Меню Затваряне

Двойната сила

Атанасия Петрова

На Богородица и Иисус с любов и благодарност

– Иисусе!
– Да, мамо?
– Ела, миличък. Колко си мокър, ще настинеш! Облечи се!
– Но мамо, толкова е хубаво под дъжда! Не бой се! Виж, дъга!
– Художникът как я е нарисувал…Баща ти…
– Какво каза, мамо?
– Нищо, нищо, дете мое, като пораснеш, ще поговорим!
– Добре, мамо! Отивам у Йоан. Ще му занеса мед, бил болен.
– Вземи и тези плодове. Поздрави леля ти Елисавета и чичо ти Захарий. Но не се бави!
– Довиждане. Няма да се бавя. Искам само да го видя, домъчня ми за него.
Иисус затича по поляната и се скри зад хълмчето на малката планина. Мария знаеше, че синът ѝ е смел и се помоли с поглед към небето. Довери се. Такова хубаво дете беше Иисус. Предан приятел. Чист и смирен. Добросърдечен. Обичаше много братовчед си. Спомни си като деца как се забавляваха. Така искаше пак да играят! Да дялкат пръчки и да създават кончета. Да ги яздят и да се смеят, когато уж падаха от тях. Но сега Йоан беше тежко болен и нямаше как. Иисус си спомни как майка Му се молеше за хората, спря се за момент, последва примера ѝ и се помоли със свои думи: “Господи, помогни на Йоан да оздравее!”
В този момент Мария също се молеше: „Господи, помогни на Йоан да оздравее!“. Молитвите им се сляха. Заваля. Светкавица огря къщичката на семейството на Йоан. Иисус се усмихна. Похлопа на вратата и след малко се чу гласът на Елисавета:
– Кой е?
– Беше вече късен следобед и температурата на Йоан бе спаднала тъкмо преди минути.
– Йоан как е, лельо Елисавета?
– Ах, Иисусе, ти ли си? Влизай! Треската го остави! Лошото мина.
– Добра среща, братовчеде!
– Иисусе!
– Спокойно! Не ставай. Нося ти от любимия мед. Да се подкрепиш. Че много работа ни чака. Е, и игри! Измислил съм нови игри. В Назарет има много деца. Скоро ще пренасяме дърва, хем ще помогнем на чичо Йосиф, хем ще играем. Ще дойдеш ли?
– Ще дойда, Иисусе. Дойде ми сила. Двойна сила.
– Ще те чакам. А сега да тръгвам, че мама ще се притеснява. Довиждане, лельо Елисавета!
– Чакай, Иисусе, вземи това за теб и майка ти! Ще се видим за празника Пасха в Йерусалим! Пази се! Благодаря ти, че дойде да ни видиш!
– Благодаря ти. Бог Ме пази! Поздрави чичо Захарий.
Остави плодовете и взе бохчата с подаръка, който бе топъл безквасен хляб. Иисус забърза крачки и видя в далечината глутница кучета, които като го видяха, сякаш си спомниха за него колко пъти ги е хранил, заобиколиха го и някои си отъркаха козинката в крака му, в знак на любов. Иисус отвори торбичката, раздели хляба на всички и казваше подскачайки: “Даром получихте, даром давайте. Даром получихте, даром давайте…” – и така се озова пред вратата, където го чакаше Мария, усмихната и Му каза:

– Даром Те получих. Даром ще Те дам.

Разроши русата му косица и Го прегърна. Тя каза нещо много точно. А Иисус ѝ даде късче от питата:
– Йоан е добре вече, мамо! Двойна сила получи!

18.06.2020 г.

Posted in Вяра и Дело, Децата в Църквата, Мисия, Проповед

Подобни: