Ренета Трифонова
Как да посрещаме Нова година?
„Ново небе и нова земя очакваме“ (1 Петр. 3:13)
Не могат да се знаят, нито да се изобраяват всичките разнообразни просби, желания и очаквания, с които хората посрещат встъпването на Новата година в световното летоброене. Но знае се, че всеки човек, пък и всеки народ, е ковач на своята съдба, творец на своето щастие или нещастие.
Вярно е, че животът, здравето и изобщо благата земни идват свише, от ръката на Бога Промислител. Но вярно е и това, че и от човеците много зависи, какви дарове Божии ще им донесе Новата година. Много зависи това от тяхната разумна мисъл и свободна воля, от насоката и начина на техния живот и от качеството на техните дела. Изобщо казано, да бъде годината щастлива и благополучна за човека зависи от това, доколко той живее и действа по закона на Бога Промислител, изразен в учението на Христа Спасителя.
И Словото Божие, и вековният опит подчертават истината, че извор на радост и щастие, както и на скръб и душевна мъка за човека е споменът за миналото. Всеки може да провери как някаво неизразимо блаженство обхваща душата, когато човек си помисли, че той в миналата си дейност е станал причина за създаване утеха и радост на мнозина, че е извършил дела честни, приятни, мили и трогателни. Неописуема радост преизпълва сърцето на човека, когато той си спомни миналата дейност, без прискръбно вълнение на душата, без жестоки угризения на съвестта и без горчиво чувство на самоосъждане. Изобщо, блага радост, щастие и душевно задоволство обхваща човека, когато той мислено вижда свитъка на своето минало, преизпълнен с благородни подвизи, родолюбиви обществени творби, милосърдни и хуманни дела, чисти замисли, благи социални и богоугодни стремежи.
С нищо не може да се сравни душевната тиха и блага наслада на човека, когато той мислено гледа вписани в миналите страници на живота си сълзите, които е изтрил, помощта, която е давал, радостта, която е създал на своите близки – малките и нещастни братя Христови. Защото той чувства, как всичко това го е приближило до всеблагия Бог Промислител и му е създало душевен покой, за да очаква с твърда вяра едно още по-щастливо бъдеще. И затова, в този момент, за него не е важна толкова годината, колкото благоволението на Онзи, Който е господар на годините и вековете.
От друга страна, лесно можем да си представим, каква убийствена мъка обхваща душата на онзи, който посрещайки новата година, мислено вижда своето мрачно и греховно минало! Свитъкът на изминалия негов живот се разкрива като обвинителен окт, в който той мислено вижда преживяното време в безделие и лекомислие, в безверие и морална поквара, в груба престъпност и безумно разрушение на своите нравствени и физически сили, в съблазън и развращение на малките и невинните. Лесно можем да си представим какво горчиво и жестоко угризение на съвестта чувства той, виждайки мислено извършените от него неправди, измамничества, кражби и беззакония, причинените сълзи и страдания на ближните си, създадените пакости на семейството и народа си! Защото, колкото низко и да падне човек, колкото и да е обезверен, загрубял и озверен, идва момент на опомняне. Неговият безсмъртен дух заговаря и той започва да чувства колко далеч се е отстранил от Бога Промислител и колко лекомислено е погазил Неговия закон, изпълнението на който създава на хората радост и благополучие, а погазването му – съд и осъждане.
Потвърждава се истината, че желаното, при встъпване на Новата година щастие и благополучие – лично за всекиго и общо за всички – зависи от това, доколко е изпълнен законът на божествената любов, който гласи: Обичайте се като чеда на един небесен Баща, и си помагайте взаимно като братя. Въпросът е: дали сме помагали да се облекчат тежестите в живота на нашите ближни или с поведението и делата си, сме ги направили още по непоносими.
Като беззаветно любяща майка, Църквата желае на всички нейни чеда да черпят от своето минало само радост и душевна утеха. Поради това тя винаги – навреме и без време – ги поучава и съветва сериозно да мислят и благоразумно да определят насоката на своя личен, семеен и обществен живот и да вършат дела, достойни за вписване в свитъка на Новата година. Вечен закон е – внушава тя – времето да върви бързо, да хвърчи напред безспирно и безвъзвратно. И понеже то е дадено за благото на човеците, те трябва достойно да го използват. Времето е подобно на една неизмерима по големина книга с безброй страници. Това са годините. При встъпване във всяка нова година, Господарят на времето и живота – за всеки човек и за всеки народ – открива в тази голяма книга нова, чиста страница, в която се вписват техните дела. От качеството на тези дела зависи тъй желаното щастие и благополучие в живота.
Този свят, в който всички ще побеждават – кой повече, кой по-малко – е място за възпитание и усъвършенстване на безсмъртното у нас – душата. Един ден всички ще се намерим на друго място, където пред праведния съд ще дадем отчет за извършеното тук. Там голямата книга ще се отвори, делата ще се разкрият, присъдата ще се произнесе… Тогава ще се яви обещаното ново небе и нова земя (1 Петр. 3:13) и ще се открие вечността на нов и съвършен живот за тези, които съгласно повелите на Божия закон, достойно са използвали времето и годините тук на земята. Тогава ще се открие върховно и безкрайно щастие, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (1 Кор. 2:9) за ония, които са опазили страниците в книгата на земния си живвот чисти и неомърсени с неправди и престъпни деяния…
Тази истина винаги е тема на църковното благовестие. Като я припомняме и сега, при стънапване на Новата година, нека всички заедно с Църквата усърдно молим Всеблагия Бог Промислител благодатно да ни помага в трудовете ни за безбедно съществуване и да ни съдейства да впишем в свитъка на Новата година добри дела, които да бъдат извор за радост и душевна утеха в живота. А още по-усърдно да се молим Господ Бог да ни помага да опазим вярата си силна, съвестта си чиста, ума си светъл и духа си спокоен. Защото истинското щастие се състои в това: човек да притежава силна вяра, чиста съвест и спокоен дух.
Ето с такива мисли и чувства нека посрещнем Новата година, която на всички да бъде честита и благополучна.
–––––
Източник: Видински митрополит Неофит, „Слова, поучения и речи“, София, 1938 г.
