Християнство.бг
Светият Синод на Руската православна църква реши да прекрати общение с определени архиереи на Българската православна църква, съобщава сайтът на РПЦ. Това решение е свързано с неотдавнашното съслужение на архиереи от БПЦ с архиереи от Православната църква на Украйна (ПЦУ) в Константинопол.
Волоколамският митрополит Антоний представи подробен доклад по този въпрос, като подчерта участието на българските архиереи Пловдивският митрополит Николай, Старозагорският митрополит Киприан, Доростолският митрополит Яков, Величкият епископ Сионий и Смолянският епископ Висарион в съслужение с Вселенския патриарх и митрополитите на Православната църква на Украйна (ПЦУ) в патриаршеския и ставропигиален манастир Балъкли.
Руската православна църква изрази дълбоко съжаление по повод съслужението, определяйки го като „сериозен удар“ върху отношенията между Руската и Българската православни църкви. В кратката новина на сайта на Руската патриаршия се казва следното:
Участниците в срещата констатираха невъзможността за съслужение с посочените архиереи, които са влезли в църковно общение с разколници. Със съжаление беше отбелязано, че Константинополската патриаршия продължава да предприема действия, насочени към задълбочаване на разделението в Православието.
За Руската православна църква такъв акт е обичаен, тъй като тя го прилага към всички поместни църкви, които признаха ПЦУ или към архиереи, които служат с нейни духовници. През 2018 г. РПЦ прекъсна едностранно евхаристийното общение с Вселенската патриаршия, като епископи, свещеници и монаси нямат право да съслужат с представители на Вселенска патриаршия, както и миряни на Руската църква нямат право да се причастяват в храмове на Вселенска патриаршия.
През 2023 г. РПЦ прекъсна общение с новия предстоятел на Кипърската църква архиепископ Георги и с онези нейни йерарси, които „влязат в църковно общение“ с Православната църква на Украйна. Тя частично прекъсна общение с Александрийската патриаршия и Гръцката църква само по отношение на техните предстоятели и „епископите, които признават украинската автокефалия“.
Тези решения обаче по никакъв начин не повлияха по никакъв начин на поместните църкви или на определените духовници. Резонният въпрос, който може да се зададе сега е: как ще повлияе това решение на Москва при решаването на спора със собствеността на Руската църква в София, която е в юрисдикцията на Българската църква и какъв е смисълът от съществуването на подворие, в което руските свещеници ще бъдат възпрепятствани да влязат в общение с някои от горепосочените български архиереи.
