Меню Затваряне

Св. Николай, просветител на Япония

На 3 февруари се отбелязва паметта на свети Николай, просветител на Япония, признат за равноапостолен, донесъл и просветил с Божието слово Страната на изгряващото слънце. Роден е през 1836 г. в  дяконско семейство със светското име Иван Дмитриевич Касаткин. Когато завършва четвърти курс на Духовната академия, неочаквано жизненият му път поема в нова посока. Вижда в университетската стая обявление от Свещ. Синод, че се търси свещеник за посолската църква в Токио, и така решава да заеме мястото, но като монах. 

На 24 юни 1860 г. е постриган в монашество с името Николай и отпътува за Япония. Там се сблъсква с липса на религиозна толерантност заради антихристиянското законодателство, действащо от далечната 1614 г. Младият свещеник обаче не пада духом и ревностно започва да изучава японския език и култура, посещава будистки и шинтоистки храмове, за да вникне в техния мироглед. Откритостта, добротата и кротостта, които излъчва, побеждават всички трудности. Това му спечелва дори приятели сред будисткото духовенство. Водещият го принцип е „първо трябва да се покаже любовта, а след това – православното слово”.

През 1864 г. духовникът покръства в православието първия японец – будисткия жрец Савабе, приел името Павел, а на следващата година двамата лекари – Сакай и Уране, кръстени съответно Йоан и Яков. До 1868 г. са покръстени 12 японци. Това дава основание на св. Николай, след като се връща в Русия, да ходатайства пред Свещ. Синод за откриването на православна духовна мисия в Япония. Тя е учредена, а той е възведен в сан архимандрит. 

Дейността му получава нов стимул през 1873 г. с официалното отменяне на антихристиянското законодателство. Броят на православните японци започва да расте, а самият архимандрит Николай през 1880 г. е  ръкоположен за епископ. Заедно с помощника си Павел Накаи превеждат на японски език Библията и всички необходими за богослужението книги. През 1879 г. към мисията има четири училища, включително семинария и женско училище.  

Събор на японското духовенство през 1882 г. В центъра на първи ред е епископ Николай.

Руско-японската война през 1905-1906 г. обаче предизвиква вълна от ненавист към родината на клирика. Православните японци са наричани „предатели”. Националисти и военни публично искат смъртта на епископа, но той остава да закриля паството си. С прояви на мъдрост и тактичност, но и твърдост той съхранява Японската православна църква през войната. Изпраща свещеници в лагерите с руски военнопленници да извършват богослужения и ги подпомага с книги, дрехи и храна.

За веротърпимостта и заслугите му за подобряване на руско-японските отношения благодарности изказват японският император, губернаторът на Токио, преса, интелектуалци, обикновени хора.

Въпреки тежкото си заболяване от астма архиепископ Николай не спира да се труди до сетния си дъх. Умира на 3 февруари 1912 г. На погребението му присъстват десетки хиляди японци – християни и езичници. Микадо (японският император) изпраща венец – нещо, което много рядко се случва дори за заслужилите японци. Оценявайки заслугите му, Свещ. Синод на РПЦ канонизира през 1970 г. архиепископ Николай за равноапостолен светец.

Катедралата в Токио носи неговото име

Православната катедрала “Възкресение Христово” (Никорай-до) в Токио

Фактът, че днес Японската православна църква е със статут на автономна и процъфтява, говори върху колко здрави основи е построена. Започналият от нулата архиепископ Николай оставя след смъртта си 35 000 православни японци, което прави 20% от всички японски християни, 284 църкви, 175 мисионерски центъра, 1 руски и 34 японски свещеници, 7 дякони, 1 йеродякон, 3 иподякони, 97 катехизатори с 15 помощници, 9 учители по църковно пеене. А за авторитета му свидетелства фактът, че токийската катедрала „Възкресение Христово“ и днес е по-известна сред японците като „Никорай до” („Пътят на Николай“ на японски език).

Службата на равноапостолния Николай, Просветител на Япония е написана от покойния Левкийски епископ Партений, откъдето е и неговият тропар:

Равноапостолни светителю, отче Николае, Църквата с любов те почита като съпричастен с апостолите в техните трудове и награди, защото ти чрез много подвизи постави в езическа Япония началото на Православието, умножи в нея чедата на спасението и след кончината ти Бог по достойнство те прие в обителите на Своите апостоли. Заради това те молим Господа да молиш, твоето дело и занапред непоклатимо навеки да пребивава, всички, които да погинат са застрашени, да влязат в лоното на Църквата Православна, светът да бъде умирен и душите ни да бъдат спасени!

—————–

Снимки и текст: Телеграф

Превод на тропара: свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

Posted in Святост, Съвременна святост

Вижте още: