Ренета Трифонова
Киевският митрополит Епифаний (ПЦУ) публикува обръщение на своята страница в Мета относно опасността на безразличието по време на война.
„Кое е по-голяма заплаха от най-ужасното оръжие? Това, което прави прилагането му възможно, е омразата и безразличието. Последното е дори по-опасно от омразата, защото когато на другите не им пука, докато някои вършат безочливо зло и не правят нищо в замяна или реагират, тогава любовта и човечеството умират, умира самият живот“ – пише митрополит Епифаний.
Митрополитът разглежда бездушието и безразличието като грях към ближния, не по-малък и опасен от омразата; грях, който заглушава християнската съвест и изключва всякаква човешка емпатия към другия и е плод на гордостта и егоизма:
„Голям грях към ближния е омразата към него, но безразличието е не по-малък грях. Когато чуем Божията заповед: „Не убивай“, важно е да я разбираме не само буквално, но и в смисъл, че не може да се убие човешката вяра в доброто, надеждата за състрадание, подкрепа и помощ. Не можете да „убиете“ другите с вашата безчувственост, студенина, пасивност или необвързаност. Всичко това са признаци на безразличие – тежка душевна болест. Нарича се духовна парализа, бездушие. Това е, когато хората сякаш виждат, но остават слепи, когато изглежда, че чуват, но са глухи за проблемите на „другите хора“, когато изглежда, че съществуват физиологически, но са духовно мъртви. Безразличието изолира, затваря сърцата, вцепенява съвестта и убива чувствата, желанията и стремежите.
Безразличието е плод на егоизъм и гордост. Тя се характеризира с необвързаност, отдръпване и нежелание да се занимава с каквото и да било. Всичко, което се случва около човек, страдащ от безразличие, е маловажно, безинтересно и не заслужава внимание. Сърцето й сякаш е замръзнало и затова не поражда никакви нови чувства – нито добри, нито лоши. Такова духовно състояние е много опасно за човечеството. В Евангелието това състояние се нарича още „хладко“, когато душата на човека не е нито гореща, нито студена, мъртва в безразличие“.
Митрополит Епифаний дава и примери в Свещ. Писание и от Евангелието в притчите, с които Христос дава нравствени примери на хората, от чието безразличие самият Той беше подложен на подигравки, мъчения и кръстна смърт:
„Примери за безразличие се срещат многократно в Писанието. По-специално, в притчата за добрия самарянин, където един бит и ранен от разбойници човек е оставен да лежи на пътя, едва жив, от случаен свещеник и левит, които също „се приближиха, погледнаха и отминаха“ (Лука 10:32). Самият Син Божи, Господ Иисус Христос, изпита болката от греха на безразличието към Себе Си, когато след несправедливи обвинения, ужасни мъчения, побои и подигравки беше разпнат на кръста, а около Него… „хората стояха и гледаха” (Лука 23:35).
Божието Слово ни предупреждава за моменти, когато безразличието, липсата на любов, внимание и подкрепа един към друг ще преобладават в света. Когато учениците на Иисус Христос Го питат за признаците на края на света, между другото, Спасителят назовава следното: „И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:12). Охлаждането на любовта е безразличие!“
Митрополитът апелира не само към събуждане на човешката съвест към неправдите, за да бъдат те прекратени, но и в прекратяване на политиката на неутралност и търсене на отговорност за тях, а накрая призовава към всички нас да не бъдем безразлични:
„Неправдите трябва да получат достоен отговор и наказание, следователно трябва да бъдат прекратени. Те не могат да бъдат толерирани под прикритието на политика на неутралност, ненамеса или игнориране. Човечеството не може да бъде безразлично към проблемите на своите братя и сестри, защото светът може да загине от безразличие. Затова Господ категорично отхвърли този грях: „Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, да беше студен или горещ! Но понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си” (Откр. 3:15-16).
Не бъди безразличен!“
