Християнство.бг
В навечерието на празника на свети Димитрий Солунски, небесен покровител на катедралния храм в Сливен, Сливенският митрополит Арсений засегна в свое архипастирско слово темата за зачестилите нападки срещу представители на Българската православна църква, сред които са Българският патриарх и други архиереи. Повод за този акцент в словото му е случай със свещенослужител от Сливенската епархия, който отказал да участва в богослужение със своя епархийски митрополит заради съслужението му с Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и редица български архиереи с Вселенския патриарх Вартоломей в Рилския манастир.
За ревността към вярата, църковния ред и отговорността на духовниците
В началото на словото си митрополит Арсений се позова на думите на свети апостол Павел: „Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, ала не по разум“ (Рим. 10:2). Чрез този апостолски стих архиереят насочи вниманието към отговорността на духовниците и миряните за опазването на църковното единство. Според него разглежданият проблем надхвърля рамките на отделен конфликт между духовници и вярващи, тъй като засяга самото разбиране за църковното послушание, каноничния ред и задълженията, които свещенослужителят приема при своето ръкоположение.
Митрополит Арсений подчерта, че личните убеждения не могат да бъдат откъснати от отговорността, произтичаща от поетите при ръкоположението обети. Свещеникът е призван да пази православното вероучение и Свещеното Предание, но тази отговорност не означава, че може самоволно да поставя под съмнение църковния ред или да отказва съслужение единствено въз основа на собствената си преценка.
Във връзка с конкретния случай архиереят постави и въпроса за последователността на подобна позиция. Ако свещенослужителят отказва да служи със своя епархийски митрополит заради съслужението му с Вселенския патриарх, възниква въпросът дали това несъгласие би се отнасяло и до останалите архиереи, участвали в богослужението в Рилския манастир, включително до Българския патриарх. По този начин, отбелязва се в изложените от митрополита разсъждения, личното несъгласие може да доведе до противопоставяне не само на отделен архиерей, но и на църковната йерархия като цяло.
Богословското несъгласие не е присъда над църковната йерархия
Митрополит Арсений обърна внимание и на публичните критики, появили се през последната седмица, в които архиереи и свещеници, съслужили с Вселенския патриарх, са били определяни като „отстъпници“ и „предатели на вярата“. Той постави въпроса доколко личната оценка на отделен вярващ или духовник може да се превърне в окончателна присъда над представители на църковната йерархия.
Архиереят изтъкна, че богословските въпроси, каноничните постановления и практиките на църковното общение могат да бъдат предмет на обсъждане. Подобен разговор обаче изисква задълбочено познаване на православното Предание, аргументираност и отговорност към истината. В този контекст той насочи вниманието към съществената разлика между аргументираното богословско несъгласие и категоричното заклеймяване на духовници като „отстъпници от вярата“.
Според митрополит Арсений тук се откроява противоречие между заявеното желание за защита на църковния ред и отказа от послушание към него. Въпросът за съслужението с Вселенския патриарх не се изчерпва с конкретния случай в Сливенска епархия, а принадлежи към по-широкия кръг от богословски и канонични теми, които изискват сериозно разглеждане в църковен контекст.
Митрополитът подчерта, че обвиненията в предателство на православната вяра не могат да бъдат приемани като самоочевидни заключения. Те изискват убедителна богословска обосновка и не бива да се основават единствено на лична неприязън, предварителни нагласи или светско-политически пристрастия, които нямат място в отношенията между членовете на Църквата.
Архиереят обърна внимание, че когато свещеник отказва да съслужи със своя каноничен архиерей заради участието му в богослужение с друг православен архиерей, въпросът вече засяга не само индивидуалното убеждение, но и границите на личната позиция в живота на Църквата. Основанията за подобен отказ могат да бъдат разглеждани и обсъждани, но самият отказ не представлява автоматично доказателство за особена вярност към Православието. Защитата на вярата предполага не само увереност в правотата на собствената позиция, но и отговорност за начина, по който тя се отстоява в църковното общение.
