Християнство.бг
Протойерей Сергий Баршай, УПЦ
Днес вероятно за всички е очевидно, че каноничната безизходица, в която се оказа Украинската православна църква, е следствие, наред с други неща, и от липсата в нейното ръководство на истински дипломати и изобщо на нормален дипломатически опит. Достатъчно е само да си припомним групата членове на Синода на УПЦ, които още през 2018 г. пристигнаха във Фенер, за да разговарят с патриарх Вартоломей, и влязоха при него с… жезли в ръце. А жезълът е символ на властта и съответно в отношенията между йерарсите само по-висшият по сан или длъжност може да държи такъв символ в ръцете си. Да отидеш при патриарх (няма значение – свой или чужд) с такъв жезъл, и то с цел решаване на сложен въпрос, е върховна проява на протоколно невежество. Това тогава се отрази и на резултатите от посещението (разбира се, нулеви).
Поведението на ръководството на УПЦ след 2019 г. е демонстрация на пълна дипломатическа безпомощност не само на равнище църковно-държавни отношения, но и на равнище междуцърковни и вътрешноцърковни отношения.
Тази ситуация доведе до появата в средите на УПЦ на доста значителна група хора, които категорично не са удовлетворени от сегашния неопределен статут на своята Църква, която и до днес е омазана до ушите в московската кал. От друга страна, по различни причини те не желаят да преминат към Православната църква на Украйна (ПЦУ). Така у тях естествено възникна трети вариант – Екзархия на Константинополската патриаршия в Украйна. Темата за Екзархията се появява в интернет вече няколко години, но засега само на равнището на предположенията на отделни мечтатели.
Въпреки това в този процес все пак са настъпили определени раздвижвания. Това стана известно от самите преки участници. През последните месеци се е водила активна комуникация между представители на духовенството и миряните на УПЦ и Фенер. Неотдавна представител на тази група е посетил резиденцията на Вселенския патриарх. Тази инициативна група от енории на УПЦ е поискала да премине под омофора на Вселенския патриарх със статут на ставропигиални енории. В писмото, предадено на патриарха, вероятно за първи път може да се разбере какво мислят за съвременното състояние на УПЦ не нейните висши църковни ръководители, а обикновените духовници и миряни.
„Многократно през годините сме се обръщали към митрополит Онуфрий с молба да излезе от структурата на Руската православна църква и да възстанови евхаристийното общение с Вселенската патриаршия. От една страна, не можем да останем в структурно и административно единство с Московската патриаршия – с тези, които благославят войната срещу украинския народ. От друга страна, поради исторически травми, дългогодишно противопоставяне, взаимно недоверие и болезнен опит от конфликти, нашите общности често не са готови за незабавно преминаване към Православната църква на Украйна, дори и да разбират значението на това единство.“
В това писмо почти пряко се казва, че днес мнозинството вярващи в УПЦ са заложници както на вътрешноукраинските междуцърковни разпри, така и на късогледата политика на собственото им църковно ръководство, както и на определени политически процеси.
„…за много вярващи от Украинската православна църква една от основните пречки за приемането на Православната църква на Украйна е болезненият опит от конфликтите, свързани с преминаването на енории. В редица случаи тези процеси са били възприемани като конфронтационни, което още повече е задълбочавало страха и недоверието на равнище местни общности.“
Разбира се, появата на още едно образувание на украинската църковна карта (например, нека то се нарича Екзархия) е удар по различни страни. На първо място – по УПЦ, защото нейното ръководство се оказа неспособно да създаде нормални условия за пълноценен живот на собственото си паство, което е толкова предано на своята Църква. На второ място – по ПЦУ, която така и не успя да стане привлекателна за потенциалните вярващи от УПЦ – предимно енергични, активни и ангажирани хора. Това е и укор към Фенер, защото наличието на голяма група хора, недоволни от съвременните процеси в УПЦ, но същевременно нежелаещи да се „присъединят към Томоса“ (тоест да влязат в ПЦУ), е свидетелство за несъвършенствата на самия Томос.
Затова би било доста странно, ако Екзархията се превърне от мечта на определени романтици в реалност. Още повече че неизбежно ще възникне въпросът за какъв срок е целесъобразно да бъде създадена подобна институция, а около нея лесно могат да се разгорят сериозни спорове. Но днес в Украйна все повече хора, които по един или друг начин имат отношение към религията, разбират, че ситуацията в местното православие е съвсем ненормална и че трябва да се направи нещо по въпроса. И би било много добре, ако извън пределите на Украйна това бъде разбрано от онези, които могат да направят това „нещо“.
***
Ваше Всесветейшество,
Със синовна почит и дълбока надежда се обръщаме към Вас от Украйна – ние, свещенослужители и миряни от Украинската православна църква под ръководството на митрополит Онуфрий, които желаем да запазим верността си към Христос, Неговата Църква и единството на Светото Православие.
