Ренета Трифонова
Март е месецът в историята на жените, когато ставаме свидетели на жизненоважната роля, която са имали те в нашето минало, включително в Православната църква. Тези истории заслужават нашето внимание и признателност, но нека не гледаме само към миналото, но и към бъдещето. Да правим история.
Нека влезем в историята, като отново ръкополагаме жени за дякониси в Православната църква.
Разговорът за дяконисите в Православната църква през последния половин век беше за това какво, защо и – до известна степен – кога . Време е да преминем към въпроса как .
Какво
Църквата е ръкополагала жени за дякониси през повече от половината от своята история и никога не е премахвала (напълно) този чин, който не съществува с течение на времето по много причини. Ролите на дяконисите варират в зависимост от мястото и епохата и включват диакония – служение под формата на работа с други жени, отнасяне на Евхаристията на жени у дома[1], литургично служение, помощ при извършване на кръщението, катехизация и благотворителност. Дяконисите са безспорна и важна част от нашата история.
Защо
Днес има толкова много причини да ръкополагаме дякониси. Жените, които вече изпълняват дяконийна роля в Църквата, ще имат авторитета, подкрепата и отговорността на Църквата да служат в своите общности. Така Църквата би създала пространство за служение от жена на жена – нещо, което силно липсва в живота на православните жени. Най-важното според мен е, че Църквата се нуждае от дякониси, за да може те по-добре да изпълняват призванието си да служат на вярващите и на света. Хората страдат вътре и извън Църквата. Ръкополагането на дякониси няма да реши всички проблеми, но ще позволи значително да се увеличи възможността на Църквата да предлага утеха и да разпространява радостта от Евангелието.
Друго защо: да живеем според нашата собствена традиция. Не само дяконисите са част от нашето минало, но много части от Църквата в нашата епоха са призовавали за възстановяване на чина на дяконисите, включително и Родоското съвещание от 1988 г. и неотдавнашния документ, одобрен от Вселенския патриарх Вартоломей За живота на света: Към социалния етос на Православната църква. Ние трябва да уважаваме и да се вслушваме в тази обща мъдрост на Църквата, като днес отново ръкополагаме дякониси.
Кога
Понякога чувам мнението, че ръкополагането на дякониси „би причинило разкол“ или „моментът не е подходящ“. Трябва да признаем факта, че Православната църква вече е в разкол относно жените и техните роли в църквата. Ние обезкръвяваме по-младите поколения (а и някои от по-възрастните), защото е неразбираемо и напълно неприемливо (както за мъжете, така и за жените) да стоим в една църковна общност, която, противно на собствените си вярвания и историята на Православната църква, почита само мъжките дарове в служението на ръкоположените членове на общността. Нещо повече, страхът от разкол или разделение не трябва да бъде мерило за обмисляне на промени в Църквата. Ако Православната църква промени своята практика към жените поради вярност към разбирането си за истината, всяка възможност за разкол не трябва да бъде причина за безпокойство. И накрая, ако изчакаме да дойде „подходящото време“, когато всичко в православния свят ще бъде спокойно и подредено, ние никога нищо няма да направим.
Как
Възстановяването на чина на ръкоположението на дякониси ще изисква творческо преосмисляне на начина, по който този сан ще служи най-добре на Православната църква днес. Историческите източници биха били полезни, но те няма да бъдат определящи; дяконисите на 21-ви век ще бъдат различни от дяконисите в древната църква, макар и запазили приемствеността си с тях. Дяконисите днес могат да се занимават с различни видове служения, включително благотворителност, административна дейност, капеланство (служение в определена общност), социална работа, катехизация, пастирска грижа за жените и мъжете от енорията. Дяконисите днес могат да прислужват в олтара по време на Литургия и други богослужения. Може да има местни варианти в този ред: например дяконисите в Корея може да имат различни роли и отговорности от дяконисите в Америка, Румъния или Африка.
Всъщност има неотдавнашен прецедент на дякониси в Африка. През 2017 г. Александрийската патриаршия, Православната църква в Африка, посвети няколко жени като дякониси. Това беше по-скоро „пострижение“, отколкото „ръкоположение“ и тази стъпка беше под външно влияние, но въпреки това имаме пример от 21-ви век на поместна църква, която отново смело приветства жените като дякониси.
Има много начини Православната църква да създаде чин за ръкополагане на дякониси през следващото десетилетие. Всеки подобен процес трябва да включва мненията както на духовенството, така и на миряните – мъже и жени. Синодът на епископите може например да назначи работна група, която включва такива експерти, които да разработят чинопоследованието. Група от жени, които вече имат дяконски умения – а има много такива православни жени – като капеланство или духовно ръководство, могат да бъдат определени, обучени, подложени на изпит и след това ръкоположени в енории, които ги подкрепят. Друг начин би бил да се определи група от жени, които заедно да преминат през дяконическа подготовка в една от православните семинарии, след което да бъдат ръкоположени и настанени в енории, които приемат тяхното присъствие. Организации като центъра за дякониси „Св. Фива“, който ръководя, е център за научни знания, кръг от специалисти и живия опит на служението на жените, който може да бъде използван за разработка и поддържане на процедура по посвещение на дякониси.
Центърът за дякониси „Св. Фива“ тази година отбелязва своята десета годишнина. През първото десетилетие работата му беше фокусирана върху отговорите на въпросите какво, защо и кога. Въпреки че центърът ще продължи своята просветителска дейност, разказвайки за историята и необходимостта от дяконията, през второто десетилетие центърът „Св. Фива“ ще се съсредоточи върху начина на ръкополагане на дяконисите, поддържайки цялата Църква – духовенство и миряни –подкрепяни от цялата Църква – духовенство и миряни – в това, как най-добре да представим и възстановим чина на дяконисите днес.
Ръкополагането на дякониси в Православната църква е възможно, защото дяконисите не са отклонение от църковната истина, а нейно истинско изразяване. Какво, защо и кога е ясно. Да преминем към въпроса как. Нека да правим история сега и все пак да ръкополагаме дякониси през следващото десетилетие.
––––
Св. дякониса Фива е служила в църквата в селището на корабното пристанище Кенхрея в Коринт. Св. ап. Павел я споменава в посланието си до римляните: „Препоръчвам ви Фива – пише той – наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея; приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете ѝ, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене“ (Рим. 16:1-2). Денят на св. дякониса Фива е отбелязан н църковния календар на БПЦ и се празнува на 3 септември.
Кари Фредерик Фрост е професор по богословие и религия, председател на Центъра за дякониси „Св. Фива“, който през 2023 г. празнува своята десета годишнина. Центърът е към Православната църква на Украйна в САЩ, която се намира в квартала Саут Баунд Брук в окръг Съмърсет, Ню Джърси. Кари Фрост преподава богословие в Украинската православна семинария „Света Софѝя“ в Ню Джърси и религиозни науки в университета в Западен Вашингтон.
Нейната последна книга Църквата на нашите внучки е визионерска творба на богословието и етиката с поглед на надежда и любов към две поколения в бъдещето, представяйки практиките и реалностите на Православната църква, съобразени с нейните основни богословски учения и истини по отношение на жените. Тази смела книга, написана с благоговение към традициите на Православната църква, предлага необходимото прозрение и вдъхновение за създаване на общност, която приветства всички свои членове – нашите внуци и внучки, по начин, който позволява на Църква да въплъти по-добре своята мисия и служение.
–––-
Източник: Public Orthodoxy
[1] В ранната църква е било позволено причастието да бъде отнасяно в домовете на болни и немощни, които не са можели да присъстват на литургията. По-късно във времето тази практика е прекратена (бел. ред.).