Послушанието и отговорността на архиерейското служение
В подкрепа на разсъжденията си за църковното послушание митрополит Арсений припомни думите на Господ Иисус Христос, отправени към апостолите, чието служение продължават епископите в Църквата: „Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята“ (Лука 10:16).
С тези думи архиереят насочи вниманието към отговорността, свързана с апостолското служение, и към значението на църковното послушание. Той обърна внимание и на необходимостта каноничната дисциплина да се прилага при спазване на установения църковен ред и съобразно конкретните обстоятелства.
Митрополит Арсений изтъкна значението на пастирското търпение и стремежа към вразумяване, но подчерта, че те не означават продължителното неподчинение да остава без внимание и последици, особено когато поражда смут и разделение в църковния живот.
Според архиерея пред епархийския митрополит стои нелеката задача да съчетава снизхождението с необходимата строгост, като търси възможности за преодоляване на конфликтите и възстановяване на мира. Същевременно той посочи, че личните противоречия, индивидуалните богословски несъгласия и светско-политическите пристрастия не бива да се превръщат в причина за задълбочаване на разделенията и накърняване на църковното единство.
Отговорността за единството не се отнася единствено до онези, които упражняват архиерейско служение. Всеки духовник и мирянин е призван да съдейства за съхраняването на мира в Църквата, като съчетава ревността си към православната вяра с разсъдителност, уважение към църковния ред и отговорност за собствените си думи и действия.
Митрополит Йоаникий – пример за мир и църковно единство
В заключителната част на словото си митрополит Арсений насочи вниманието към необходимостта от съхраняване на църковния мир и единството на православната вяра. В подкрепа на този призив той припомни апостолското наставление: „Всичко у вас да става с любов“ (1 Кор. 16:14), както и думите на Спасителя: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:35).
Архиереят припомни и духовния пример на покойния Сливенски митрополит Йоаникий, когото представи като човек на мира и църковното единство. В своето служение митрополит Йоаникий поставяше съборността на Светата Църква над личните интереси и частните мнения, отбеляза владиката, и чрез своите напътствия той възпитаваше духовенството и вярващите в смирение, църковно съзнание и послушание към установения църковен ред.
Митрополит Арсений посочи като показателен пример съслужението на митрополит Йоаникий с Вселенския патриарх през 2010 г. Този факт, отбеляза той, свидетелства за разбирането на неговия предшественик относно значението на църковното общение и отговорността на архиереите за опазването на единството. Примерът на митрополит Йоаникий напомня, че верността към каноничния ред изисква смирение и готовност личните разбирания да бъдат съотнесени към живота на цялата Църква.
В контекста на днешните спорове този духовен пример придобива особена актуалност. В словото си митрополит Арсений обърна внимание, че в Църквата няма място за ненавист, унижение и самочинно осъждане. Според него верността към Православието не се доказва с емоционални декларации и обвинения към другите, а предполага познаване на вярата, уважение към църковното Предание и съзнание за духовните задължения, произтичащи от принадлежността към Православната църква.
Архиереят подчерта, че личните убеждения по отделни богословски и канонични въпроси не освобождават никого от отговорността да спазва поетите обети и да търси път към преодоляване на разногласията в духа на църковното общение. Истинската ревност към вярата, според изложените от него разсъждения, не може да бъде отделена от смирението, любовта и съзнанието за отговорност пред Бога и пред църковната общност.
В заключение Сливенският митрополит насочи вниманието към разбирането, че църковният мир не означава отсъствие на всякакви различия или богословски дискусии. Той предполага тези различия да бъдат разглеждани и преодолявани по църковен начин, без прибързани присъди и действия, които задълбочават разделението.
Единството в Христос е духовно благо, за чието съхраняване всеки православен християнин носи отговорност. Именно затова, както напомня архипастирското слово, всеки е призван да утвърждава църковния мир с думите и делата си, ръководен от смирение, послушание и любов.
Източник: Сливенска митрополия