Искрено Ви благодарим за решението на Вселенската Константинополска патриаршия от октомври 2018 г. относно възстановяването на каноничния ред по отношение на Киевската митрополия, както и за даруването на Томоса за автокефалия на Украйна и украинския православен народ. Ние признаваме тези решения и ги приемаме като произтичащи от евангелската любов и отговорността на Майката-църква на Константинопол.
Също така осъзнаваме и изповядваме, че Константинополската църква е нашата Майка-църква, донесла светлината на Христовата вяра на нашата земя.
В същото време сме принудени смирено да засвидетелстваме пред Вас, че значителна част от духовенството и вярващите, към които принадлежим и ние, днес се намират в сложно пастирско положение. В продължение на много години нееднократно сме се обръщали към митрополит Онуфрий с молба да излезе от структурата на Руската православна църква и да възстанови евхаристийното общение с Вселенската патриаршия. От една страна, не можем да останем в структурно и административно единство с Московската патриаршия – с онези, които благославят войната срещу украинския народ. От друга страна, поради исторически травми, дългогодишно противопоставяне, взаимно недоверие и болезнен опит от конфликти, нашите общности често не са готови за незабавно преминаване към Православната църква на Украйна, дори и да осъзнават значението на това единство.
Със смирение и дълбоко чувство за отговорност бихме искали също да споделим някои пастирски реалности, които според нашия опит правят незабавното и пълно обединение на православните общности в Украйна изключително трудно.
Повече от тридесет години украинското православие се намира в състояние на разделение. През това време и от двете страни се формираха взаимни представи, белязани от недоверие, а понякога и от враждебност. Тези нагласи, изграждани в продължение на десетилетия, и до днес живеят в съзнанието и сърцата на духовенството и вярващите, превръщайки помирението не само в богословско, но и в дълбоко човешко и пастирско предизвикателство.
Освен това конфликтите около църковната собственост – както в миналото, така и през последните години – оставиха болезнени спомени и в много случаи дълбоки рани в местните общности. За значителна част от вярващите този опит остава сериозна пречка за взаимното приемане и за влизането в мирен диалог.
Осъзнаваме също, че политическите фактори и външните влияния, включително свързаните с идеологията на така наречения „руски свят“ („Русский мир“), в продължение на дълго време усложняваха църковната ситуация в Украйна и оказаха дълбоко въздействие върху съзнанието на вярващите.
Същевременно смирено признаваме, че за много вярващи от Украинската православна църква една от основните пречки за приемането на Православната църква на Украйна е болезненият опит от конфликтите, свързани с преминаването на енории. В редица случаи тези процеси са били възприемани като конфронтационни, което още повече е задълбочавало страха и недоверието на равнище местни общности.
Поради тази причина дори там, където съществува искрено желание за единство, много общности днес все още не са готови за незабавен преход, опасявайки се от вътрешно разделение в собствените си енории, а дори и в семействата си.
Същевременно ние желаем да не губим единството си с Вселенското православие и още днес в нашите общности по време на богослуженията поменаваме Вашето име като наш Патриарх и Духовен Отец, като по този начин свидетелстваме за желанието си да възстановим пълното евхаристийно общение с Майката-църква на Константинопол – с Вселенската патриаршия.
С оглед на това, след продължителни размисли, молитва и пастирски опит, смирено се обръщаме към Вас с молба да разгледате възможността за приемането на нашите общности под Вашия непосредствен архипастирски омофор като временна, преходна форма на църковно устройство.
С надежда гледаме към утвърдената канонична практика на Вселенската патриаршия по отношение на ставропигиите и другите форми на пряка юрисдикция, които в различни исторически периоди са служили като средство за съхраняване на църковното единство и мира.
Вдъхновява ни също така фактът, че в Томоса за автокефалия на Православната църква на Украйна е предвидено правото на Вселенския патриарх да има ставропигии в Украйна, което свидетелства за запазването на жива пастирска връзка между Майката-църква и украинското православие.
Ние не разглеждаме тази стъпка като алтернатива на единството на Поместната църква, а като възможен път към него – като духовен мост, който ще позволи на нашите вярващи без принуда, страх и вътрешно разцепление постепенно да навлязат в пълнотата на църковното общение.
Нашият стремеж не е към разделение, а към запазването на хората в Църквата, на тяхната вяра и доверие, така че пътят към единството да бъде път на изцеление, а не на нови рани. Това ще позволи на нашите общности още сега да се съединят в евхаристийно общение с нашите православни братя и сестри от Православната църква на Украйна.
Ваше Всесветейшество, в действителност голям брой енории, духовници и вярващи от Украинската православна църква с надежда очакват решението на Ваше Всесветейшество относно възможността за създаване на ставропигиални енории в Украйна.
Смирено Ви молим да разгледате тази наша молба и, ако това бъде Вашата архипастирска воля, да благословите възможността за такъв път за нашите общности.
Уверяваме Ви в нашата любов към Светата Църква, във верността ни към каноничния ред и в искреното ни желание за единство.
С дълбоко уважение, синовна любов и молитва,
свещенослужителите и миряните на Украинската православна църква.
––––––––––––––––––––––
Източник: Українські гості на Фанарі: дипломатія знизу чи візит ввічливості?
