Митрополит на Хонконг Нектарий
С наближаването на Възкресение Христово новините за несигурността в Йерусалим и възможността церемонията да не се състои или Благодатният огън да не бъде пренесен в Гърция предизвикват безпокойство и пораждат злонамерени коментари. Това обаче може да бъде повод да си припомним какво всъщност празнуваме. Християнският Великден не е преди всичко трогателна церемония или чудотворен знак, а самото Възкресение Христово – събитието, което утвърждава вярата и съществуването на Църквата. Апостол Павел го казва с абсолютна яснота: ако Христос не е възкръснал, тогава нашата проповед и вяра са напразни (вж. 1 Кор. 15:14).
И така, въпросът е: кой е централният елемент на празнуването на Пасха – докосването и пренасянето на благодатния огън или участието в Божествената Евхаристия?
Православната традиция не оставя място за объркване: в центъра на Възкресение Христово е самият Възкръснал Христос, а срещата с Него в най-пълния смисъл се осъществява в Божествената литургия. Божествената Евхаристия не е просто „задължение“ за празничните дни, нито емоционална кулминация на празничната атмосфера. Тя е събирането на Църквата „за това именно“, където Христос се принася и се дава на верните като Тяло и Кръв „за прощаване на греховете и за вечен живот“. Така Възкресението не само се почита с възгласи, химни и молитви, но се преживява като общение с Живота, победил смъртта, и като приобщаване на човека към възкресния етос на Църквата.
Благодатният огън има своето място като чудотворен знак и като източник на радост за верните. Никой не бива да го подценява. Той обаче не е Тайнство на Църквата, нито е необходимо условие за празнуването на Възкресение Христово. Църквата не зависи от конкретна церемония на определено място, независимо колко свято е то. Възкресението не се „пренася“ с полет – то вече присъства навсякъде, където се отслужва Божествената Евхаристия.
Струва си да се отбележи и следното: пренасянето на благодатния огън чрез специални полети и държавни почести е сравнително нова практика и засяга само няколко православни страни. Стотици православни общности по света – в Африка, Азия, европейската диаспора, Америка и Океания – на практика не могат да получат Благодатния огън от Йерусалим. И въпреки това тези вярващи не празнуват „половин Великден“. Те отбелязват пълноценно Възкресение Христово чрез Възкресната служба и Божествената литургия и възприемат светлината от кандила на Светия олтар като знак за възкресната радост. Същността не е в произхода на огъня, а във факта, че Църквата изповядва и живее Възкръсналия Христос.
Следователно, ако тази година възникнат пречки пред церемонията или пренасянето на Благодатния огън, това няма да бъде богословска катастрофа. Великден не е в опасност, защото Великден е самият Христос и Църквата Го среща по най-реалния начин в Божествената Евхаристия. Там Възкресението се превръща в храна, надежда, прошка и сила за покаяние и обновление. Оттам започва и истинското „предаване“ на светлината – тя да преобразява живота ни, да го прави възкресен, озарен от вярата, с повече мир, кротост и милост, особено във времена на война и страх.
Затова най-важният въпрос не е дали благодатният огън от Йерусалим ще достигне до Гърция, а дали светлината на Възкръсналия Христос ще достигне до нашите сърца чрез живота на Църквата: покаяние, прошка, участие в Божествената литургия и най-вече в Светото Причастие. Именно в това се крие сърцето на Великден.
