Християнство.бг
На 11 ноември 1952 г. в Централния софийски затвор са разстреляни епископ Евгений Босилков и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Техните смъртни присъди са част от мащабните репресии на комунистическия режим срещу Католическата църква в България.
Как се стига до арестите и съдебните процеси през 1952 г.? В какво са обвинени 40-те подсъдими? Каква е съдбата на католическите училища, семинариите и църковните институции? Какво се случва с останалите духовници и кога идва реабилитацията?
В този кратък коментар проследяваме хронологията на събитията, съдебните документи, репресивните мерки и съдбата на четиримата духовници, които папа Йоан Павел II провъзгласява за блажени.
***
Арести, съдебни процеси, конфискации и екзекуции през 1944–1952 г.
Политическата обстановка след 9 септември 1944 г.
След установяването на комунистическата власт на 9 септември 1944 г. в България започва постепенно изграждане на политическа система по съветски модел. Сред институциите, подложени на ограничения и държавен контрол, са религиозните организации.
Католическата църква заема специфично място в българския обществен живот. Тя има две основни традиции – католици от източен обред и католици от западен обред. Разполага със собствена църковна йерархия, духовни учебни заведения, семинарии, училища, благотворителни структури и международни връзки със Светия престол. Наличието на самостоятелна организационна структура и връзки с Ватикана се превръща в основание за подозренията на новата власт.
През следващите години държавата предприема мерки за ограничаване на независимата дейност на религиозните организации. Законодателни промени, административни решения и действия на органите за сигурност засягат собствеността, образованието, благотворителната дейност и международните контакти на Църквата.
Ограничаване на църковните институции
В края на 40-те години държавната политика спрямо религиозните общности се засилва. Сред засегнатите институции са католическите училища и семинарии. Държавата ограничава тяхната самостоятелност, а образователната система преминава под все по-силен административен контрол. Засегнати са и религиозните организации, които извършват социална и благотворителна дейност. Католическата църква губи възможности за независимо управление на част от своите институции и имущество. В същото време духовниците са поставени под наблюдение от органите за сигурност.
Особено чувствителен за властта е въпросът за международните връзки на католическите духовници. Контактите им с Ватикана и чуждестранни религиозни организации са използвани като основание за обвинения в шпионаж.
Процесите срещу религиозните общности
Преследването на Католическата църква не е изолиран случай. През 1949 г. е организиран съдебен процес срещу протестантски пастори, обвинени в шпионаж. През 1952 г. подобен подход е приложен и срещу католическото духовенство. През същата година са проведени няколко съдебни процеса срещу католически свещеници и лица, свързани с църковните общности.
Най-известният от тях е делото № 452/1952 г. пред Трето наказателно отделение на Върховния съд на Народна република България.
Делото срещу 40 представители на Католическата църква
На 29 септември 1952 г. започва съдебният процес срещу обвиняемите по делото за предполагаема нелегална католическа организация. Съдебните заседания продължават до 3 октомври 1952 г. Пред съда са изправени 40 души, сред които духовници и представители на католическите общности.
Обвинението твърди, че подсъдимите участват в шпионска организация, свързана с Ватикана и западни разузнавателни структури, която има за цел да подкопае държавната власт в България. В обвинителния акт са включени твърдения за събиране и предаване на информация, подривна дейност и подготовка за действия срещу държавното управление.
Тези обвинения трябва да бъдат разглеждани в контекста на политическите процеси през периода и на използването на съдебната система за преследване на предполагаеми противници на режима.
Според историческите изследвания част от признанията са получени след натиск и мъчения по време на следствието. Впоследствие свидетелства на оцелели и архивни материали дават допълнителна информация за начина, по който са били провеждани разпитите.
Присъдата от 3 октомври 1952 г.
На 3 октомври 1952 г. Върховният съд произнася присъдата по наказателно дело № 452/1952 г. Четирима обвиняеми са осъдени на смърт чрез разстрел:
Никополският епископ Евгений Ливиджов Босилков и трима католически свещеници от Ордена на успенците – Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.
