.

Но още веднъж обръщаме внимание на факта, че горепосочените лица чрез своя юрисконсулт първо квалифицираха състава на Св. Кинотис като незаконосъобразен, а решенията му – като недействителни, като се позоваха на факта, че заседанията му са се провеждали без представители на Есфигмен. Подобни обвинения послужиха като тласък за действия, които трябва да изведат ситуацията от състоянието на несигурност.

– Каква роля изигра комисията на Св. Кинотис в цялата тази история?

-На всяка Комисия на Св. Кинотис се дава правомощието да работи по един или друг въпрос, да събира подходящи доказателства и да представя проблема пред Св. Кинотис, който има изключителното право да приема решения чрез гласуване на манастирските представители. Въпросът за Есфигменския манастир е бил обект на непрекъснати и многобройни дискусии на заседанията на Кинотиса, както и на заседанията на Двойното извънредно събрание. При това Комисията е действала в рамките на приетите от Кинотиса решения. Усилията да се приписва жестокост на Комисията (при положение, че тя непрекъснато се опитваше да намери мирно решение на проблема), както и да се обвиняват членовете на Комисията в преследване на лични цели, са напълно несправедливи и нещо повече – непочтени и подмолни. По същия начин могат да се характеризират и усилията решенията на Св. Кинотис да се представят като решения само на Комисията – като така се уронва авторитетът на тези решения. Също така, лъжливите и самохвални изказвания на хората, обитаващи Есфигмен за това, че някои манастири са уж солидарни с тях (в същото време те не се колебаят да назоват някои манастири поотделно), излизат извън обхвата на разбиранията за статута на органите на светогорската администрация – както и да се тълкува той.

– Вярно ли е, че окупаторите на Есфигменския манастир са преследвани, защото не получават европейски пари?

– Това е поредното повърхностно пропагандно твърдение, превърнало се в журналистическа сензация благодарение на бомбастичните изявления на „игумена” Методий. В продължение на много години на Атон се извършват строителни работи за възстановяване на светите обители. Средствата за тези дейности се отпускат от гръцката държава, която използва както национални, така и европейски източници на финансиране. Грижейки се за манастира Есфигмен, Св. Кинотис го включи в списъка на манастирите, подлежащи на възстановяване по програма „Атон“. Никой от светогорските манастири не е отказал пари за тези работи. Напротив: самите манастири, изпитвайки голяма нужда, молят да бъдат отпуснати средства за възстановяването им и с голяма трудност се намира възможност да се удовлетворят малко на брой такива искания. Но ако говорим за хората, окупирали манастира Есфигмен, то дори и да поискат средства за възстановяване на манастира, те няма да могат да ги получат, защото нямат право да ги ползват, бидейки незаконно пребиваващи в манастира. По този начин „геройството“ да не приемаш европейски пари е напълно несполучливо и фалшиво. По-дълбоката цел на този „героизъм“ е да насърчи съжалението от страна на хората, които не знаят истинското състояние на нещата, за да имат склонност да дават пари на окупаторите, хвалещи се със собствения си аскетизъм.

Подобно несъответствие става още по-осезаемо, ако се вземат предвид много солидните суми в драхми, евро и долари, които отиваха и отиват в манастира за пропагандата на техния клон на зилотизма, за кампании в медиите, за съдебни разноски и т.н. Трябва също така да се каже, че на горепосочените лица е изплатена едногодишна икономическа помощ от гръцката държава за всички предходни години и че те все още продължават да кандидатстват за тази помощ от името на Есфигменския манастир. Освен това, непоследователността и неискреността на тези „антиевропейци“ се вижда от факта, че те чрез своите протежета вече са се обърнали към Женева (Комисията по правата на човека), Брюксел и Люксембург (Европейския съвет – политическа комисия), Милано (адвокат на Международната асоциация) и др. Нещо повече, те заплашват да се обърнат към Европейския съд по правата на човека, който се намира в Страсбург, като по този начин насърчават „гейропейците“ (както помежду си те наричат ​​европейците) да действат срещу Света гора и срещу нашата родина.

– Проблемът с Есфигменския манастир има ли нещо общо с известното в Европа движение за разрешаване на жените да посещават Света гора?

-Хората, окупирали Есфигмен, се опитаха с характерното си коварство да обвинят Св. Кинотис, че иска да ги отстрани от Света гора, за да може да позволи на жените достъп до нея. За съжаление същите тези хора никога не са участвали в борбата на Света гора за запазване на специалния ѝ статут. Напротив, ако исканията им бъдат приети, това би имало печални последици за статута на Света гора. Те именно проправят пътя към тези тъжни последствия, когато говорят, пишат и подписват обръщения до висши държавни органи за това, че Света гора може да взема административни решения само, ако те са съгласувани от международните съдебни инстанции (всеки може да разбере какво означава това, напр. в случай на опит за проникване на жени на Света гора). С тези твърдения те директно отхвърлят самоуправлението на Света гора. Също така, сегашните „есфигменци“ проправят пътя на редица вредни последици за Атон, като декларират предполагаемо нарушение на човешките права на полуострова (религиозната свобода). Защото, ако международните власти признаят, че забраната за пребиваване на нехристияни и разколници на Света гора нарушава религиозната свобода, то скоро ще видим как на Света гора се строят римокатолически манастири и протестантски молитвени домове!

– Защо обсъжданият проблем има национални измерения?

– Вече обяснихме, че зилотите, окупиращи Есфигмен, с действията си излагат на риск териториалната цялост на страната ни и дават основание да се оспори забраната за разделения в Света гора по национален признак. Освен това, кампанията на оклеветяване и публично компрометиране на страната ни пред международната общност, по време на която тези хора се опитват да докажат, че уж са подложени на потисничество и гонение, има наистина антинароден характер. Тези опити достигат връхната си точка, когато горепосочените лица създават сайт в интернет на английски език с цел очерняне на гръцката държава в САЩ и Европа. На страниците на този сайт се появяват безброй измислици за „преследванията“ на зилотите и снимка на карейски монах, който принадлежи към друг манастир, като „есфигменец“, който уж е изгонен от манастира и „няма къде да склони глава“. Сред многото други неща, извършени от хората, окупиращи Есфигмен, ние открояваме писмото им до Московския патриарх, в което те го молят да се намеси в целия въпрос – в ущърб на нашата страна и на Вселенската патриаршия.

– Прилагани ли са принудителни мерки срещу лицата, незаконно завзели Есфигменския манастир?

– Отговаряйки на този въпрос, ние сме длъжни да констатираме неуспешния опит за театрално представление на хората, обитаващи Есфигмен, предприет от желание да се представят за герои, докато всъщност са в една безобидна ситуация. Започвайки от 2000 г. насетне, Св. Кинотис инструктира Светата Епистасия да бъде особено внимателна към усилията на зилотите, заемащи Есфигмен, да получат косвено легализиране на своето положение, използвайки помощта, оказвана им по снизхождение. По този начин Кинотисът бе принуден да откаже на горепосочените лица правата, които имат останалите манастири по закон – например правото да представляват един от манастирите на Света гора, който незаконно са окупирали. Незаконни бяха и исканията на хората, които заемат Есфигмен, да се издават специални разрешителни на поклонниците, които идват да посетят манастира (това се тълкува като забрана за посещение на Атон за поклонници, които отиват в Есфигмен); молбите за данъчни облекчения върху течното гориво били незаконни (този отказ се представя като лишаване на манастира от дърва за зимата – въпреки че за отопление в Есфигмен се използват печки, които горят дърва, а не нафта); незаконни бяха исканията за влизане на транспортни средства, регистрирани на името на Есфигменския манастир (представяха тази мярка като забрана за влизане на камиони с храна и обричането им на гладна смърт) и др. Всичко, което им беше необходимо (посещение на богомолци, закупуване на течно гориво, влизане на транспортни средства и др.), можеше да бъде организирано по друг начин, а не от името на Есфигменския манастир.

