Меню Затваряне

Да се стараем да бъдем готови за своето лично „последно време”

Интервю на Християнство.бг с архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир за пандемията, мерките, конспиративните теории и отношението на християните към тях.

– Ваше Високопреподобие, екипът на Християнство.бг реши да се обърне към Вас по някои въпроси, които са важни за БПЦ точно сега, по време на пандемията. Когато тя сполетя света през февруари-март, беше време на Велик пост, през който се разгоряха много страсти. Въпросите, които си задават християните обаче и сега не са решени или поне на някои от тях няма отговор. Отново е време на пост, отново сме в лодкаун,  отново се разгоряха страсти. Ако тогава обсъждахме евхаристията и трябва или не трябва да се затварят храмовете за богослужение, сега голяма част от християните коментират световните конспирации и са абсолютно сигурни, че вирусът е част от световен заговор. Как бихте коментирали това?

– Един от стълбовете на духовния живот е правилно и успешно водената война с помислите. Без да е положил този аскетически труд, никой християнин не само, че няма да „види“ Бога, но и няма да може да вижда обкръжаващия ни свят в светлината на истината. Помислите са „детската болест” на човешката душа, но тази болест, ако не се лекува, става духовно смъртоносна. Помним казаното от преп. Антоний Велики, че царицата на добродетелите е разсъждението. Съответно, основната борба на дявола срещу нас е в областта на помислите и преценката, която правим. Дяволът се старае да направи така, че човек да живее в най-различни заблуди, които да го направят духовно неадекватен. Тогава той ще води духовни битки с вятърни мелници, вместо да спасява душата си с реални духовни подвизи. Именно такива „духовни вятърни мелници” са многобройните конспиративни теории и плашила (ЕГН, ваксини, паспорти, чипове), чрез които дяволът умело сковава ума и волята на християните и ги довежда до състояние на ум, който „пасе патки“.

– Този тип конспирации се разпространяваха и преди 20 г., когато се навършиха 2000 г. от Рождество Христово. Тогава имаше друга “пандемия” – отнякъде изникна вестта, че с новите електронни документи ще сложат и проследяващо устройство – чип, без който човек нито ще може да купува, нито да продава и да живее свободно. Тази лудост затихна чак до днес, когато отново започна да се говори за чипиране, но този път чипът щял да попадне в тялото ни с ваксината, която очакваме да бъде произведена след няколко месеца. Беше намесено дори името на св. Паисий Светогорец. Какво да кажем на християните, които са сигурни, че това ще се случи? Как Православната църква тълкува тези явления и се отнася към тях?

– Светите отци в своите тълкувания на книгата Апокалипсис (Откровение) подробно и задълбочено ни разкриват духовната картина на света в периода, който се обозначава като „последни времена”. Съвсем естествено е (дължи се на присъщата ни след грехопадението гордост) да виждаме признаците на тези „последни времена” около нас, тъй като себелюбието ни не допуска, че точно ние няма да присъстваме на „най-интересната част” от човешката история. Да, това ще се случи. Нищо от казаното в св. Евангелие няма да остане несбъднало се. Но кога и как точно ще се случи, това ние не можем да знаем. Писано е, че и ангелите Божии не знаят онзи час. Затова трябва да се стараем да бъдем готови за своето лично „последно време”, за последния си час. Как можем да бъдем готови? Само по един начин: да търсим и намерим Христа още тук и сега.

Но как да Го търсим? Къде да Го намерим? Той е скрит в Своите заповеди. Да изучаваме и да се упражняваме в прилагането на св. Евангелие в своя живот – всеки ден, всеки час, всеки миг! Това ще ни предпази и отдалечи от „вятърните мелници“, които споменах. Християните не бива да бъдат лековерни. Ако помним предупреждението на св. ап. Павел, че врагът ще се явява и като ангел на светлината, за да ни заблуди, нека не се учудваме, че от време на време той се явява и в образа на ангелите в плът –  като на преподобните отци, за да може по-лесно да ни измами. Както някога в апостолските времена, така и днес се разпространяват най-различни апокрифи, прикриващи се зад авторитета на уважавани и обичани духовници. Единственият начин да се предпазим от тези съблазни е духовната просвета. Трябва да полагаме усилия в тази посока, както полагаме старания във всяка една област от нашия живот.

