Маргарита Генчева
Моля прошка от всички, на които съм причинила по някакъв начин страдание! Моля прошка от всички, които са се уморили от текстовете ми, от позициите ми, от излишните спорове!
Искам да помоля за прошка един човек, който не желае вече моето приятелство, но който въпреки всичко продължава да е ценен за мен.
Светът, в който живеем, е свят на пропаганда, войни, лицемерие и лъжа.
Свят, в който за вглеждане в „малките“ топли моменти на щастие време почти не остана.
Свят, в който подлизурковците и топлохладните към истината хора, живеят по-лесно. За тях, както се изрази една журналистка, „винаги ще има работа“.
Ако направим света около себе си малко по-красив, ако усмихнем някое дете или избършем сълзите на някой самотен възрастен човек, уморен от живота, нашето съществуване на тази земя ще е имало смисъл. Като лъч светлина надеждата за по-благороден, по-добър, по-честен свят ще пропука сивотата на покрилите небето дъждовни облаци.
Ако 20 век е векът на омразните идеологии, в който машината на пропагандата промива мозъците на стотици хиляди техни възторжени последователи, какво можем да кажем за 21 век?
Поучихме ли се от уроците на историята?
Струва ми се, че времето, в което живеем, е последен крясък на умиращ в гората звяр. Вярно е, че идеологиите и днес властват над света. Но властват уморено, като последен тон на една изпята вече песен за света.
Днес повече от всичко останало господства топлохладността. И затова свръхбогати технократи могат да си позволят всичко, защото хуманното, но пасивно мнозинство (по Стефан Цвайг) е безразлично към случващото се.
Може би това важи за всяко едно време и всяка една епоха от човешката история: когато добрите хора бездействат, тогава злото тържествува.
Нека не бъдем бездейни, особено във времето на поста! Нека оставим Бог да действа в нас и чрез нас със Своята светлина да разпръсва тъмата!
В нашата епоха като че ли се крие по малко от всяка една предходна епоха. И това не бива да ни плаши, защото ни е предоставена възможността да живеем в изключителни времена.
В романа на Хенрик Сенкевич „Кво Вадис“ пише за едно забележително явление. В мрака на гоненията срещу християните в Рим, когато Нерон се е опивал от властта си, пировете си и зрелищата, които е осигурявал на римския народ, Христовата блага вест се е промъквала на най-неочаквани места. Хора, които този свят на кръв и зрелища е отвращавал, са намирали в Христос Господ, Когото да обичат.
Затова да не подменяме християнството! Правим ли от вярата в Христа оръжие за репресии, насаждане на страх, цензура, а примирението със злото представяме като смирение, това не е християнство.
Дано през този пост Господ ни помогне да станем по-милостиви един друг, да не бием брата си в неговите падения, а да му подадем ръка да се изправи! Христос е Бог на Любовта и на Милостта.
Накрая ще цитирам думи на любимия ми писател Клайв Стейпълс Луис:
„Не е изключено злодей от вашия свят да открие тайна, зла като Пагубната дума, и да я използва, за да унищожи всички живи същества. И скоро, много скоро, преди да станете дядо и баба, тирани във вашия свят да управляват велики нации, без да се интересуват от радостта, справедливостта и милостта — точно като Императрица Джейдис. Предупредете вашия свят“.
Из „Племенникът на магьосника“
Без милосърдие и прошка светът ще загине. И най-голямата трагедия не е, когато настъпи залезът на този свят, а когато в душата ни залезе любовта към истината и милосърдието.
Това е истинската трагедия на нашия свят. И тогава ще залезе и светът. Ще остане само това, което е способно да живее вечно.
Простено, простете!