Останалите 36 обвиняеми получават различни срокове лишаване от свобода, като общият размер на наложените наказания лишаване от свобода е 405 години.
На четиримата осъдени на смърт е наложена и конфискация на имуществото. Оригиналният текст на присъдата е публикуван в архива на Католическата църква в България.
Екзекуцията на 11 ноември 1952 г.
Смъртните присъди на четиримата осъдени са изпълнени на 11 ноември 1952 г. в Централния софийски затвор. Според архивните публикации разстрелът е извършен късно вечерта. В някои публикации се посочва 22:30 часа, а в други – 23:30 часа. Екзекуциите не са оповестени публично по време на комунистическия режим, не е установено и точното място, където са погребани телата на четиримата духовници. Липсата на достъп до информация за погребението затруднява и възможността техните близки и църковните общности да извършат традиционните християнски обреди на молитва и опело за покойниците.
Другите процеси срещу католически духовници през 1952 г.
Делото срещу 40-те обвиняеми не е единственият съдебен процес срещу католическото духовенство. На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото срещу епископ Иван Романов, наместник на Софийско-Пловдивската епархия, който е обвинен в шпионаж и осъден на 12 години затвор. По това време той е на 74 години и умира в затвора на 8 януари 1953 г.
Тези дела показват, че репресиите не се ограничават до четиримата духовници, получили смъртни присъди. През декември 1952 г. е проведен още един съдебен процес срещу десет католически свещеници и цивилни лица.
Биографични данни за четиримата осъдени
Евгений Ливиджов Босилков (1900–1952)
Роден е на 16 ноември 1900 г. в село Барак, днес част от община Белене. Принадлежи към Ордена на пасионистите. Получава богословско образование и служи като духовник в Никополската епархия. През 1947 г. е назначен за Никополски епископ, а през юли 1952 г. е арестуван и обвинен в участие в нелегална организация и шпионаж. На 3 октомври 1952 г. е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 11 ноември същата година. На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел II го провъзгласява за блажен в базиликата „Свети Петър“ в Рим.
Роден е на 23 май 1893 г. в село Срем. Член е на конгрегацията на отците успенци. Работи като преподавател и духовен наставник в католическите образователни институции. Има отношение към подготовката на млади хора за духовно служение и заема ръководни длъжности в семинарии.
Арестуван е през 1952 г. и осъден на смърт. На 11 ноември 1952 г. е разстрелян в Софийския централен затвор.
На 26 май 2002 г. папа Йоан Павел II го провъзгласява за блажен в Пловдив.
Роден е на 13 юли 1919 г. в Пловдив. Принадлежи към ордена на отците успенци. Работи в католическата семинария в Пловдив. Арестуван е през 1952 г. и обвинен в участие в нелегална организация и шпионаж.
Осъден е на смърт на 3 октомври 1952 г. и екзекутиран на 11 ноември.
На 26 май 2002 г. е провъзгласен за блажен от папа Йоан Павел II.
Роден е на 9 февруари 1884 г. в Пловдив. Член е на конгрегацията на отците успенци. Получава образование по философия и богословие в Белгия. Работи като преподавател и ръководител в католическите образователни институции, включително в колежа „Свети Августин“ в Пловдив и семинарията в Ямбол.
През 1951 г. е арестуван във Варна. Обвинен е в шпионаж и участие в нелегална организация. Осъден е на смърт и екзекутиран на 11 ноември 1952 г. На 26 май 2002 г. папа Йоан Павел II го провъзгласява за блажен.
Съдбата на семействата и неизвестните гробове
След изпълнението на смъртните присъди близките на четиримата духовници не получават информация, която да им позволи да установят мястото на погребението им. За разлика от обичайните процедури при смърт на затворник, в този случай държавата не осигурява публичност около екзекуциите и погребението.