Те обаче се опитваха по този начин да легализират положението си. Тези хора с обичайните си лъжи не се поколебаха да говорят за „конфискация на манастирско имущество“, за „икономически натиск“, за „закриване на банкови сметки“ (зададоха им един въпрос по тази тема).Те пламенно заявиха – говорейки зад граница – за „изключването на водата и електричеството“, при което първото „изключване“ е немислимо, а второто – глупаво, тъй като на Света гора няма електропроводи. Дори спазването на законите, свързани с една много важна и изключително чувствителна тема за Атон – приближаването на кораби до нейните брегове (в това отношение Света гора защитаваше правата си в продължение на много години), хората, окупиращи Есфигмен, нарекоха безсрамно „блокада откъм морето“.

Във връзка със събитията от 16/29. 01.2003 г., както и в следващите години, лъжата се премести в сферата на болното въображение, както споменахме по-горе в текста. Според тях обичайната полиция се е превърнала в полубатальон от бронетанкова армия. Няколко джипа, които постоянно са на разположение на полицията (честно казано, такива коли и без това не достигат за охраната на полуостров Света гора и Кинотиса непрекъснато обръща внимание на компетентните лица за това), и тези, които се грижат за опазване на обществения ред и сигурността,  се превърнаха в танкови колони. Почукването на вратата на манастира от невъоръжен мъж се тълкуваше като нападение срещу св. обител, редовните патрули на моторна лодка на бреговата охрана – като концентрация на сили на военноморския флот. Грижите за манастира в съответствие с правилата за осигуряване на обществен ред и сигурност се представят като „обсада“, а самозаключването на окупаторите вътре в манастира и залостването на вратата отвътре – като „забрана за напускане на манастира“ и т.н. (по отношение на последното знаем конкретни случаи, когато несъгласието с избраната тактика или желанието за излизане и напускане на членовете на гореспоменатото „братство“ водят до взаимни обиди и поставяне на етикета „предател на вярата”).

По целия свят се разгласява, че „героите за вярата“ умират от глад (когато самите те заявяват, че разполагат с храна за две години); че молят за лекар и лекарства, а гръцкото правителство им отказва (когато нищо подобно не се е случило и не би могло да се случи). Напротив, тези хора сами изолират стари и болни хора и излагат на риск здравето и живота им. Всички тези нездравословни измислици вече се превръщат в болна фантазия и навлизат в сферата на умишлената измама и изопачаване на истината. Общото желание на Света гора, Вселенската патриаршия и гръцката държава да не се използва сила, улеснява разпространението на измамата. Но неизползването на сила не може да помогне за узаконяване на беззаконието. Спазване на закона е основен принцип за излизане от сложната ситуация.

– След всичко това може ли да се говори за опасност за обществения ред?

– От само себе си се разбира, че държавата е длъжна да прилага елементарни мерки за сигурност на места с нестабилна обстановка – какъвто е района на Есфигменския манастир. Това  задължение на държавата става особено актуално след устните и писмени заплахи, че „ще се пролее кръв“, че „манастирът ще бъде опожарен“, че „в манастира има огромни запаси от експлозиви и оръжие“ и др. Освен това е много важно да се запазят светините и реликвите на Есфигменския манастир, тъй като в момента никой не знае какво е тяхното състояние. Цялата информация за светините на манастира се черпи от изявленията на лица, които незаконно окупират Есфигмен. Св. Кинотис не е в състояние да установи законов надзор върху светините и реликвите, тъй като държавните служби нямат възможност да ги контролират. Оттук произтича пряко нарушаване на множество съответни закони за опазване на общото светогорско културно наследство. Освен това, според официалните документи на законните власти, от време на време хора, солидарни със зилотите, организират възпрепятстване на корабоплаването и нормалния автобусен транспорт при влизане в Света гора и т.н. Самите зилоти също се държат провокативно в Карея, създават неприятности на старците, които имат отговорни задължения в манастирите и Св. Кинотис, и ги заплашват. Лицата, които са виновни за всички тези правонарушения, дори не може да бъдат арестувани, тъй като арестът им ще се превърне в театрална постановка и ще бъдат представени като „изповедници на вярата“. Бяха получени много писма със заплахи за живота на определени старци, с обещания за „удар а ла Бин Ладен“, „бомбардиране на манастира ви“ и т.н.

– Можем ли да говорим за светско мъдруване на хората, окупиращи Есфигмен?

