Християнство.бг
Флоренция, 16 октомври 2026 г.
В петък, 16 октомври 2026 г., в храма „Сан Якопо“ във Флоренция се проведе заседание на Православната епископска асамблея на Италия и Малта, свикано от нейния председател, Негово Високопреосвещенство Италийския митрополит Поликарп. Срещата бе посветена на важни въпроси, свързани с присъствието, мисията и свидетелството на Православната църква в църковния и обществения живот на Италия.
В заседанието участваха Негово Високопреосвещенство Италийският митрополит Поликарп, председател на Асамблеята ex officio; Негово Високопреосвещенство Швейцарският, Италийски и Малтийски митрополит Андрей от Сръбската патриаршия, придружен от протопрезвитер Рашко Радович; Негово Преосвещенство Домодедовският епископ Симеон, представляващ Дубнинския митрополит Йоан от Парижката архиепископия на Руската църква и придружен от игумен Виктор (Крецу); както и викарните епископи на Светата Православна архиепископия на Италия – Техни Преосвещенства Кратийският епископ Георгий, Котиейският епископ Дионисий и Термският епископ Атинагор.
Работата започна с обща молитва, с която участниците повериха своите размишления и братския обмен на мнения на просвещаващото ръководство на Светия Дух.
След това митрополит Поликарп откри заседанието, като представи темите, посочени в поканата, и насочи вниманието на присъстващите към основните въпроси, които засягат живота на Православната църква в Италия. Особено внимание бе отделено на необходимостта от по-задълбочено опознаване на различните църковни общности в страната, от определяне на общите пастирски предизвикателства и от търсене на начини православното свидетелство да бъде изразявано с все по-голяма яснота, отговорност и действеност в италианското общество.
Последва задълбочен и плодотворен диалог, протекъл в дух на истинско епископско братство. В хода на обсъжданията бе подчертано, че много от въпросите, пред които са изправени отделните църковни общности, засягат цялото православно присъствие в страната.
Разговорите обхванаха пастирските потребности на общностите и предизвикателствата пред тяхното присъствие в италианския контекст, както и отношенията на Православната църква със съвременното общество, държавните институции, другите християнски изповедания и религиозните традиции.
Бе изтъкната важността да се цени общото, което обединява православните общности: една и съща апостолска вяра, общото църковно Предание, литургичният и тайнственият живот и отговорността да се свидетелства за Евангелието Христово. Това общо наследство е основата за развитието на по-конкретни форми на сътрудничество и взаимна подкрепа, при зачитане на каноничния ред и отговорностите на всяка църковна юрисдикция.
В заключителната част на заседанието Негово Преосвещенство Котиейският епископ Дионисий представи изложение, посветено на две важни инициативи за диалог и сътрудничество в религиозния живот на Италия: Пакта между християнските църкви в Италия, подписан в Бари на 23 януари 2026 г., и Пакта на религиите в Италия, подписан в Рим на 25 юни 2026 г.
Епископ Дионисий представи произхода, целите и значението на двата документа, като се спря на формите на православно участие и на необходимостта в контекста на икуменическия и междурелигиозния диалог да се запазва вярност към собствената богословска и църковна идентичност.
Последва нова плодотворна размяна на мнения, в хода на която двата пакта бяха разгледани в светлината на православното богословско и еклисиологично Предание. Особено внимание бе отделено на участието на Православната църква в структурите за диалог и на отговорностите, произтичащи от него.
В този контекст бе подчертана необходимостта да се прави разграничение между сътрудничеството на различните религиозни традиции по въпроси от общ обществен и граждански интерес и техните верови убеждения, които всяка традиция съхранява в своята цялост. Диалогът и сътрудничеството не предполагат отказ от собствената богословска и църковна идентичност, а предоставят възможност тя да бъде изразявана и отстоявана ясно и отговорно.
Особено място в обсъжданията зае въпросът за православното представителство в контекстите, в които различните християнски изповедания и религиозни традиции взаимодействат с институциите и обществото. Участието на представители на отделните православни юрисдикции в икуменическия и междурелигиозния диалог придобива особено значение, тъй като тяхното свидетелство често се възприема от събеседниците като представително за Православието като цяло.