Архивните и църковните публикации посочват, че мястото на погребване остава неизвестно. В биографичните сведения за Евгений Босилков се съобщава и за неговата племенница Габриела Босилкова, която посещава затвора с храна за него. След изпълнението на присъдата тя получава лични вещи на епископа.
Религиозното и общественото значение на репресиите
Последиците от процесите през 1952 г. не се изчерпват с присъдите. Арестите засягат духовното ръководство на католическите общности, а конфискациите и ограниченията върху институциите затрудняват образователната, социалната и благотворителната дейност.
Държавната политика ограничава и международните контакти на Католическата църква. В следващите десетилетия религиозните общности продължават да функционират, но в условията на административен и политически контрол – част от по-широката политика на комунистическия режим спрямо религиозните институции в България.
Реабилитацията през 2010 г.
На 28 юли 2010 г. Народното събрание приема промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. С тях в закона изрично е включена категорията на осъдените от Върховния съд, Трето наказателно отделение, по наказателно дело № 452/1952 г.
Така законодателят признава правото на политическа и гражданска реабилитация на осъдените по делото. Промяната е обнародвана в Държавен вестник, бр. 62 от 2010 г.
Това е важен юридически етап в оценката на репресиите срещу католическата общност.
Провъзгласяването за блажени
Процесът по църковното признаване на мъченичеството на четиримата духовници протича на два етапа. На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел II провъзгласява Евгений Босилков за блажен мъченик в Рим.
На 26 май 2002 г., по време на посещението си в България, папата провъзгласява за блажени Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков на тържествена меса в Пловдив. За тях е определен 13 ноември като ден за литургично възпоменание.
Продължаващи процеси на беатификация
Признаването на еп. Евгений Босилков и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков за блажени не слага край на църковното проучване на съдбата на католическите духовници, пострадали от политическите репресии в България. Продължава и процесът по беатификацията на епископ Иван Романов и свещениците капуцини Фортунат Бакалски и Флавиан Манкин, за които Християнство.бг писа през 2023 г.
Събирането на документи за отец Фортунат започва през 1985 г., а през 1998 г. към проучването са включени и другите двама духовници. На 22 октомври 2023 г. в църквата „Св. Михаил Архангел“ в квартал Секирово на Раковски е открита публичната сесия на диоцезалната фаза на беатификационния процес.
Към ноември 2026 г. няма официално съобщение за приключването му. Иван Романов е арестуван през октомври 1952 г. и осъден на 12 години затвор, където умира през януари 1953 г. Фортунат Бакалски умира в Софийския затвор през юли 1952 г., а Флавиан Манкин е убит през октомври 1944 г. Църковното разследване трябва да установи обстоятелствата около смъртта им и дали са изпълнени условията за признаването им за мъченици.
***
Преследването и осъждането на католически духовници е част от историята на политическите репресии в България след 1944 г. Документите по наказателно дело № 452/1952 г., архивните публикации, историческите изследвания и последвалата законодателна реабилитация дават възможност да се проследят основните етапи на преследването.
Историята включва не само четирите смъртни присъди, но и наказанията на останалите обвиняеми, арестите на други духовници, ограниченията върху църковните институции и конфискацията на имущество. Събитията от 1952 г. трябва да бъдат разглеждани в контекста на общата политика на комунистическия режим спрямо религиозните общности и независимите обществени структури.
Основните исторически факти са документирани: 40 обвиняеми, четири смъртни присъди, общо 405 години затворнически наказания и изпълнение на смъртните присъди на 11 ноември 1952 г.
Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков остават сред най-известните жертви на репресиите срещу Католическата църква в България.
Източници:
Оригиналната присъда № 895а от 3 октомври 1952 г.
БНР – Архивен фонд: Блаженият Евгений Босилков.
БТА – Екзекуцията на четиримата католически духовници.
Католическа църква в България – реабилитацията от 2010 г..
Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица – Министерство на правосъдието.
Каритас България – Блажените мъченици Евгений, Камен, Павел и Йосафат.
