Меню Затваряне

Трябва ли ССЦ да отстрани патриарх Кирил?

Прот. Андрю Лаут

Прот. Андрю Лаут

Християнският свят като цяло – и православният в частност – е ужасен заради нахлуването на руските въоръжени сили в Украйна. Особено тревожен е фактът, че от началото на инвазията досега, хиляди хора бяха убити, включително млади войници, цивилни жертви – мъже, жени и деца – докато болници, училища, домове, манастири и църкви бяха разрушени. Освен това милиони бежанци напуснаха домовете си и се лишиха от средства за съществуване.

От самото начало (на войната) Негово Светейшество патриарх Кирил се изказа в подкрепа на „военната операция“ в Украйна, използвайки това лицемерно определение, за да скрие истината, че една суверенна страна беше окупирана от своя съсед. Изглежда, че патриархът е действал по собствена инициатива, тъй като Путин не прояви някакъв интерес към подкрепата на Църквата, а по-скоро се опитва да подчини народа на своята страна, третирайки като криминално престъпление съмнението в действията на руската държава.

Въпреки това, оправданието за нахлуването в Украйна се основава главно на идеологията на „Руския свят“ (Русский мир), която е обвързана с инициативата на Кирил (Гундяев) – още по времето преди да стане патриарх – когато той като Смоленски митрополит основа Световния съвет на руските народи, който се отличава със своята консервативна и антизападна програма. Следователно чрез Патриарха на РПЦ (и наш патриарх, тъй като се обръщам към вас като протойерей на Московската патриаршия) РПЦ беше изцяло въвлечена в инвазията на Путин в Украйна. Всякакви гласове на несъгласие или дори критика са потискани в цялата руска държава (макар да се забелязва, че в „диаспората“ се чуват гласове на несъгласие, дори и от архиереи). Войната продължава вече шест месеца и въпреки протестите и петициите от различни кръгове, тя продължава да се води безмилостно, а новините за нея се премълчават – или, ако използваме по-подходяща метафора – те биват умъртвявани. Политиката на Путин изглежда е – ако перифразираме Тацит – да направи пустиня и да я нарече…Русия!

Целта на този текст е да представи послание от група загрижени учени относно положението в Украйна (тук). Защо такава група учени са решили да напишат послание до д-р Йоан Саука, генералния секретар на Световния съвет на църквите? В писмото се отправя молба към него да убеди ССЦ да отстрани РПЦ (Московската патриаршия) от членство в ССЦ, като в същото време поиска да се осигури представителството на двете православни църкви в Украйна (УПЦ и ПЦУ, бел. ред.) на предстоящото Общо събрание на ССЦ в Карлсруе, както и да се намери начин да се позволи присъствието на членове на РПЦ, които са изразили критика и дори възмущение заради подкрепата на патриарх Кирил за войната на Путин. Самият д-р Саука на 2 март тази година, само седмица след нахлуването в Украйна, призова патриарх Кирил „да издигне глас и да говори от името на страдащите братя и сестри“ в Украйна. Отговорът на патриарха беше просто да повтори позицията на Путин. Защо би трябвало да се изключи РПЦ от ССЦ при положение, че подобно действие би се възприело като още един пример на русофобия, за която патриархът говори в посланието си до д-р Саука?

Според мен този призив е най-вече вик на болка заради многото страдания, причинени от руската инвазия. Мисля, че не бива да се заблуждаваме, че протестът на група учени и преподаватели може да има голяма тежест в света на геополитиката. Някои дори ще попитат: „Защо да се безпокоим, не трябва ли просто да се върнем към книгите и изследванията си?“ Бързото приемане на това послание, което възникна в резултат на проницателни идеи, изразени от участниците на конференцията „Религията и политиката в контекста на войната срещу Украйна“, организирана от Центъра за библейски изследвания към университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж, Румъния, е свидетелство за истинския международния характер на научния свят, който се състои от общности, свързани помежду си чрез общия стремеж към търсене на истината и любовта към безпристрастната наука. В тези общности наистина са се развили силни приятелски връзки и интерес към колегите учени— и към ближния като цяло— т.е. към всички хора по целия свят, включително и към онези, които са преследвани от репресивните мерки на руската държава от началото на войната.

Надяваме се, че и други ще чуят нашия вик на болка и ще се присъединят към нашия протест. Кой знае колко християни в Русия ще намерят утеха в наложеното им мълчание, знаейки, че има много гласове, издигнати срещу насилието, което се извършва в Украйна вече от шест месеца? Насилие, което се подкрепя и се подстрекава от Неговото Светейшество Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил, когото мнозина от нас все по-трудно разпознават като наш патриарх.

Public Orthodoxy


Проф. д-р Андрю Лаут е богослов, почетен професор по патристика и византология в катедрата по теология и религия на университета в Дърам, където преподава от 1996 г. Преди това е преподавал в Оксфордския университет (предимно патристика) и в Голдсмитския колеж по византийска и ранносредновековна история. Стипендиант на Британската академия и член на Съвета на Британската академия от 2011 до 2014 г. Президент на Обществото за църковна история (2009–2010 г.). Бивш англикански свещеник, обърнал към Източното православие през 1989 г. и ръкоположен за свещеник през 2003 г., почетен протойерей в юрисдикцията на РПЦ (Сурожска епархия). В библиографията на о. Андрю Лаут има монографии върху такива значими богословски имена като Дионисий Ареопагит (1989), Максим Изповедник (1996) и Йоан Дамаскин (2002). Сред по-скорошните му заглавия са: Introducing Eastern Orthodox Theology (2013) и Modern Orthodox Thinkers: from the Philokalia to the Present (2015).

Posted in Публицистика, Съвременност, Църква и политика

Вижте още:

error: Content is protected !!