Християнство.бг
Ден след като Сливенският митрополит Арсений защити служението на украински православни свещеници в епархията и отхвърли твърденията за нарушения на църковния ред, в публичното пространство бе разпространена открита позиция с въпроси относно техния произход, канонична принадлежност и назначаване в енории на територията на епархията.
Авторът на позицията д-р Евлоги Станчев заявява подкрепа за украинските бежанци и християнския призив към състрадание, но изразява опасения, свързани с принадлежността на част от духовниците към Украинската православна църква (УПЦ), оглавявана от митрополит Онуфрий, както и с възможни връзки с Московската патриаршия. В текста са отправени и конкретни въпроси към митрополит Арсений относно процедурата по назначаването на свещениците, отношението им към войната в Украйна и позицията им по въпроси, свързани с украинската държавност и църковна независимост.
Д-р Евлоги Станчев е историк и изследовател в областта на Русия, Източна Европа, национализма и идентичностите в постсъветското пространство. Той е главен асистент в Институт за балканистика с център по тракология към БАН и доктор по история на Русия от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Според официалните му академични биографии научните му интереси са свързани с историята на Русия и Евразия, национализма, етническите и религиозните идентичности, както и процесите в постсъветското пространство.
През последните години той често участва в обществени дискусии и медийни изяви по теми, свързани с войната в Украйна, руската политика и влиянието на Московската патриаршия. Например през 2024 г. участва в предаване на Българско национално радио, където коментира войната в Украйна и въпроса за признаването на случващото се като геноцид.
Междувременно позицията на Сливенския митрополит получи широк отзвук и извън България. Тя беше разпространена и коментирана от различни медии и профили в социалните мрежи, включително от сайта СПЖ (Съюз на православните журналисти), който акцентира върху защитата на свещеници, принадлежащи към Украинската православна църква (УПЦ). Това от своя страна предизвика допълнителни реакции и дебат в публичното пространство относно църковната принадлежност на духовниците и отношенията между различните православни юрисдикции в Украйна.
Публикуваме пълния текст на д-р Евлоги Станчев:
Изключително важно!
Вчерашното изявление на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений по повод статута и служението на „украински православни свещеници“ в Сливенската епархия получи широк и позитивен обществен отзвук – особено сред хората, които сме съпричастни със страдащите украинци, бягащи от ужаса на войната. В своето изявление Арсений се позовава на самата сърцевина на Христовата вяра – протегнатата ръка, състраданието, любовта към ближния, дори когато той е привидно чужд, неразбираем за нас. Именно в подобни трудни моменти проличава истинската същност на Църквата.
Има обаче няколко силно проблематични момента, свързани с назначаването на въпросните „украински православни свещеници“ в някои от енориите на Сливенската епархия. Върху това вече обърнаха внимание няколко души, сред които духовници и богослови. Не знам дали става въпрос за съзнателна провокация от страна на Сливенската митрополия, но считам, че това е изключително важен въпрос, който не бива да потъва в обществото, а трябва да служи като сигнал за непосредствена опасност от пробойна в църковния живот на страната.
Първо, става дума за начина на назначаването на тези духовници – директно за председатели на църковните настоятелства, като българските свещеници са брутално прогонени в отдалечени села. Този подход няма как да не породи въпроси и недоволство сред немногобройното, но реално съществуващо българско паство в съответните енории.
Второ, назначените в изброените от митрополита храмове уж „украински свещеници“ всъщност принадлежат към т.нар. „Украинска православна църква“ (УПЦ), която е исторически, канонично и, най-вече, политически обвързана с Московската патриаршия, днес ръководена от „патриарх“ кирил (гундяев). Във връзка с това УПЦ не бива да се бърка с Православната църква на Украйна, ръководена от митрополит Епифаний, която е официално призната от Вселенската патриаршия за каноничната автокефална православна църква в Украйна и която олицетворява в най-пълна степен борбата на Украйна за духовна независимост от Москва.
Въпреки че УПЦ формално осъди руската инвазия през 2022 г., много от нейните свещеници всъщност подкрепят руската война и продължават да поддържат връзки с Московската патриаршия, надявайки се на победа над „безбожния Запад“. Това е една от основните причини да бъде иницииран процес на ограничаване и евентуална забрана на УПЦ в Украйна. Социологическите проучвания показват, че на фона на зловещата руска война, унищожаваща всеки ден човешки животи, преобладаващата част от украинското общество подкрепя забраната на тази псевдоцърковна институция.
Също така е важно да се кажат няколко думи за предстоятеля на УПЦ, споменатия в изявлението митрополит Онуфрий. По данни на украинската Служба за сигурност той доброволно е получил руско гражданство и е продължил да поддържа връзки с Московската патриаршия дори след началото на войната. Поради тази причина през 2025 г. президентът Володимир Зеленски издаде указ, с който отне украинското гражданство на Онуфрий.
Опасявам се, че чрез назначаването на тези т.нар. „украинци“ за енорийски свещеници в посочените храмове съществува реален риск паството да бъде изложено на тиха, но последователна руска пропаганда по религиозна линия. Добре известно е, че свещеници от УПЦ са поддръжници на доктрината за „руския свят“. Освен това, подобно на Московската патриаршия, УПЦ оспорва официално признатата каноничност на Православната църква на Украйна.
Моментът на изявлението на Сливенския митрополит също далеч не е случаен – то идва точно ден след циничния руски удар срещу Кииво-Печерската лавра, един от най-значимите центрове на православието в Източна Европа. Точно в този момент в обществото се появиха множество призиви, включително официални отворени писма до Светия синод на Българската православна църква и до патриарх Даниил, да излязат с позиция относно този варварски акт.
Във връзка с това изявлението по повод назначаването на „украинските свещеници“ в няколко православни храма в Сливенската епархия може да се тълкува като опит за „сваляне на напрежението“ в настоящата ситуация. По всяка вероятност то цели и създаването на впечатление, че в БПЦ все пак има „христолюбиво“ отношение към украинците. Още повече – в контекста на огромния скандал с Олег Невзоров и „Баба Алино“ тази будеща множество въпроси смяна на български свещеници с „украински“ вероятно ще налее допълнително масло в огъня на и без това ширещата се антиукраинска пропаганда у нас.
Всъщност митрополит Арсений е съвършено прав в своето изявление – в следването на Светото Евангелие в действителност е недопустимо да има нито политика, нито идеология. Също толкова недопустимо е обаче под прикритието на основополагащите християнски ценности Църквата да служи като инструмент за прокарване именно на политически влияния и идеологически внушения. В този смисъл всяка пряка или косвена връзка с кръгове около Московската патриаршия представлява несъмнена заплаха както за душите на вярващите, така и за националната сигурност на България.
С оглед казаното възникват няколко изключително важни въпроса към Негово Високопреосвещенство митрополит Арсений, които трябва непременно да получат своите отговори: Откъде идват въпросните „украински православни свещеници“? По чие предложение са приети в епархията? Получено ли е съгласието на съответните църковни настоятелства? Напуснали ли са Украйна заради връзки с Московската патриаршия на гундяев? Какво е отношението на тези свещеници към руската война срещу Украйна? Какво е отношението им към териториалната цялост на Украйна?
