
Софийската света митрополия излезе с последващо изявление относно наложен „аргос“ на архимандрит Никанор. В него се съобщава, че със Заповед №146 от 26 август 2026 г., във връзка с висящото църковно-наказателно дело №2/2026 г., на архимандрит Никанор е наложено ново — 15-дневно — пълно запрещаване от свещенослужение, считано от 28 август. Като основания отново са посочени чл. 95, т. 19 и чл. 139, ал. 2 от Устава на БПЦ – БП.
Това е третият последователен 15-дневен аргос през последните седмици, наложен във връзка с едно и също висящо църковно-наказателно дело.
На този фон архимандрит Никанор публикува своята равносметка месец след публичното си обръщение от 28 юли.
Архимандрит Никанор с равносметка месец след публичното си обръщение
Месец след публичното си обръщение от 28 юли 2026 г. архимандрит Никанор публикува във Facebook текст, озаглавен „МЕСЕЦ ПО-КЪСНО – РАВНОСМЕТКА“, в който прави оценка на последвалото след изявлението му.
В текста си той заявява, че поставените от него въпроси са останали без отговор, докато срещу него са последвали публични обвинения и е било образувано църковно-наказателно дело.
Архимандрит Никанор отново поставя въпроса за отказа да му бъде издадено отпустително писмо от Софийска епархия, за да продължи служението си в Русенска епархия. Той пише, че причините за желанието му да напусне Софийска епархия са му вменявани като вина и посочва сред тях несъгласието си да приеме патриарх Даниил за свой духовен отец.
В публикацията си Никанор коментира и започналото срещу него църковно-наказателно дело, като твърди, че обвиненията са свързани основно с негови публично изразени позиции и думи.
Архим. Никанор поставя отново редица въпроси към Софийската епархия и Светия Синод – сред тях за случая с убийството на свещеник Стефан Камберов, отношението на БПЦ към войната в Украйна, помощта за украински деца, случая с българския гражданин Юрий Беленкий, твърденията за действия спрямо непълнолетен, за който има предоставени писмени свидетелства, участието на църковни структури в спорни и разделящи обществени инициативи и липсата на позиция по темата за т.нар. „Руски свят“.
Архимандрит Никанор посочва също, че през изминалия месец в манастира отново е бил организиран престой на близо 50 украински деца, които са кръгли сираци или полусираци, и отбелязва липсата на публично признание за тази инициатива.
В края на публикацията си той отново призовава Българския патриарх и Софийския митрополит да подаде оставка, като пише:
„ПОДАЙТЕ ОСТАВКА ЗА ДОБРОТО НА БПЦ!“
Именно в края на този текст архимандрит Никанор съобщава, че докато го пише, е получил нова заповед за 15-дневен аргос – поредното запрещение от свещенослужение.
Три последователни аргоса и един висящ процес – какво казва Уставът?
Трябва да припомним, че сегашният случай не е първият аргос на архимандрит Никанор.
Още на 24 октомври 2025 г. Софийската митрополия съобщава за наложен на него аргос. Тогава като основание са посочени чл. 81, ал. 1 и чл. 95, т. 19 от Устава, като митрополията говори за „системни нарушения“.
През 2026 г. обаче следват вече три последователни 15-дневни аргоса.
Първият от тях е със Заповед №134 от 28 юли – 15 дни, считано от 29 юли. В тази заповед е посочено, че във връзка с публикацията на архимандрит Никанор от същия ден е образувано църковно-наказателно дело №2/2026 г. по описа на Софийския епархийски съд. Самият аргос е наложен на основание чл. 95, т. 19 и чл. 139, ал. 2.
Следва Заповед №138 от 10 август – отново 15 дни, този път считано от 13 август. В нея вече изрично се казва, че аргосът се налага „във връзка с висящо църковно-наказателно дело №2/2026 г.“ и отново са посочени чл. 95, т. 19 и чл. 139, ал. 2.
А на 26 август е издадена още една заповед – отново във връзка с висящото дело №2/2026 г., отново на основание чл. 95, т. 19 и чл. 139, ал. 2, и отново за 15 дни, считано от 28 август.
Така вече хронологията е:
- 24 октомври 2025 г. — първи аргос;
- 28 юли 2026 г., Заповед №134 – втори аргос, 15 дни от 29 юли;
- 10 август 2026 г., Заповед №138 – трети аргос, 15 дни от 13 август;
- 26 август 2026 г. – четвърти аргос, 15 дни от 28 август.
И при трите заповеди от 2026 г. за самия аргос са посочени чл. 95, т. 19 и чл. 139, ал. 2, а последните две изрично са издадени във връзка с висящото църковно-наказателно дело №2/2026 г.
Това вече е достатъчно основание да говорим за три последователни 15-дневни запрещения, наложени в рамките на едно и също висящо дело — като въпросът е:
Какво е уставното основание едно висящо църковно-наказателно дело да бъде съпроводено с последователни 15-дневни аргоси, наложени на едни и същи уставни основания?
Още повече че чл. 191, ал. 1, т. 5 от Устава определя аргоса като „пълно или частично запрещаване от свещенослужение и служба от 15 дни до 6 месеца“, с лишаване от възнаграждение в размер, определен от съда.
Къде в Устава е предвидено 15-дневният аргос да може да бъде налаган отново и отново, така че при последователни заповеди да се получат 45 дни запрещение, при положение че междувременно същото църковно-наказателно дело е висящо пред съда?
За нас е ясно, че едва ли ще получим отговор от Софийския митрополит. Но сме длъжни да поставим този важен въпрос пред църковната общност – не за да вземаме страна, а защото когато става дума за църковен ред, устав и налагане на наказания, въпросът за основанието и начина, по който те се прилагат, засяга всички членове на Църквата.
Освен това въпросът не е само църковно-уставен. И в светското право съществува основен принцип, че едно лице не следва да бъде наказвано повторно за едно и също нарушение. Затова и тук възниква очевидният въпрос: ако трите последователни 15-дневни запрещения са свързани с едно и също производство, какво е основанието за тяхното последователно налагане?
Разбира се, църковният съдебен ред не може автоматично да се приравнява към държавното наказателно право. Но именно затова отговорът следва да бъде потърсен в самия Устав на БПЦ: коя конкретна негова разпоредба позволява едно 15-дневно запрещение да бъде последвано от второ и трето, докато същото църковно-наказателно дело остава висящо?