
Упокои се в Господа монах Иларион (1965-2023), брат на Църногорския манастир. Бог да го прости!
Той е роден на 2 октомври 1965 г. в гр. Ботевград. Основно образавание получава в родния си град, а средно – в гр. Пазарджик. Семестриално завършва висше образование в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Постъпва като послушник в Църногорската св. обител през 2002 г. На 3.01.2016 г., приема монашеско пострижение от архимандрит Никанор, игумен на манастира и негов духовен старец.
Опелото ще се отслужи на 31 август, четвъртък, от 12:00ч в Църногорския манастир.
Топли думи за отец Иларион написаха хора, които са го познавали и за които е бил скъп. Публикуваме някои от тях в скръбната вест за отеца, с молитва Бог да го упокои в Царството Си.
Архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир:
„Посрещна ме някога в Църногорската св.обител – беше в края на м.октомври 2002 г. Слабичък, пъргав, много сръчен и в същото време ученолюбив и благоговеен. С времето стана отличен типикар и псалт, усвоил и осемте църковни напева, като си беше изградил своеобразен, но молитвен по звучене стил на пеене. Благотворно му се отрази престоят на Света гора в келията на приснопаметния старец Спиридон Микраянанит, където усвои тънкостите в производството на тамян и усъвършенства пеенето си. Беше примерен монах, добър и отзивчив човек. Носеше тежкия кръст на сериозно заболяване, но никога не роптаеше по този повод. Имаше чиста изповед. Нека Бог да прости волните му и неволни прегрешения и по молитвите на нашите предци и старци Захарий, Иларион, Паисий, Спиридон и Епифаний да го упокои в селенията на праведните! Καλό παράδεισο να έχεις, αδερφέ μάς αγαπητέ!“
Велина Андонова, учител и ръководител на духовния център при столичния храм „Рождество Христово“ в кв. „Младост 3“:
„Той си е при Бога! Благодарна съм, че го познаваме и грижата му към нас и децата беше постоянна и с много обич. Колко сладолед изядоха от него! А когато не сме в манастира се обаждаше на всяка една от нас, просто да попита как сме. Всяка негова дума беше проповед. В душата ми останаха думите му: и в арест да съм, и в болница, и в психиатрия, Христос не могат да ми вземат… Когато го посетих изненадващо в манастира в Радибош, всичко ухаеше на тамян и той сам самичък си караше правилото всеки ден! Лежахме заедно във ВМА с оперирани ръце (на снимката се вижда, че не успя да я раздвижи) и той споделяше с мен и храната и молитвата си! Ще ми липсва неговото поклащане на клира. Пееше бос и от сърце. Беше много добър певец и познавач на реда на службите и църковното пеене.“
Христина Христова, богослов и лектор на православните лагери в Църногорския манастир:
„Не помня точно от коя дата и година датира познанството ми с отец Иларион, но със сигурност помня момента в който успя да ме впечатли с онзи особен за него изпитващ поглед. Смея да твърдя,че той усещаше по своему хората и спрямо това общуваше с тях по начин, по който оставяше отпечатък в душата и спомените им. Всеки, който го познава отблизо, пази за себе си някоя случка и добра дума, казана от отеца в тежък за него момент. Едва ли ще ми стигне мястото, за да опиша личните си преживявания с този невероятен на първо място човек, а след това монах. През времето, за което го познавах, минах през различни житейски изпитания и ситуации, за които и той бе наясно. Винаги ме е подкрепял в добрите ми дела, а за лошите ми постъпки по тактичен начин се е опитвал да ме изправи.Той имаше огромно търпение спрямо различните и отхвърлени от обществото хора – обичаше ги като по-голам брат и ги приемаше с техните немощи, но никога не ги осъди. Помагаше ми в учението и се радваше на моя напредък. Изпитваше радост от общуването с деца, понеже донякъде самият той се държеше по детски на моменти. Много пъти ми е споделял, че за него е празник, когато всички заедно се съберем и седнем на трапеза след Литургия.
Всеки път когато някой от нас е бил във финансово затруднение, той се включваше да помага и да облекчи временното затруднение. Раздаваше се за другите и непрестанно се молеше за нас всекидневно… Знаеше ни житейските проблеми и ни мислеше, вярвам, че сме били и в молитвите му! Отче Иларионе, моли и от там Бога за нас! Вярвам, че по огромната Божия милост към нас грешните, един ден всички заедно ще се съберем и седнем на Господната трапеза… В молитвите ми ще бъдеш, отче – до края на дните ми… Вечна да е паметта ти!“
Маргарита Генчева, автор и редактор в „Християнство.бг“, участник и помощник на православните лагери в Църногорския манастир:
„Отец Иларион беше много благ човек. Запознах се с него по време на детските лагери в Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Цялата му проповед беше за Христос. Господ бе център на неговия живот. Той беше всичко за Него. Много обичаше децата и с удоволствие присъстваше на вечерите на талантите. Вярвам, че е при Бога, защото Го обичаше.“
Бог да упокои монах Иларион в селенията на праведните!




