Християнство.бг
Двете последни недели преди Рождество Христово се наричат Неделя на светите Праотци и Неделя на светите Отци. Светите Праотци и Отци са старозаветните родственици на нашия Господ Иисус Христос по плът, започвайки от светите праотци Адам и Ева, Авел, Сит, Енох, Ной, неговите синове, светия патриарх Авраам и т.н. по плът до славното Рождество Христово.
Ние почитаме всички старозаветни праведници, включвайки тези, които са станали предци на Спасителя по плът заради това, че тези хора са горели като свещи Божии в езическата тъма, и са живеели с упование в пришествието на Месия и освобождението на човечеството от робството на сатаната, греха и смъртта. Те живеели с тази надежда, водени от нея като някакъв вътрешен сърдечен лъч, който разсичал мрака на езическите религии и им дарявал предусещане за Христа, радост от богообщението. Царството Небесно и предвкусването на рая, където не е стъпвал кракът на човека много хиляди години.
Но където (и те са вярвали в това!) задължително се отваря врата, защото в света ще дойде Този, Когото тези праотци и отци са обичали повече от всичко – обичали са го повече от живота и са били готови заради Него на всичко – дори и на смърт, ще дойде в света нашия Господ Иисус Христос и ще ги спаси. Ще спаси всички нас.
Именно заради това в последната неделя преди Рождество Христово – Неделята на светите Отци, на Литургията се чете текстът от първото по ред евангелие от Матея, където се изброява родословието на Господа и Бога и Спасителя наш Иисус Христос (тук). От една страна, това е установено от Църквата, за да знаем и да се интересуваме от житията на тези старозаветни праведници, намирайки ги много увлекателни и поучителни. От друга – дадено е свидетелство, че Христос е реална историческа Личност, и не само – Той е Бог, въплътил се в човешката природа, станал реален Човек, вземайки върху Себе Си нашите грехове, изцеляващ ни със Своя изкупителен подвиг и Възнесъл се с човешката си природа отдясно на Бога Отца. А всеки човек има предци, такива е имал и Спасителят, за което разказва пределно ясно евангелието.
Освен това, искам да обърнете внимание, скъпи братя и сестри, на подвига на светите Праотци и Отци от историческа гледна точка. Ние живеем в общество, което е пронизано и напоено с християнски морал, както земята е пронизана от въздуха и напоена с вода. Но в това време сред древните гърци е процъфтявал хомосексуализъм, а хананейските народи са принасяли в жертва на Молох собствените си деца. Скитите са пиели кръвта на враговете си и у много народи пиянството и блуда са били възпявани в езическите религии и издигани до религиозни обреди.
Жестокостта и робството тогава са били норма. Човешкият живот е бил обезценен. Всеки е можел да влезе на война в дома на другия, да го вземе в робство и да го направи безправна „говореща вещ“. И на мен ми се струва, че в това време да се изгуби пътеводната звезда на истинската вяра е било много лесно, но светите Праотци и Отци не са я изгубили, напротив – съхранили са я като някаква пламенна огнена традиция, като запалена свещ, която ние горяща трябва да предадем по-нататък на своите потомци. И на това се крепи светът.
Не без основание, според мен, на Литургията в Неделя на светите Праотци се чете евангелската притча за брачния пир на царския син (Лук. 14:16–24). Силните на този свят са отхвърлили Христа, но странниците приели поканата и били тържествено приети на брачен пир. Кои са тези евангелски „бедни, маломощни, хроми и слепи“, призвани на пира на вярата? Разбира се, на първо място са светите Праотци и Отци, а след тях и всички християни, които искрено считат себе си за духовно болни от греха, заради което плачат, съкрушават се и търсят главния Лекар – Бога. Търсят и Го намират.
Централна богослужебна тема на Неделя на светите Праотци и Отци е тази за приятелите на св. пророк Даниил – светите Ананий, Азарий и Мисаил, които са били хвърлени от вавилонския цар в огнена пещ заради това, че не са се поклонили на езическия идол, но не са изгорели, пазени от ангели. Стоенето в „огнената пещ“ станало предобраз на Рождество Христово – както на трите отроци пребиваването в пещта не причинило вреда, така и Рождество Христово не повредило „Девичата утроба“.
Нека в преддверието на Рождество Христово да си пожелаем на всички нас, скъпи братя и сестри, да имаме в себе си като небесен огън, това усещане за живия Бог, Който е Един и Същ за тях, за светите апостоли и за нас.
Всъщност точно така, както Всевишният е беседвал със светите праотци Адам и Ева в рая и е пребивавал с тях, Той беседва и с нашите души, макар и по своята греховност да не можем да усетим това в пълна мяра, като първите хора в рая. Но това се случва.
Едни от главните чувства или мисли, обединяващи и светите Праотци, и Отците, и апостолите, и изобщо светците от всички поколения, е разбирането на това, че Господ както и преди, така и сега, както и преди хиляда години, така и в настъпващата Нова година се намира сред нас, върви през живота с нас. И това усещане за живия Бог ни прави и православни християни.
Свети праотци и отци, молете Бога за нас!
Нека и в Новата година Господ винаги да бъде с нас!
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Православная жизнь