Това обстоятелство не променя каноничните правомощия и отговорности на отделните юрисдикции, но подчертава необходимостта от постоянен братски диалог между епископите и от подходяща координация по въпроси от общ интерес. По този начин православното участие може да изразява ясно и последователно основните принципи на вярата и Преданието на Църквата.
Разговорът позволи да бъдат разгледани не само значението на двата пакта, но и възможностите и отговорностите, които съпътстват нарастващото обществено присъствие на Православието в Италия. В този контекст бе потвърдена и стойността на епископското братство и сътрудничеството между различните православни общности в страната.
Асамблеята бе представена като важно пространство за среща, диалог и съвместно обсъждане на въпроси от общ интерес, в което могат да се развиват форми на сътрудничество при зачитане на каноничните правомощия и отговорностите на всяка юрисдикция.
Многообразието от езикови, културни, исторически и духовни традиции на православните общности в Италия представлява богатство, което трябва да бъде съхранявано и ценено. То обаче не бива да засенчва фундаменталното църковно единство, което обединява православните вярващи в една и съща вяра, в общото апостолско Предание и в тайнствения живот на Църквата.
Различните канонични юрисдикции, присъстващи на италианска територия, пазят духовните, литургичните, езиковите и културните традиции на своите Църкви-майки. Това многообразие, съчетано със зачитането на специфичните църковни отговорности, намира своята обща основа в единството на православната вяра, апостолското Предание и църковното общение.
Въз основа на това съзнание бе изразена надеждата, че Православната епископска асамблея на Италия и Малта ще се утвърждава все повече като място за среща и сътрудничество между православните епископи в страната, насърчавайки чрез братски и уважителен диалог възможно най-широкото участие на различните канонични юрисдикции.
По-тясното сътрудничество по въпроси от общ интерес би могло да допринесе, там където се постигне съгласие по общи насоки, за по-единно православно свидетелство в отношенията с държавните институции и останалите участници в обществения живот на Италия. Това следва да става при пълно зачитане на каноничните правомощия и отговорности на отделните юрисдикции.
Целта не е да се заличат историческите и културните особености на отделните общности, а те да бъдат ценени в рамките на общото църковно съзнание, според което принадлежността към Църквата Христова предхожда и надхвърля всяко национално, езиково или юрисдикционно различие.
По този начин православното присъствие в Италия ще може все по-пълно да осъществява своето призвание: не само да съхранява и предава духовните традиции на народите, от които произхождат отделните общности, но и заедно да свидетелства за православната вяра в италианската действителност, допринасяйки за религиозния, културния и обществения живот на страната.
В края на заседанието участниците споделиха братска трапеза, която предостави допълнителна възможност за лични разговори, взаимно опознаване и укрепване на отношенията между епископите. Този момент на общение допълни по съществен начин работата през деня, напомняйки, че църковното сътрудничество се изгражда не само чрез обсъждането на институционални и пастирски въпроси, но и чрез взаимно доверие, вслушване и братска близост.
Срещата потвърди значението на братския диалог и взаимното опознаване между православните епископи в Италия, предоставяйки възможност за задълбочено обсъждане на въпроси от общ интерес и за размисъл върху перспективите пред общото църковно свидетелство. Особено значима остава надеждата, че Асамблеята ще продължи да насърчава участието на различните канонични юрисдикции и да се утвърждава като пространство за среща, вслушване и братско сътрудничество.
Разнообразието от езикови, културни и духовни традиции, съхранявани от православните общности в Италия, намира своя истински израз в единството на вярата и църковното общение. Именно това единство, което предхожда и надхвърля националните и юрисдикционните различия, прави възможно общото свидетелство, съчетаващо уважението към особеностите на всяка общност с вярността към общото православно Предание.
С благодарност за братската атмосфера, съпътствала заседанието, възнасяме благодарение към Бога, Извора на всяко общение и всяко благо, с молитва Той да продължава да просвещава и напътства православните пастири и вярващи в Италия и да подкрепя всяко искрено усилие за сътрудничество, единомислие и общо свидетелство за Евангелието Христово.
Пресслужба на Православната Епископска Асамблея на Италия и Малта
