Ренета Трифонова
Интервю на Ренета Трифонова с Белоградчишки епископ Поликарп за Християнство.бг
– Ваше Преосвещенство, започна предпразненството на Христовото Рождество и обикновено християните очакват тези дни с тиха радост. На много семейства обаче изминалата 2020 г. донесе скръб от изгубени близки и роднини. Всъщност, светът не е много по-различен от Рождество Христово до днес, но как Църквата тълкува такива събития и как трябва да живеят християните с тях и да ги приемат?
– Да, с радост и отворени сърца навлязохме в предпразненството на Рождество Христово, което очакваме, подготвени с пост, молитва и милосърдни дела, с притаени сърца и души, смирявайки се пред пещерата на Рождеството и очакващи Витлеемската звезда да ни осияе и покаже пътя към Божествения Младенец – Христа. В тези дни, когато целият свят е обгърнат от чернотата и смъртта на COVID-19, и на много семейства дните, дори и празнични, бяха потопени в скръб, сме огрети от надеждата за вечния живот, възкресението на човеците и Божията любов и грижа за всички нас, посредством светлото Христово Рождество.
Като православни християни, ние се уповаваме на Бога, на Неговата любов и човеколюбие. Както и придържаме себе си към вяра, надежда и любов, към добродетелност: смирение, търпение, кротост, постоянство в доброто и полезното. Много са начините, по които може да се тълкуват събития като налегналата ни болест и изхождащата от това пандемия. Важното е обаче, човек да вижда във всичко отворена книга, от която да се учи. Да прави разбор на начина си на живот, на поведението си към вярата, към ближните си, към обществото и към заобикалящия го свят. Защото всяко нещо, което ни сполетява е продукт на нашата житейска и духовна необузданост, отдалечаване от Бога и плод на нашата свободна воля. Църквата не се стреми да тълкува едно или друго събитие, ситуация или поведение, а се стреми да накара човеците да се променят, от стари да станат нови, облагородени, мъдри, знаещи цената на живота и пътя, по който вървейки, да постигат както своето добруване и спасение, така и на околните. Не е потребно само да кажем, че е нужно смирение, търпение….., а да се променяме, да се вижда промяната към положително и от хората, които ни заобикалят. И така променяйки се, да променяме и света около нас. Затова казваме, че е необходимо, ние християните да сме светлина за света.
– Много свещеници у нас преболедуваха COVID-19, някои починаха, не успяха да се възстановят от тежкото заболяване. През ноември в Софийска епархия подготвихте няколко акции във връзка с пандемията – преболедували свещеници дариха кръв и кръвна плазма, а сега свещеници влизат в болниците, за да извършат маслосвет над болните. Кажете ни малко повече за тази мисия.
– От самото начало на пандемичната обстановка в нашата Родина, Софийска света митрополия, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, се стреми да бъде още по-близо до своите верни, до медиците и страдащите.
Бяха направени няколко акции в тази връзка: поднасяне на подаръци на лекарите от първа линия; общуване с лекарите, за да се подкрепят в тежкото служение; даване на кръв и кръвна плазма от свещеници и вярващи; посещения по болничните заведения с помазване на болните с осветен елей, (специално по инициатива на Негово Светейшество); постоянна връзка с болничните заведения и провеждане на различни срещи за построяването на болнични заведения; подпомагане на социално слаби семейства; постоянна работа на свещениците по храмовете с боледуващи от COVID-19 и техни роднини и страдащи; създаване на три телефонни линии за подпомагане на психичното здраве на обременени от пандемичната ситуация.
Трябва да се отбележи, че в тези дни нашите свещенослужителите бяха, и са на първа линия, особено при извършването на опела на починали от COVID-19, които са прекалено много през последните месеци. Правят се графици, които да подпомогнат всички починали да бъдат опяти, като на ден се извършват на Централния гробищен парк опела на над петдесет починали, за да се утешат и роднините на покойните.
Тези инициативи не са временни, а имат за цел да продължат и в бъдеще, като дадат плодове, чрез които да се види, че Църквата има достойна грижа за своите врени чеда и народ.
– В този ред на мисли, в някои поместни църкви има екипи от свещеници, обучени да изповядват и причастяват болните в ковид-отделенията. Мислили ли сте за такива екипи у нас? Не трябва ли да се гледа по-мащабно в тази насока и след като приключи пандемията да се възроди служението на болничния свещеник?
– Ние следим какво се случва в поместните православни църкви и какви практики развиват. Не сме безучастни на това, което се върши и, разбира се имаме своите идеи. Една от тях, която започнахме вече да реализираме е: да направим специален каталог на болничните храмове и каталог на болничните свещенослужители и доброволци, както и да утвърдим една програма за всеотдайна работа на болничното свещенство.
Това се налага по една проста причина: ние имаме болнични храмове, имаме назначени свещеници към тях, но няма реална болнична работа – да се посещават ежедневно болниците, да се общува с лекари, болни, роднини… Очакваме хората сами да влизат в болничните храмове и … до там. Искаме да разгърнем по-сериозна дейност, защото лекарите го искат, болните жадуват, а и това е нашата мисия, да посещаваме болните, страдащите, да бъдем добри самаряни.
– Вие сте автор на различни текстове – богослужебни, публицистични, водихте радио и телевизионно предаване във Видин, сега поддържате собствен сайт. Какво се промени от времето на радио „Сион“ до днес? Като епископ днес как гледате на този вид общуване в един нехристиянски свят?
– С Божия помощ и много доброволци и ентусиасти направихме някои неща, които дадоха и дават добри плодове. Медиите са начин да достигаш до хората, до домовете и сърцата им. Много неща се промениха оттогава до днес, но има нещо, което не се е променило: все още има голяма пропаст и нужда от църковни православни медии, чрез които Църквата ни да достига до хората – както вярващи, така и невярващи. И не просто да има еднотипни медии, а различни, тоест, да има духовни алтернативи, които да обгърнат всички потребности, нужди и православни нива.
Днес не съм отстъпил от своето мислене отпреди 20-25 години. Мисля се по същия начин и правя всичко възможно да запълвам онези празноти, които на мен ми правят впечатление. Според мен всеки трябва да запълва празнотите, които вижда, а не да чака някой друг да го направи вместо него. Всеки може да бъде полезен, стига да иска да се потруди, ползвайки техническите средства на нашия век и съвремие.
– Като стана дума за служението на епископа, знаем, че Литургията и литургийният живот не се ограничават само в храма, а християнинът се възпитава да живее като жива икона на Христа и след богослужението. Призвани сме да преобразяваме света, но днес е обратното – ние враждуваме с него. Християните са разделени в крайности, занимаваме се повече с конспирации и вражди, отколкото с благодарение… Как да върнем това евхаристийно разбиране за света, което да ни помогне по-леко да преживяваме изпитанията?
– Това е сериозен бич на нашето християнско православно общество в България. Говорим за Литургията, присъстваме на Литургия, хвалим се с Литургията, тълкуваме и проповядваме Литургията, но за съжаление не я живеем. Литургията преди всичко е смирение, радост, мир, дълготърпение, кротост, човеколюбие, снизхождение…. по примера на Христос Господ. Когато човек излезе от тези духовни норми, това е показател, че той няма нищо общо с Литургията и нищо не е разбрал, усвоил или придобил от нея.
За жалост има един дух, който съвсем спокойно можем да определим като дух на самозалъгването. Самозалъгваме се, че всичко е ОК и в правилна посока, и сме пазители на Православието, и можем да „колим и бесим“, но не е така. Можем да върнем правилното си разбиране за Литургията, духовния живот и начина си на общуване един към друг, само ако поставим себе си на мястото на другия. Да гледаме на другия като на образ и подобие на Бога, да виждаме в другия Христос.
Разбира се, всичко това се постига с желание и постоянство. А и трябва да правим така, че във всяко нещо да мислим как би постъпил Господ Иисус Христос, изхождайки от това, което са ни предали евангелистите и е наследила Църквата от Свещеното Предание.
Вярвам, че с търпение, постоянство и любов ще преминем и през това бреме, което се задълбочава от упорството ни, от реакцията ни да опонираме и да водим спорове, които от самото начало са обречени. Духовната литература, която четем, е хубаво да усвояваме и въплътяваме в нашия живот. А там има предостатъчно примери как да постъпим в една или друга ситуация. Когато човек ги следва, вместо да се изявява като „спасител“ на Православието и Църквата, ще смири себе си и ще плаче за греховете си, защото тогава ще вижда греховете свои, а не на ближния си, и ще разбере смисъла на Литургията.
– Ние живеем в комфорта на свободата, на мира, но християнинът се спасява с кръст. Ето, и Христос идва в света, посрещнат от радостта на пастирите, но веднага след Рождеството вече е гонен и преследван. Ние уж обичаме Христос, а бягаме от кръста, недоволни сме от най-малкото притеснение за себе си. Християните като че ли обикнаха този комфорт и се огъват при най-малкото смущение. Не изгубихме ли „вкуса“ на автентичното християнство, което се спасяваше в притеснения и гонения?
– Господ е същият вчера, днес и вовеки. Каквото и да ни заобикаля, все ще има хора, които ще го приемат и такива, които ще го отхвърлят. Ние не бива да воюваме срещу промените, защото те са неизбежна реалност, а е необходимо да правим всичко възможно, за да бъдат те в наша полза. Християнството винаги е автентично и няма епоха, в която да не е било такова. Неговата мисия е да спасява хората и да ги привежда към живот вечен. Това е мисията на Църквата. Каквото и да ни заобикаля, то не бива да бъде фактор в нашия живот.
Затова е казано да не предпочетем нищо пред Бога, а целия си живот Нему да отдадем. По този повод в църковния небосклон със светци имаме и царе, императори, велможи и господари, които са имали всичко, но то не им е попречило да следват Христа. Когато ние, православните християни говорим за това, че нещо ни пречи, че нещо ни създава комфорт и ни отдалечава от Бога, това е просто едно оправдание. Всичко са имали в своето време – и комфорт и дискомфорт, и от едните има просияли, и от другите, но важното е, че са били Христови. Ядете ли, пиете ли, Христови сте. Така няма никога да изгубим вкуса на Христовото, апостолското и светоотеческото, ако се стремим да бъдем със сърцата си нагоре, при Бога, в Неговото Царство, което сме призвани да живеем и проповядваме.
– Личният Ви сайт започва с думите на св. ап. Павел: „За всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“ (1 Кор. 9:22). Този израз може да има различни тълкувания, бихте ли дали някои от тях за нашите читатели? Как да прилагаме тези думи на св. ап. Павел в живота си в конкретни действия?
– Свети апостол Павел е един от великите Христови апостоли по чест. В своите послания говори от сърце, душа и състрадателност на първите християни. С всичко което прави, той цели да преобрази езическия свят и да го обнови в Христа. Не жали средства, сили и труд. Много му коства това, особено обвинения и хули от своите. Неговият стремеж е да приведе всички към Христа, докато някои от приближените му са спъвали това с ропот, ограничения и безумни изисквания и разисквания, които той не поддържа. Този текст от Първото послание на апостола до Коринтяни показва неговата съвършена любов, която е Христова. Неговата грижа да достигне словото Божие до човеците и усилията му да няма пречка човек да бъде такъв, какъвто е при Бога – като Божие чадо, нуждаещо се от любов, грижа, подкрепа, променяйки се благодатно с пост, молитва, покаяние, в святост и добродетелност.
– Имате издадени 10 книги на различна тематика, последната беше за екзарх Антим, а една от тях е и стихосбирка. Ще ни изненадате ли с нов проект?
– Предстои издаването на още няколко тома „Благодат вам и мир“, както и разкази за Света гора – Атон. Надявам се с Божия помощ да има и други занапред, но за жалост не ми остава време за такива дела.
– Благодаря Ви за интервюто! Екипът на Християнство.бг Ви желае благодатни Рождественски празници!
– Аз също благодаря за вниманието! Леки и благодатни Рождественски и Новогодишни празници!