– Конспиративните теории са нещо, в което човек сам избира дали да вярва или не, стига то да не пречи на обществения живот. Но ето че противоепидемичните мерки, които са задължителни за всички и от които зависи здравето и живота на много хора, също бяха подложени на недоверие и дори присмех. Въпреки че имаше обръщение на Св. Синод към миряните да се спазват, все още има хора, и те не са малко, които оспорват дори носенето на маска и смятат, че тя обезличава човека. Вие бяхте известно време под карантина, спазвахте ли мерките, носихте ли маска, тя обезличи ли Ви по някакъв начин?

– Спазвах мерките и ги спазвам до ден-днешен. На първо място по съвест, а също и по послушание към Св. Синод. Живеем във време на информационен потоп, при който няма изказано мнение – колкото и да е авторитетно, което да не е подложено на най-разнообразни критики и съмнения. Но ако започнем да даваме ухо на всяка една, бих казал – щуротия, която се промъква в общественото пространство, няма да стигнем доникъде. Понякога е по-важно да проявим гражданско съзнание и послушание, отколкото непременно да постигнем някакъв материален резултат. Дали мерките и маските помагат, в крайна сметка само Бог знае. Ние обаче не можем да отхвърляме всяко едно решение за обществото, което противоречи на личните ни разбирания. Това ще ни доведе до състояние на бесовска гордост. Нека бъдем смирени и да не надценяваме собствения си разум. Да го покорим на разума на обществото, когато това е необходимо.

– Не беше далеч в миналото времето, когато се говореше, че „в Църквата няма зараза“. През пролетта видяхме колко много свещеници и монаси починаха в Русия, бяха заразени цели манастири и енории, продължават всеки ден в руските медии новините за починали духовници. Тогава не предполагахме, че това може да се случи и у нас. Вече имаме заразени свещеници, някои починаха след усложнения от коронавирусна инфекция, почина митрополит Амвросий… и въпреки всичко конспирациите продължават да се разпространяват по-бързо дори от вируса. Дали фундаментализмът промени само лицето си, но не и същността си, и свали ли най-накрая своята маска?

– За съжаление фундаментализмът, тази злокачествена злоупотреба с вярата, никак не желае да отстъпи завоюваните си позиции. Буквално преди часове излезе видео с проповед на проф. Целенгидис от Солунския университет, в което отново се прокарват познатите ни от пролетта голословни и манипулативни тези, касаещи причастяването със св. Христови Тайни. Под маската на вяра и благочестие християните биват изнудвани психологически да възприемат твърдения, които представляват догматическо нечестие и суеверие и са плод на нездрав духовен живот. Боравейки ловко с духовни понятия и смесвайки тънко физиката с метафизиката, подобни всезнайковци натрапват своя възглед, че „в храма няма зараза”, или че „Св. Причастие не е източник на зарази, а напротив – то ги премахва и обезсилва”.

Така ли е това на практика обаче? По време на празнични и заупокойни служби и на болничния одър с Тялото и Кръвта Христови се причастиха патр. Ириней, митр. Амфилохий, митр. Амвросий, както и десетки свещеници. Всички те се заразиха с коронавируса и умряха! Нима св. Причастие обезврежда заразата само в момента на причастяването, но “не желае” да премахне и обезсили вируса?! Или Тялото и Кръвта Христови не достигат до всеки наш „уд”, до всяка клетка на нашия организъм? Ето явно и живо доказателство, че св. Причастие не премахва заразите. Защото Тялото и Кръвта Христови са извор и източник на вечния живот, но едва след като преминем вратата на смъртта. Никога и никому те не са осигурили вечен плътски живот! (По въпроса за Св. Тайни виж статията на прот. Георги Ашков “Богословие на карантината” и великите антиномии на вярата”, бел. ред.)

– Вие сте монах от доста време, игумен на манастир, имате опит с различни хора. Не мислите ли, че нашите духовници са много умерени в изказванията си за опасността от вируса, което предразполага всякакви интерпретации по темата от вярващите?

– Не желая да разсъждавам върху собствената си персона, но да, вече близо 18 години съм монах и с Божията помощ пребивавам в един и същи манастир. Дано това остане така и занапред! Що се отнася до реакцията на моите събратя, мен ме безпокои не толкова остротата в техните изказвания, колкото изключителната безотговорност и лекомислие, демонстрирано от някои. Стигна се и до табели, забраняващи (sic!) носенето на маски в храма, както и такива, обозначаващи църквата като „място, свободно от Ковид 19“. Изключително нелепи демонстрации на крайна интелектуална нищета и сериозен нравствен дефицит! Съгласен съм с вашата констатация, че такива примери от пастирите доведоха до сериозно подценяване на опасността от инфекцията от страна на вярващите, а това от своя страна доведе до сериозен брой болни и немалко починали духовници. Включително вече и в Българската православна църква. Не ни подмина, въпреки “шаманските заклинания” на някои клирици.

– Един последен въпрос точно в тази връзка, отче. Св. Синод направи обръщение към миряните още през пролетта, имаше указания да се спазват мерките на правителството за всички храмове във всички епархии. Имаше и допълнителни обръщения на някои митрополити към тяхното паство. Но продължава да има свещеници и християни, които открито се противопоставят на такива мерки в социалната мрежа, против са носенето на маски и т.н., докато в същото време други свещеници страдат от инфекцията или умират. Не трябва ли отново да се припомни, че мерките са задължителни за всички и да не се отминава мълчаливо такова поведение?

– Св. Синод е висш управленски орган на БПЦ. По определение всички свещенослужители дължим послушание и изпълнение на решенията, които този орган взема. Това важи, разбира се, и за самите негови членове – митрополитите. Доколкото Св. Синод, състоящ се от живи хора, не е безгрешен в своите преценки и решения, теоретично могат да възникнат ситуации, в които някой свещеник да се окаже пред нравствена дилема: да постъпи по съвест, или по послушание. Тези ситуации не са особено приятни, но животът ни поднася всякакви изпитания. В подобни моменти е разумно свещеникът (това може да бъде и епископ или дори митрополит) да се обърне за наставление и съвет към своя духовник. Бог чрез духовника ще му покаже как да вземе правилно решение.

За съжаление, у нас се намират свещеници, които имат по-голямо доверие на своето мнение, отколкото на решенията на Св. Синод. И тъй като църковното съзнание не е на достатъчна висота, те си позволяват да проповядват и да демонстрират поведение, което е противно на буквата и духа на решенията на Св. Синод. Точно такъв е случаят с т.нар. „ковид-дисиденти“, които вместо да се ръководят от съборния разум на Св. Синод, изкушават миряните с проповядване на най-различни конспиративни и направо безумни теории, стигащи до отричане на обективния факт на съществуването на заразата с СOVID-19. Такова поведение в никакъв случай не бива да бъде нито толерирано, нито търпяно. Църковната администрация по места следва да следи за такива прояви и да налага предвидените в Устава на БПЦ наказания, защото залогът е животът и здравето на Божия народ и неговите пастири.

– Благодарим, че ни отделихте ценно време и се надяваме отговорите на нашите въпроси, които дадохте, да бъдат правилно разбрани. Да притихнем всички и да се опитаме заедно да се преборим с пандемията, в молитва и любов един към друг. 

Posted in Интервюта, Съвременност

Подобни: