Християнство.бг
На свое заседание на 10 декември м.г. Св. Синод на БПЦ с мнозинство от 7 гласа избра и нарече архимандрит Климент Страхилов за епископ с титлата Левкийски и го определи за викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Решението предизвика недоумение у мнозина, тъй като уважаваният духовник отец Климент беше познат на всички в БПЦ като брат на Зографската св. обител и като клирик на Вселенската патриашия. Още при вземането на решението за неговата хиротония в Св. Синод, само с един глас мнозинство беше повдигнат въпроса за липсата на канонично отпустително писмо от страна на Вселенската патриаршия, за да може да бъде канонично приет в клира на БПЦ и впоследствие хиротонисан. Сред архиереите надделява мнението, че такова писмо не е необходимо, тъй като е достатъчно само отпусното свидетелство от Зографската св. обител, че е освободен от състава на нейното братство.
На 13 декември нашият екип публикува статия със заглавие „Канонични аномалии в БПЦ“, където писахме за този немаловажен проблем, сайтът „Доксология“ също повдигна въпроса, че ще бъде хиротонисан епископ без разрешение от Свещ. Кинотис, а само с писмо от покойния игумен Амвросий. Отговор или разяснение за клира и миряните не последва и на 15 декември 2024г. в патриаршеската катедрала в София архим. Климент Страхилов беше хиротонисан за епископ с титлата „Левкийски“.
На сайта на Българската патриаршия беше публикувано и становище на канонично-правния съветник на българския патриарх, който разясни, че приемането на зографския монах Климент в клира на Българската църква е редовно и канонично. Оказва се обаче, че това становище противоречи на канонично-правната уредба на Света гора.
Екипът на „Доксология“ публикува преведено Окръжно до всички светогорски манастири от 9 април 1991 г. относно тълкуването на чл. 103 от Устава на Света Гора – Атон:
„ТЕМА Четвърта. За автентичното тълкуване на чл. 103 от Устава (на Света гора – бел. прев.) относно освобождаването на монаси чрез аполитирии, както е поставен въпросът от Свещената Обител Дионисиат с писмо № 32/12-1-57.
По този важен въпрос бе проведено подробно обсъждане, тъй като се установи, че чрез издаването на аполитирии настъпва значително отпадане на светогорски монаси към света, което представлява голяма опасност за самата Света Гора и за Църквата. Поради това бе прието, че аполитирий може да се дава само по крайна необходимост и то единствено, ако монахът отива в друга светогорска обител, която има установен Устав и възможност да му предостави ново освобождаване.
Така манастирът, който издава аполитирий на монах, преминаващ в друга светогорска обител, е длъжен да поиска и получи предварително съгласието (благословията) на Свещената Митрополия, която да издаде и съпроводително писмо. Ако обаче монах бъде освободен за света, извън пределите на Света Гора, това освобождаване се счита за невалидно, тъй като противоречи на разпоредбите на Устава (букв. Уставната Харта – бел. прев.)
Представителите на Свещените Обители на Ватопед, Пантократор, Ксиропотам, Каракал и Филотей са на мнение, че чл. 103 от Устава е добре установен.
Представителите на Свещената Обител на Свети Павел смятат, че ако някой манастир в нарушение издаде аполитирий за света (на монах – бел. прев.), случаят следва да се докладва на Великата Христова Църква (Вселенската Патриаршия – бел. прев.).
Представителите на Свещените Обители на Дохиар, Григориат и Есфигмен смятат, че не трябва да се издават общи аполитирии, но при крайна нужда, ако монах се премести в друг монастир, да му се дава съгласително писмо от съответния Свещен Метох към Обителта, в която ще се установи“.
Още на 25 април 1957 г. Двойният Синаксис взема решение, което изпраща отново на всички манастири с Енциклика от 09 април 1961 г., с което напомня на всички монаси какъв е редът за получаване на отпустително писмо:
„Свещена Общност на Света Гора Атон
Карея, 9 април 1961 г.
Прот. № Ф.1/3/227Енциклика (Окръжно послание)
към Свещените Манастири на Света Гора Атон.Ваше Преподобие, в Христа братолюбиво Ви прегръщаме с целувание,
С братска любов напомняме на Ваше Преподобие решението № ΣΑ/25-4-1957 на Разяснителния Свещен Синаксис, с което бе тълкувано автентично член 103 от Устава на Света Гора, според който се забранява освобождаването на атонски монаси за други църковни юрисдикции извън пределите на Света Гора. Обителите са задължени да не дават отпустителни (освободителни) писма на монаси, които желаят да напуснат своя монастир или Света Гора, без предварително одобрение.
По този повод, и поради случая с низвергнатия от сан Архимандрит Йеротеос Куртесис, който се възползва от издадено от Свещената Обител на Филотей освобождаване, дадено в нарушение на гореспоменатото решение, за да премине в чужда църковна юрисдикция, Вселенската Патриаршия поиска от Свещената ни Общност вярното изпълнение на горепосоченото решение на Разяснителния Свещен Синаксис.
Също така, Майката Църква обърна внимание да се предупредят Обителите да не издават никакви отпустителни грамоти на монаси, възнамеряващи да напуснат Света Гора, понеже до нас дотигна информация, че бившият игумен на Монастира Филотей възнамерява да се присъедини към разколническото сборище на тъй наречената „руска църква на диаспората“ в Америка, увличайки със себе си и други атонски монаси.
Затова и постановяваме, че съгласно решение ΣΑ/25-4-1957 на Разяснителния Свещен Синаксис всяка отпустителна грамота, издадена досега или която би се издавала занапред, от която и да е Свещена Обител на Света Гора на монах, желаещ да напусне Атон или манастира си, е незаконна, недействителна и лишена от правна сила.
Настоящото решение Ви възлагаме да бъде прилагано с точност, и пребъдваме сред множествената любов в Христа.
Всички в Общия Синаксис – Представители и Настоятели на двадесетте Свещени Обители на Света Гора Атон“.
Според преведените документи на 15 декември 2024 г. архим. Климент Страхилов е бил каноничен клирик на Вселенската патриаршия и не е имал канонично отпустително писмо, а и не е искал такова. Вселенската патриаршия няма причини да отказва той да получи епископски сан, нито е желаела да му създава пречки. Какво е наложило тогава да бъде избегнат обичайният каноничен ред за преминаване на клирик от една поместна църква (или епархия) в друга?
И тук следва един никак немаловажен въпрос. Как Климент Страхилов е бил допуснат да участва в избора за Български патриарх и Софийски митрополит, след като изрично е посочено в чл. 102 на Устава на БПЦ, че първото условие един клирик да бъде избран за епархийски избирател е да бъде клирик на епархията, която го излъчва като делегат на събора?
Задаваме този въпрос, защото в сайта на Българска патриаршия пише, че Комисията по пълномощията, утвърдена с решение на Св. Синод в заседанието му на 12 юни 2024 г., прот. № 10 – пълен състав, е проверила пълномощията на избирателите и ги е съобщила на Избирателното бюро. От 140 избиратели са присъствали с редовни пълномощия 138, а сред тях в списъка с епархийски делегати е името на Климент Страхилов, като избран и определен за член на Патриаршеския избирателен църковен събор от Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, при това още като йеромонах. На никого ли не е направило впечатление, че той е клирик на Вселенската патриаршия?
За пореден път питаме: докога ще продължаваме „да си играем на Църква“, по думите на бившия Нюйорски митрополит Геласий? Или каноните и църковният ред важат само за другите?
