
В навечерието на 80-годишнината на Московския патриарх Кирил руският външен министър Сергей Лавров направи изказване, което заслужава особено внимание. В интервю за телевизионния канал „Спас“, цитирано от МВнР, той заяви, че ценностите, защитавани от Руската православна църква, се превръщат в „много мощен инструмент на нашата външна политика“. Лавров добави, че с патриарх Кирил често се срещат насаме, за да „сверят подходите си към работата в чужбина“.
Това е публично признание от ръководителя на руската дипломация за начина, по който Кремъл възприема ролята на Московската патриаршия в международните отношения.
Признаниено на Лавров повдига въпрос, който поставиха много чуждестранни медии – не дали Църквата не може да има отношения с държавата, а дали може да запази своята свобода, когато държавна власт я определя като инструмент на своята външна политика.
Българският въпрос
На 19 ноември 2026 г. Българската православна църква изпрати в Москва делегация, включваща Велбъждския епископ Исаак и Михаил Тасков – служител на Софийска митрополия, за честванията по повод 80-годишнината на патриарх Кирил.
Тази делегация е толкова семпла, че Българската патриаршия дори не публикува новина за това посещение. За него разбираме от сайта на Отдела за външни църковни връзки на РПЦ.
И все пак, присъствието на български представител поставя въпрос за посланието, което подобно участие носи – особено след публичното признание на Сергей Лавров за ролята на Московската патриаршия във външната политика на Русия, при това лично чрез патриарх Кирил.
Въпросът е още по-остър на фона на нападенията срещу търговски кораби в Черно море, включително в близост до българския бряг – събития, които предизвикаха сериозна тревога сред жителите на Каварна, Балчик, Българево и целия регион. Потънали плавателни съдове, загинали и изчезнали моряци, чиито тела все още не са открити, опасност за корабоплаването и търговските маршрути — това не са абстрактни геополитически проблеми. Те засягат сигурността и интересите на България, нашата морска търговия и туризма – сектор, чийто общ принос към българския БВП се оценява на около 7–8%, а според прогнозите на WTTC за 2025 г. достига над 8%.
Въпросът за сигурността на Бургас също се появи в международния контекст на подготовката за „Евровизия 2027“. Български медии съобщиха за опасения от страна на представители на Великобритания и Испания относно провеждането на конкурса в черноморския град. Макар тези информации да не бяха официално потвърдени, самият факт, че сигурността на региона излиза като тема, показва колко непосредствени могат да бъдат последиците от войната за България.
В същото време, на 19 ноември Владимир Путин отхвърли възможността за споразумение за прекратяване на ударите в Черно море и по енергийната инфраструктура, с което всъщност призна, че руски удари унищожават кораби в нашата икономическа черноморска зона.
В същия ден Българската православна църква изпраща свой представител на юбилея на патриарх Кирил, когото руският външен министър публично свързва с осъществяването на руската външна политика, която вреди и на България. Дали подобен жест от наша страна е бил добре премислен?
Някой вероятно ще възрази: Българската православна църква е в евхаристийно общение с Руската православна църква. Защо тогава да не изпрати свой представител на юбилея на патриарх Кирил? Евхаристийното общение няма общо с политиката.
Но ком сме в евхаристийно общение, къде е неговото нравствено измерение? Защо това общение не се превръща в глас срещу нападенията, които застрашават живота на моряци и сигурността на българското Черноморие? Защо общението във вярата не води до поне толкова силна загриженост от другата страна за нас, колкото за запазването на църковните контакти?
За, евхаристийното общение не може да бъде сведено до дипломатически жестове и църковен протокол. Но то предполага отговорност един към друг. Не можем да говорим за единство в Христос, а да оставаме безмълвни пред опасността за човешки живот в близост до българския бряг. Църковното братство не изисква политическо подчинение, но изисква нравствена смелост.
Когато държавен ръководител открито определя една поместна църква като инструмент на своята външна политика, православните християни имат основание да се замислят какво свидетелство даваме, изпращайки представители при патриарх, който е написал книга, представяща войната като свещена и оправдана и по никакъв начин не се интересува от опасността за България.
Скоро Сергей Чапнин писа, че Руската църква води война срещу една дума. Ние зад коя от двете думи заставаме – „мир“ или „победа“?
Защото ако като Христова църква застанем зад думата „мир“, каквото ни е завещал Христос, нямаме място там, където низвергват свещеници заради несъгласие с думата „победа“.