– За съжаление трябва да се признае, че групата хора, обитаващи манастира, е под влиянието на светския дух, а светогорската мъдрост им е чужда. Такъв начин на мислене няма в никой друг светогорски манастир и вероятно произлиза от горепосочените лица, отпаднали от светогорското тяло и занимаващи се пропаганда в полза на своята разколническа група. Основната характеристика на светското мъдруване на тези хора е създаването на лозунги, които изкривяват истината, чрез съвременни комуникационни трикове. Освен другите лъжи, отбелязваме и това, че „игуменът“ Методий публично обижда Св. Кинотис, защото сам изпраща покана на имената на вече починали монаси, които сам е записал в списъка на живите членове на „братството“ – явно с цел това „братство“ да се покаже по-многобройно и да има основание да се искат по-големи данъчни облекчения. Освен това, същият „игумен“ във всяко свое изказване назовава различен брой на членовете на „братството“.

Друга отличителна черта на светския начин на мислене на тези хора е любовта им към сцените и театралните постановки. Когато на членовете на нелегалното „братство“ се връчваха покани до Светата община за упражняване на права, полезни преди всичко за самите тях, това беше придружено с безброй снимки, за да се увековечи „мъченическата смърт на героите от вяра“. „Игуменът“ Методий публично покани журналисти от телевизията (ETZ) да дойдат на Света гора без разрешението на Светата Епистасия, като им обеща да ги доведе в манастира по незаконен начин. Той разположи журналисти с телевизионни камери в манастира, за да могат да заснемат театралното „изповядване на вярата” – напълно игнорирайки правилата на Света гора за влизане на богомолци в нея и забраната за телевизионни и филмови записи. Посочените по-горе смятат, че само „каноничните“ манастири трябва да спазват тези правила, като по този начин се съгласяват, че не принадлежат на Света гора и че са нейни противници – не от незнание, а от зла ​​умисъл. В Карея са регистрирани случаи на хвърляне на формуляри, отлепване на плакати, издигане на знамена пред представителството на Есфигмен, използване на мегафони, заплахи за окупиране на различни сгради и др.

Всички тези събития са безпрецедентни във вековната история на Света гора и могат да се сравняват само със събития по време на държавни и политически вълнения. Години наред хората, които незаконно окупират Есфигмен, заплашват да опожарят или да разрушат манастира, доказвайки, че не им е жал за светинята – за разлика от истинските светогорци, които са работили и правят всичко, за да я спасят. Тези хора използват обичайни или инсценирани събития, за да правят изкривени заключения от тях и умишлено да подхвърлят спекулации на светската журналистика. По този начин те подкрепят лъжата за „съдебно преследване“, която им позволява да държат хората в напрежение, докато ги използват за преследване на своите незаконни цели. Така, наред с много други подобни факти, духовенството на Света гора трябва да отбележи съвсем скорошното използване от страна на тези лица на трагичната смърт на един от членовете на „братството“ им, който загина по своя вина вследствие злополука. Тази смърт, както и опелото и погребението на този монах, бяха използвани за пропагандни цели. За съжаление, можем да очакваме подобни манипулации и в бъдеще, тъй като темата за „преследването“ е актуална в очите на днешния свят. С търпение и надежда, че Пресвета Богородица няма да напусне Своя жребий, ние се надяваме, че всеобщото съпричастие и осъждане на беззаконието, както и съзнанието за собствената вина на хората, окупирали светата Есфигменска обител, могат в един момент да доведат до разрешаване на проблема.

В заключение Света гора апелира към църковния и национално-отговорен разум на всички, към пълнотата на Църквата, към онези, които имат човешки интерес към текущите събития, към политическия свят, към представителите на пресата и обществените медии, да останат на висотата на положението и да не се заблуждават от съзнателно изопачаване на фактите и измамите, да бъдат солидарни с Атон и неговата историческа борба за спасението на светия Есфигменски манастир – и най-важното – за запазване на нашата вяра и Православието, монашеските, духовните и културните традиции на Атон.

———

Подписано на съвместно събрание на представители и игумени на двадесетте свещени манастира на Света гора.

Превод от гръцки език: архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител „Св. св. Козма и Дамян“

Posted in Светогорие

Вижте още: