Християнство.бг
Йерарсите на Сръбската православна църква на Архиерейския събор в Сремски Карловци, решиха днес да приемат отново в общение пребивавалата досега в схизма Македонска православна църква (тук).
Този акт дойде след като на 9 май Вселенска патриаршия излезе с решение, че влиза в евхаристийно общение с МПЦ и предоставия на Сръбската църква уреждането на административните въпроси между нея и църквата в Северна Македония в рамките на каноничния ред и църковната традиция. Вселенската патриаршия признава за име на тази църква „Охридска“ (което означава областта на нейната юрисдикция само в границите на територията на държавата Северна Македония), като изключва термина „македонска“ и всякакви други производни на думата „Македония“ (тук).
Според изявлението на св. Синод на СПЦ, йерарсите на Македонската църква са били готови да приемат своя предишен каноничен статут на автономен орган в рамките на Сръбската патриаршия и по този начин им се предоставя „пълна вътрешна независимост“, предоставена им първоначално през 1959 г.
Така разколът от 1967 г., се прекратява и се „установява пълно литургично и каноническо общение“. Македонската църква наброява около 2 милиона енориаши.
Сръбската църква ще продължи диалога за пълното определяне на „бъдещия и евентуален окончателен статут“ на епархиите в Северна Македония, „водеща се единствено и изключително от еклисиологично-канонични и църковно-пастирски принципи, критерии и норми, без да се интересува от „реално политически“, „геополитически“ или „църковно-политически“ норми.
Освен това, докато Синодът на Константинопол постановява, че Македонската църква ще носи името „Охридска“ и има юрисдикция само в държавата Северна Македония, сръбските йерарси заявяват, че нямат намерение да ограничават нейната юрисдикция в диаспората. Македонската църква вече има създадени епархии в Северна Америка, Европа и Австралия.
Съобщението на св. Синод на СПЦ гласи:
„След като получи акта на светия Архиерейски Синод на „Македонската православна църква – Охридска архиепископия“, с който приема общопризнатия каноничен статут, предоставен ѝ през 1959 г. от Светия архиерейски Синод на Сръбската православна църква, тя се надява, че Сръбската православна църква ще реши каноничния статут, който трябва да бъде последван от общоправославно съгласие и приемане на този статут, св. Архиерейски Синод реши:
– с благодарност към Господа и с радост, Синодът приветства приемането на общопризнатия каноничен статут, който е статут на възможно най-широка автономия, т.е. пълна вътрешна независимост, предоставена през 1959 г.;
– тъй като с това са премахнати причините за прекъсването на богослужебното и каноническото общение, причинено от едностранното провъзгласяване на автокефалията през 1967 г., се установява пълно богослужебно и канонично общение;
– чрез установяване на единство на канонични основания и при условията на действие на каноничния ред на цялата територия на Сръбската православна църква, диалогът за бъдещето и евентуалния окончателен статут на епархиите в Северна Македония е не само възможен, но и целенасочен, легитимен и реалистичен;
– в диалога за тяхното бъдеще и евентуално окончателния им каноничен статут, Сръбската православна църква ще се ръководи само и изключително от еклисиологично-канонични и църковно-пастирски принципи, критерии и норми, независещи от „реалнополитически“, „геополитически“, „църковно“-политически“ и други такива или от едностранни инициативи, неподлежащи на нечие влияние или натиск;
– и накрая, Синодът не възнамерява да налага на новата църква-сестра ограничителни клаузи относно обхвата на нейната юрисдикция в родината и в диаспората след решаване на статута си, с препоръката да разреши въпроса за официалното ѝ име в пряк братски диалог с гръцките и други поместни православни църкви.
