Меню Затваряне

Дионисий Коринтски – този, който обедини преди това разделените

Диосполски митр. Емануил
Диосполски митрополит Емануил

Диосполски митрополит Емануил

В памет на вече безсмъртния Дионисий, архиерей на апостолската църква в Коринт, идвам като последен, за да отправя сърдечни думи за скъп приятел и брат, чиято душа вече е в ръцете на единствения Справедлив Съдия.

Винаги със заимствани думи, които, когато идват от сърцето, стават истински и съживяват любовта!

Казано е, че „светът е изпълнен с остарели, за еднократна употреба думи и ние сме се превърнали в просяци, търсачи на истината!“

И за съжаление, едва когато някой, в когото някога сме вярвали и сме го обичали, си отиде, ние се втурваме да търсим истината, която е проповядвал и която може би сме чували малко или изобщо не сме чували!

Това е почти винаги така – ние търсим, откривайки ценни истини веднага, след като някой си замине за небето. И това показва, че никога или много малко сме го обичали истински, докато е бил сред нас, или сме слушали много малко сърдечните му думи и сме полагали много малко усилия да го разберем!

Във всеки случай, дори сега, когато душата му „прониква“, ние се опитваме да влезем в „канала“ на неговата истина и да разберем поне една дума от това, което ни е казал, докато е бил още жив, а ние сме го подминавали!

Това усилие да се доближим до истината обаче ще ни освободи! И дори след смъртта то ще ни доведе до нелицемерието на истинската любов – тази, към която винаги трябва да се стремим.

Мислейки и изповядвайки така, аз търся истината на деветнадесетгодишното епископско служение, на този „Божий довереник“ –тази истина, която той е преподавал, служил ѝ е и я е проповядвал. Всичко това той правеше по свой уникален начин.

Понякога с пламенни думи, а понякога с думи на молба. В словото му винаги имаше дух на прошка, който с любов и истина избягваше пряко или косвено да нарани никого… Неговата цел и желание беше да подтикне душите към Христос.

Той обичаше вярата и вярваше в любовта, която е Христос и Кръстът!

На погребението му беше говорено за това, което той е правил „с труд и усилия“ през многото години на пастирското си служение, и което в крайна сметка не е било напразно!

Неговите дела на миротворец и обединител са велики. Те подчертават и характеризират истинския Пастир в това Божие дете.

И така, спомняме си думите на Великия Антоний, който преди векове е казал: „Най-голямата грозота е да проповядваш на някого да прави това, което самият ти не правиш.“ Митрополит Дионисий Коринтски е бил именно, според Евангелието, „този, който е вършел това, което е и учил“!

И той, като дарител на всички, се е бореше да бъде първи, който изпълнява това, което със слово искаше да предаде на сърцата на хората, свързвайки всички с Христос!

Това беше единствената реална истина за митрополит Дионисий – Христос Разпнатия!

И през това кратко пътуване в търсене на истината, „достойно и справедливо“ е да се подчертаят следните мъдри думи: „Където има любов, грешките могат да съществуват едновременно с нея. Но където няма любов, всичко е грешно …“

А Дионисий Коринтски беше търсач на любов, на винаги Кръстовъзкръсналата любов, и никога не се стремеше да избяга от тялото на Църквата.

Той постоянно с любов влагаше тази любов, която имаше в невинната си душа, в съкровищницата на душите на всички коринтяни и не само на тях.

И последно нещо. Следвайки с послушно сърце пътя на своята нематериална скиния в земята на Коринт, се осмелих да попитам брата си, почитания и обичан архиерей: Защо не е погребан в църквата в двора на митрополията, която той реновира с много усилия и така обичаше?

Тогава получих истински мъдър отговор: „той пожела да бъде близо до и заедно със своето паство – там, в общото гробище…

Мисля, че това казва всичко за удивителния митрополит Дионисий, който, когато за първи път пристигна в Коринт, за да бъде възкачен на трона, се поклони на коринтската земя!

Искам да вярвам, че Съдията и критерият за неговото служение ще бъде любовта.

Братко мой Дионисие, извършвайки молитва пред твоят нов гроб, моля те за прошка, че не откликвах своевременно на твоята нелицемерна любов!

Поздрави, мой възлюбен приятелю и райски Дионисие!

––––––––––––––––––––

Превод: архим. Никанор

Източник: ΑΡΧΩΝ

Posted in Беседи