Що за вяра е това?

Марина Ахмедова

Марина Ахмедова живее в Москва и е заместник главен редактор на „Руски репортер“. Разказва за монахини от манастира „Св. Елисавета“ в Минск, които са потърсили нейната помощ във връзка с обявената карантина. Днес на сайта на манастира има съобщение, че всички културно-просветни събития са отменени.

„Днес сутринта ми позвъни непознат женски глас и каза: „Всичко е лъжа“. Гласът беше превъзбуден, така говорят хората, когато имат треска. Обаждащите се (бяха трима) се оказаха монахини от манастира „Света Елисавета“ в Минск.

Монахините започнаха да разказват – майка Алексия лежи с пневмония и положителен тест за Сovid-19 в реанимация.

Отец Василий  също е в болница.

От 130 сестри, сто са болни. Засега те са отделени от здравите от корпуса в хотела, но са предупредени, че „когато дойдат лекарите, ще кажете, че сте отделени, защото в корпуса има ремонт“.

Храната за болните оставят в коридора, те излизат за нея с маски. Но въпреки това манастирът работи, и паството в него идва на тълпи. Като пример, само на Пасха през нощта от една лъжичка са се причастили 970 човека. Лъжичката не е била обработвана и когато едно момиче от желаещите да се причасти се разплакало и поискало тя да бъде почистена, отговорили й да отиде в друг храм и там да се причасти, защото тук е така. Но ако пристигнат медиците, на заболелите им е наредено да казват, че са „заболели след Пасха, току-що“. Ръководството на манастира не иска хората да разбират, че те на Пасха са ходили в манастир, където е имало само болни.

– Как така? – питам аз. – Патриархът каза да се молим у дома.

– А сестрите казват, че не трябва да слушаме патриарха, а отец Андрей, той е свят и по неговите молитви никой няма да се разболее – отговарят ми сестрите. – В проповедите си той казва, че в храма може болните да дойдат и да се изцерят.

– Той да не е луд? – питам аз.

– Как не разбирате – казват ми те. – Ако той отговори другояче, това ще зачеркне цялата идея, заради която той от години е в църквата, с която е живеел. И майка Агапия никого не освободи от Литургията. А много монахини бяха с температура и се опитаха да се освободят.

– Що за идея е това?

– Това е идеята да пазим чистотата на Православието и в нашия манастир тя винаги е била такава. Ние сега ще ви пратим предписанието на старшите сестри за нас.

По-късно в моя месинджър дойде целият текст: „За поклонниците обителта работи както обикновено, но никой от познатите, приятелите и сътрудниците на манастира не трябва да знае за ситуацията вътре в манастира, тоест за карантинните мерки. На публично място, на улицата и в храма не е нужно да се носят маски. Игуменката и отецът са наясно с всички предприети мерки“.

Беше ранно утро и ми беше трудно да възприема това, което ми говореха трескаво тези непознати жени от Беларус. И защо звънят на мен? И защо шепнат: „Всичко е лъжа. Всичко. В крайна сметка може ли да се проповядва Евангелието и да се лъжат хората?“

– Но защо слушате този отец Андрей? – питам аз.

– Личната му харизма е много силна. Той винаги казва: „Аз се помолих и Бог ми откри“. Той винаги е прав. Вие нищо не знаете за него. Преди да дойде в Православието е бил хипи, повярвал и десет години работи като пазач на храма, след това го ръкоположиха, създаде сестринство около психиатричната болница в Новинки. После получи благословение да построи манастир в пустинята. Не искаме да го очерняме, но разбираме, че хората не трябва да страдат заради това, че той изгради култ към личността си и застави всички да му повярват, че неговите молитви помагат. Но сега те не помагат. Да признае това, за него е равносилно на смърт.

Що за вяра е това, разсъждавам аз, докато ги слушам. Къде в тази вяра е твоята собствена личност? Защо хората не умеят да вярват извън храма? Защо винаги се нуждаят от всичко това във вярата – обреди, свещеници, храмове. А може би, това е така, защото оставайки без ритуали, насаме с Бога, хората ще разберат, че всъщност не вярват?

– Да, сега протича такъв процес на филтриране на вярващите – съгласява се една от монахините.

– Каква температура имате сега?

– Аз имам 37, тя – 38, другата е с 37,5. А вие да не мислите, че ние заради себе си ви позвънихме? Не, обадихме се не заради себе си, а защото искаме истината.

Предупредих ги, че сега ще звънна на председателя на информационния отдел към Московската патриаршия  Владимир Легойда. А те ме предупредиха, че днес може да им вземат телефоните. Аз наистина веднага позвъних на Легойда, той не знаеше нищо за тази ситуация. Каза, че днес в манастира ще отидат лекари. Те вече са пристигнали. Но аз пиша тази публикация, защото при всички случаи обещах на монахините да кажа истината. И я казвам.

В същия ден руската медия „Интерфакс“ излезе със съобщение, че две от сестрите на манастира са с Covid-19, а от други канали е пристигнала информация, че сестрите и свещениците в манастира са „масово заразени“ (бел. прев.).

Превод: Ренета Трифонова

Заглавието е на редакцията.

Източник: личен профил на автора