Християнство.бг
Богословът и преподавател д-р Благовест Върбаков излезе с остра позиция в личния си профил във Facebook по повод информация за словесен натиск върху Българския патриарх Даниил пред столичния хотел „Шератон“ вечерта на 19 октомври. В публикацията си той осъжда опитите за натиск върху предстоятеля на Българската православна църква и предупреждава срещу претенциите на отделни групи да се налагат като мерило на православието. Публикуваме пълния текст от страницата му.
Долу ръцете от патриарх Даниил!
Да сме наясно: никой няма право да присвоява личността на Българския патриарх и да го притиска да обслужва претенциите на отделна група, която се е самопровъзгласила за мерило на православието.
По получената от мен информация, късно вечерта на 19 октомври, приблизително между 22:30 и 23:00 ч., Българският патриарх Даниил е бил пресрещнат и подложен на словесен натиск пред столичния хотел „Шератон“. Това се случило след официална вечеря в чест на предстоятелите на Българската и на Константинополската църква, с участието на митрополити от двете църкви и други официални гости. В хотела били настанени Вселенският патриарх Вартоломей и придружаващата го делегация.
Посещението на Вселенския патриарх е по покана на Светия Синод на Българската православна църква във връзка с честванията на 1150 години от рождението и 1080 години от успението на свети Йоан Рилски Чудотворец. На 19 октомври двамата патриарси отслужиха празнична съборна света литургия в Рилската света обител. Именно в деня на това общо молитвено свидетелство за църковно единство е възникнала и описаната пред мен сцена.
Според предоставения ми разказ, при излизането на патриарх Даниил, придружаван от Неврокопския митрополит Серафим и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, около десетина души го обградили и започнали настойчиво да искат обяснения защо е поканен патриарх Вартоломей. Участниците носели плакати срещу Вселенския патриарх, използвали определения като „еретик“, „разколник“ и „предател“, а към Българския патриарх отправяли крайни обвинения, че чрез общението си с него отстъпва от православната вяра. Повишеният тон и непрекъснатите подвиквания практически не оставяли възможност за спокоен отговор от страна на патриарха.
По същата информация, митрополит Серафим призовал събралите се да се съобразят с продължителната и изморителна програма на архиереите и предложил разговорът да бъде оставен за следващия ден. Последвало настояване отговорите да бъдат дадени незабавно и въпрос къде изобщо могат да бъдат намерени митрополитите. Митрополит Йоан отвърнал, че са в храмовете, където е и тяхното служение. Напрежението стигнало дотам, че придружаващ ги столичен свещеник потърсил полицейско съдействие, за да може патриархът спокойно да се прибере в намиращата се в непосредствена близост до този хотел Софийска света митрополия.
За мен описаното поведение е недопустимо. Всеки православен християнин може да поставя въпроси, да изразява несъгласие и да търси обяснение за решенията на църковното ръководство. Тъкмо защото това право съществува, то трябва да бъде упражнявано с отговорност, с богословски доводи и с уважение към човека, към когото е отправено. Обграждането на патриарха късно вечерта, обвиненията, надвикването и настояването той да отговаря под натиска на една възбудена група превръщат разговора в своеобразен словесен линч. Църковното достойнство се отнася и до начина, по който задаваме въпросите си.
Особено тревожно е самочувствието, с което отделни хора се вживяват в ролята на последна инстанция по въпросите на православието, сякаш собственото им неодобрение е достатъчно, за да обявят един архиерей за еретик, а друг – за негов съучастник. Зад подобна претенция прозира тежко неразбиране на съборността и на смисъла на евхаристийното общение. Богословските и каноничните разногласия изискват сериозност, познаване на предмета и църковна отговорност; лепенето на определения върху плакати не придава богословска тежест на онзи, който ги държи. А когато всяко несъгласие със собствената позиция бъде обявено за предателство към вярата, възможността за църковен разговор се задушава още преди той да е започнал.
Патриарх Даниил е предстоятел на Българската православна църква и носи отговорност за цялата ѝ пълнота. Както в едно мое скорошно интервю отбелязах, никоя група няма право да си присвоява неговата личност, да поставя условия на служението му и да изисква от него да следва нейните внушения, като едновременно с това говори от името на всички православни християни. В Църквата има много хора, които преживяват вярата си дълбоко, познават нейното учение и държат на нейното единство, без да превръщат всяка среща между архиереи в повод за подозрение и публично унижение. Техният глас също съществува и никой няма право да го заличава чрез собствената си кресливост.
Като човек, откърмен от дете в Българската православна църква, като църковник и гражданин, заявявам ясно, че ще се противопоставям публично на подобни опити за натиск. Принадлежността ми към Църквата ме задължава да реагирам, когато загрижеността за вярата се използва като оправдание за грубост и унизително отношение към нейния предстоятел. Самоувереното повтаряне на богословски клишета, придружено с обвинения и демонстративно пренебрежение, разкрива ниска църковна култура, независимо колко непримиримо православен се обявява човекът, който си го позволява.
Патриархът трябва да може да изпълнява служението си, да разговаря, да посреща гости и спокойно да се прибира в своята митрополия, без да бъде поставян в положението на обвиняем пред самоназначил се уличен трибунал. Несъгласието с него не дава на никого право да накърнява човешкото и архиерейското му достойнство.
Това поведение е възмутително!
Ще си позволя да бъда директен: патриархът не е панаирджийска мечка, която да играе по свирката на група самозабравили се зилоти. Долу ръцете от патриарх Даниил!
Виж още: Никой няма право да узурпира Българския патриарх • Християнство.бг
