
Ренета Трифонова
Темата за конформизма е била винаги актуална. Независимо в какви среди и в какви аспекти, в какви векове и за държавата или за църквата става въпрос. Нагаждачеството е като константна величина при човека – вероятно поради повредената му природа, водеща до склонността към избягване и потулване на истината за някакво положение – без значение какво е то. Струва ми се обаче, че думата конформизъм е много „купешка“, изкуствена. А ние какви хубави български думи имаме!
„Нагаждачество“ ми се струва доста по-разбираемо и с адекватно звучене. Но понеже е някак „неудобна“, предпочитаме да ѝ дадем малко „фаца“, за да звучи по-съвременно. А всъщност, конформистът си е типичен и чистокръвен нагаждач. И никакви препратки към „постистината“ или релативизма не могат да скрият грозотата на това значение.
Сетих се за тази дума, докато четях една статия на доц. Сергий Шумило за Катакомбната църква. Докато се задълбочавах в текста, в един момент си дадох сметка за мащабността на това явление в църковните среди – точно там, където не трябва да го има. И не мога да преценя след прочетеното, кога то е по-опасно – по време на гонения на Църквата, както през комунизма, или във време на свобода.
Авторът дава пример със свещеник, лежал в три психиатрии, преживял най-перфидните мъчения – чрез т.нар. „карателна“ – „наказателна психиатрия“ – използването на психиатрични клиники в СССР за принудително лечение с психотропни вещества срещу дисиденти, християни и критици на режима.
В наказателните психиатрии на СССР е имало и доста свещеници, като върху тях е бил упражняван психически тормоз – не към клирици, които са лоялни на властта, а към тези, които не са приемали партийната линия. Такива непримирими свещеници са издържали години, след което чрез медикаменти и по метода на „бавната шизофрения“ са били обявявани за луди и буквално са излизали инвалиди и с повредена психика.
Знаели ли са архиереите за тези невероятни извращения на режима с техни клирици? Знаели са. А днес знаят ли какво се случва по време на война и в окупираните райони? Знаят, разбира се. Както тогава отлично са разбирали, че наказателната психиатрия е дълбоко перфиден, стигащ до демонизъм геноцид, така и днес прекрасно знаят какво се случва с несъгласните. Всички знаем.
Каква е причината тогава за такова дълбоко духовно падение? И какво ли би искал да ни каже Бог с допускането на такова огромно зло в човешката история? Можел ли е да го спре? Можел е. Но как да спре своето творение – човекът, да бъде конформист, нагаждач към всяка власт, всеки режим, всяка земна сила? Как да спаси човека против волята му?
И все пак, много хора са се противопоставили. Десетки, стотици хиляди. До края на живота си, с риск за семействата си, риск от затвор, лагер, наказателна психиатрия или просто куршум. И това време никак не беше отдавна – то дори не е отминало, продължава и днес.
Конформизмът или нагаждачеството с подобни явления е недопустимо за християнина, а какво остава за клирика, особено в контекста на днешната жестока война. Християните, които познават Евангелието и клириците, които му служат, нямат право да неглижират подобни явления, още повече във време, в което те продължават да се случват. А премълчаването на злото сред големи конформистки маси в църковните среди, води до големи човешки трагедии. И ако хлопнем дверите на храма, за да се скрием от света, няма да ги избегнем.