Християнство.бг
Настоящият текст на главния редактор на Orthodox Times Ефи Ефтимиу представя тревожната картина на православната мисия в Африка от гледната точка на йерарси от Александрийската патриаршия. Те споделят с откровеност за липсата на подкрепа от централната администрация, предизвикателствата в местната църковна дейност и последиците от спорната намеса на Руската православна църква на континента. Свидетелствата разкриват не само вътрешни слабости, но и провала на опита за установяване на „екзархия“ от Москва, движен от политически, а не духовни подбуди.
Йерарси на Александрийската патриаршия описват ситуацията в епархиите под тяхна юрисдикция на в най-мрачни краски. Както сами подчертават, напълно липсва значима подкрепа за тяхната дейност от страна на предстоятеля на патриаршията, като част от вината за руската намеса се приписва именно на отсъствието на пастирска грижа. Те също така коментират методите, чрез които Московската патриаршия се е опитала да наложи присъствието си в Африка, акцентирайки върху провала на проекта и текущото му състояние.
„Няма никаква помощ от централната администрация на Патриаршията“
„Организирани сме като митрополии, но не като Александрийска патриаршия. Липсва водачество“, казва източник, запознат със ситуацията в Африка пред Orthodoxtimes.com.
„Няма ясно определена политика от страна на администрацията на Алекнадрийската патриаршията. Не знаем как да действаме по ключови въпроси – например в областта на благотворителността или образованието. Няма стабилен, единен подход за всички митрополии в патриаршията“, подчертават източниците.
„Всеки прави каквото може, каквото смята за полезно. Но нека бъдем честни – това е спорадично. Зависи дали ще намерим финансиране и дали изобщо има условия да се предприеме нещо, поне в рамките на нашите епархии“, казва йерарх от Александрийската патриаршия пред Orthodoxtimes.com.
„През годините на изобилие, ние – в Александрийската патриаршия – трябваше да предприемем стъпки за организация, да вземем правилни решения и да осигурим финансова независимост. Но не го направихме. И сега нямаме нито независимост, нито посока. Московската патриаршия се възползва от тези слабости и прокарва собствена програма“, подчертават източниците.
Фиаското на Московската патриаршия с „екзархията“ в Африка
Същите източници говорят и за руското присъствие в Африка и в региони под юрисдикцията на Александрийската патриаршия.
„Изглежда, че Африка не подхожда на Русия – не постигнаха почти нищо“, коментира източник.
„Клинският митрополит Леонид, който беше назначен за „екзарх“ от Московската патриаршия, беше отстранен от самите руснаци. Беше личен приятел на Евгений Пригожин (бел. ред.: ръководител на наемническата организация „Вагнер“), и след смъртта на Пригожин започна да критикува както патриарх Кирил, така и президента Владимир Путин.
Руснаците намериха претекст в уж финансов одит на манастир, който трябваше да служи като база на „екзархията“, и го използваха, за да го отстранят“, обясняват източниците. Негов наследник стана Зарайският епископ Константин. И двамата са низвергнати от Александрийската патриаршия.
„Константин обикаля Африка, опитвайки се да поддържа надеждата, че ще се строят църкви, но на практика нищо не се случва. Служи само в две енории в Южна Африка – които и без това бяха към руската църква – и забележително е, че все още не е ръкоположил нито един човек. Леонид, преди да бъде отстранен, е ръкоположил само двама или трима дякони. От една страна, нямат паство; от друга – нивото е толкова ниско, че дори ръкоположения не могат да се извършат“, казва йерарх от Александрийската патриаршия.
Друг източник отбелязва, че руските усилия първоначално са срещнали известен отзвук, тъй като много африкански свещеници живеят в бедност:
„Предлагат пари и дават обещания. Но често свещениците получават по-малко от половината от обещаното; останалото се отлага за в бъдеще.“ Съществува предположение, че смъртта на Пригожин, поглъщането на групата Вагнер от руската армия и липсата на тесни връзки между новия „екзарх“ и ръководството на Вагнер са довели до финансови ограничения.
„Пригожин финансираше Леонид толкова щедро, че на свещениците, които се присъединяваха към Московската патриаршия, им се издаваха дебитни карти с името „Леонид Горбачов“. Тази сметка може вече да не съществува, или вече да не могат да я поддържат. До момента не са постигнали нищо значимо“, казва източникът.
Йерарсите от Александрийската патриаршия подчертават: „Африка не е подходяща среда за руснаците. Начинът, по който структурират своето богослужение – формално, строго организирано, почти театрално – ги кара да се чувстват не на място тук. Не могат да служат в обикновена барака. А осъзнават, че формирането на местно духовенство изисква огромно търпение – което явно не притежават.“
Друг източник обрисува картината още по-ясно:
„Смешно е руснаците да твърдят, че нахлули в Африка, защото десетки „възмутени“ африкански свещеници ги молели да се намесят заради признаването на Православната църква на Украйна (ПЦУ). Всеки, който познава Африка, само може да се засмее на това оправдание.“
Йерарх от Александрийската патриаршия изразява учудване от разказа на Руската православна църква за дейността ѝ на континента:
„Те казват, че имат 40 църкви в Африка. Къде са те? Кога са построени? И ако наистина имат толкова, защо Константин служи в хотел?“
Същият източник продължава: „След толкова години, руснаците не са построили нито една църква – и те, и ние знаем защо. Защото Московската патриаршия го смята за „прахосване на пари“. Истинската причина за тяхното идване е отмъщение за украинския въпрос. Волоколамският митрополит Антоний сам го призна. Нямат истински мисионерски дух. Всичко е за показ. Не е изненада, че вече няколко свещеници искат да се върнат при нас. Руснаците просто искат да поддържат присъствие с минимални разходи – заради престиж.“
Той също коментира състоянието на православието в Африка:
„Руската православна църква дойде в Африка и ръкоположи хора, които вече бяха низвергнати – считани за проблемни. Свещеници, обвинени в сериозни нарушения и отстранени от нас (бел. ред.: Александрийската патриаршия), бяха потърсени от Руската църква. Приемливо ли е църква, която се представя като традиционна и канонично строга, да постъпва така? Никой ли не проверява кого ръкополагат?“
И продължава: „Свещениците, които напускат Александрийската патриаршия, често са проблемни случаи, вече в конфликт с гръцките си епископи. В този момент намират „възможност“ чрез руската намеса. И питам: има ли шанс руски епископ да дойде тук и да служи в колиба, в калта, както ние правим? Подходът им е напълно различен. Константин идва и служи с 25–30 свещеници, а вярващите са по-малко.“
Друг източник подчертава:
„Много хора тук трудно разбират какво означава православната вяра, тъй като са израснали в протестантска среда. Православието им е непознато. Трябва да седнеш с тях, да слушаш търпеливо, да ги убедиш с логични и прости аргументи и чак тогава да ги въведеш в православния дух.“ Но и ние сме виновни. Много от нас, епископите, се държат сякаш са митрополити в Гърция.
Ставаш йерарх в Африка, само за да се върнеш по-късно в Гърция. За съжаление, предишни поколения митрополити създадоха твърде романтична представа за Мисията. А днес, ако някой посмее да говори честно – че много африканци носят расо просто защото това осигурява заплата и начин да изхранят семействата си – веднага го обвиняват, че не е истински мисионер“.
