Християнство.бг
Късно вечерта на 24 юли БНР публикува материал на журналистката Дарина Григорова със заглавие „Българският патриарх не е изпращал писмо по делото срещу УПЦ“. Публикацията вероятно е президвикана от тридневните обществени реакции и обвиненията срещу Българския патриарх, че се намесва във вътрешните дела на друга държава.
По същество обаче материалът не съдържа нови факти. Още на 22 юли, преди обяд, адвокатът на Украинската православна църква Микита Чекман съобщава, че две писма са постъпили едновременно именно във връзка със съдебното производство. В публикацията си той пише:
„До съда и до Митрополията постъпиха писма в подкрепа от Светейшия Български патриарх Даниил и от митрополитите на Българската православна църква!“
По-късно същия ден Чекман публикува в същия канал и копия на самите писма, които и до днес не са публикувани като официални документи в комуникационните канали на съответните поместни църкви. Заедно с тях той изрично заявява:
„Сърдечно благодарим на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и на архиереите на Българската православна църква за тяхната подкрепа!“
Именно тук възниква и най-същественият въпрос. В публикацията на БНР се твърди, че Българският патриарх не е изпращал писмо до украинския съд. Същевременно още на 22 юли адвокатът на УПЦ съобщава, че „до съда и до Митрополията постъпиха писма в подкрепа“, а впоследствие публикува и самите документи, като благодари за оказаната подкрепа по делото. Така поне в публичната комуникация на самата УПЦ тези писма са представени като част от подкрепата в съдебното производство.
Тъкмо поради това не е без значение какъв е правният характер на тези писма. В свой коментар канонистът и юрист д-р Мийхол О’Хърли (Miceál Francis O’Hurley) отбелязва, че ако подобно писмо бъде използвано като доказателство по съдебното дело, неговият автор би могъл да бъде призован да удостовери неговата автентичност и да изясни дали то представлява лично становище или официално решение на Светия Синод. Той обръща внимание, че при подобно развитие могат да възникнат въпроси относно начина на изготвяне на документа и неговия институционален характер (Мийхол О`Хърли: Действа ли патриарх Даниил като „папа“, превъзхождащ по власт останалите архиереи на БПЦ? • Християнство.бг). Независимо дали тази правна оценка ще се окаже приложима в конкретния случай, тя показва защо разграничението между лично писмо и документ, използван в съдебно производство, има съществено значение.
На този фон не е изключено последвалото уточнение, публикувано три дни по-късно, да е имало за цел именно да подчертае, че писмото на Българския патриарх представлява лична кореспонденция, а не официално процесуално становище, адресирано до съда. Подобно тълкуване обаче остава предположение, тъй като мотивите за публикацията не са официално заявени.
Безспорният факт е, че именно адвокатът на УПЦ представи тези писма пред обществеността като „писма в подкрепа“, постъпили „до съда и до Митрополията“. Именно това първоначално представяне, както и публикацията на СПЖ „Българската църква подкрепи УПЦ в делото пред съда по иск на ДЕСС“ за чуждоезичното публично пространство предизвика впечатлението, че Българската православна църква институционално подкрепя УПЦ по съдебното дело – впечатление, което впоследствие наложи допълнителни публични разяснения.
Публикуваме двете писма в оригиналния вид, в който са изпратени и изтеглени от Телеграм канала на адвокат Микита Чекман.
