Mийхол О’Хърли: Суда под прицела на Москва – „Кирил е знаел за изнудването на висши духовници“

Анализаторът по международна сигурност Мийхол О’Хърли обвинява Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) и Руската православна църква в съвместни операции за изнудване на религиозни лидери. По думите му военноморската база в Суда, Гърция, е била обект на руски разузнавателни и наблюдателни дейности, осъществявани от имоти, свързани с РПЦ.

О’Хърли се позовава на данни от компютъра на руски църковен сътрудник, проверен на летище в САЩ. Според него информацията сочи, че патриарх Кирил е бил запознат с плана и е възможно лично да е одобрил операцията. Той цитира и оценки на европейски разузнавателни служби, както и журналистически разследвания, според които имоти, свързани с Руската православна църква в континентална Гърция и на остров Крит, са били използвани за наблюдение на военни и военноморски обекти.

По повод книгата „Вълци в овчи кожи: заплахата за европейската сигурност и демокрация, произтичаща от Руската православна църква“, на която е съавтор заедно с Оксана Шадрина, О’Хърли говори пред skai.gr за тесните връзки между РПЦ и Кремъл. Той определя отношенията между Владимир Путин и патриарх Кирил като „симбиотични, макар и неравнопоставени“, и остро критикува опитите войната в Украйна да бъде оправдавана с теологични аргументи.

Интервю на Марина Зиозиу с Мийхол О’Хърли за гръцкото издание SKAI

– За много гърци общата православна вяра е трайна връзка с Русия. Какво бихте казали на онези, които продължават да възприемат Москва като защитник на православието, въпреки позицията на ръководството на Руската православна църква относно войната в Украйна?

– Отношенията между руското и гръцкото православие са били трудни още от самото начало. В търсене на финансова подкрепа след падането на Константинопол, през 1588 г. Вселенският патриарх посещава Москва. Борис Годунов го поставя под строг домашен арест, докато накрая Йеремия II се съгласява да признае учредяването на Московската патриаршия.

Още от основаването си Руската православна църква се ръководи от стремежа към власт и престиж, а не от смирението или служението, произтичащо от Светия Дух.

Руският цар Петър I, известен като Петър Велики, премахва Московската патриаршия през 1721 г. и свежда членовете на Светия Синод до ролята на държавни служители. Болшевиките се стремят да унищожат Руската православна църква, докато Сталин не възстановява Московската патриаршия, поставяйки на патриаршеския престол послушния Сергий, който е обвързан със задължението да прокарва политическите цели на руската държава. Този начин на мислене продължава да отравя руското православие и да определя действията му.

Днес патриарх Кирил създава изопачено богословие, което освещава насилието, за да изгради идеологията си за „свещена война“ в подкрепа на целите на Кремъл. Подобно извращаване на вярата е напълно неприемливо и чуждо на нашата православна традиция.

Да, в миналото Русия е била защитник на православните християни. Това важи особено за Балканите през мрачните времена на османското потисничество. Тази историческа истина остава незаличима и този принос заслужава признание. Ако обаче разгледаме по-широкия контекст, ще видим, че трайното подчинение на Руската църква на държавните интереси довежда до това истинският православен християнски дух да бъде поставен в услуга на политиката и властта.

Днешната Руска православна църква е потънала толкова дълбоко в ерес, че вече разглежда насилствените военни завоевания като път към освещението. Същевременно тя подкопава центъра на православието, като се опитва да създаде конкурентен център на влияние в православния свят за сметка на неговото единство. Русия не може едновременно да се отклонява от православието и да проповядва ерес, а същевременно да се представя за негов защитник.

Обвиненията в шпионаж и изнудване на църковни лидери

– В книгата Руската православна църква е представена като заплаха за европейската сигурност. Има ли конкретни доказателства в подкрепа на тази теза?

– Да. И не става дума просто за непотвърдени сведения. Тревожно е, че духовници от Руската православна църква са били уличавани в шпионаж в различни европейски държави. Някои от тях дори са били експулсирани от България, Естония и Северна Македония.

Придобиването от Руската църква на земи в близост до военни бази, критична инфраструктура и офиси на политически организации в Европа буди безпокойство. Например изграждането на храм на по-малко от 300 метра от пистата, използвана от НАТО, в Швеция трудно може да бъде оправдано. Църквата е построила още един храм в непосредствена близост до стратегически важния Център за съвместни военни операции на НАТО (Joint Warfare Centre) в Ставангер, Норвегия.¹

Изборът на тези места не може да бъде обоснован с реални религиозни потребности. Тяхната стойност не се състои в това да обслужват вярващите, а в наблюдението на отбранителни дейности и предаването на съответните доклади на Москва. Само наивници биха повярвали, че изграждането на храм до оживена писта, обслужваща както търговски полети, така и полети на НАТО, създава подходящи условия за молитва и съзерцание. Строгите мерки за охрана на периметъра на тези храмове са по-подходящи за военен обект, отколкото за църква.

В норвежкия граничен град Киркенес (Kirkenes) руски православни свещеници, които го посещават, искат да им бъде организирана обиколка на местните съоръжения за съхранение на питейна вода. По-късно Норвежката полицейска служба за сигурност (PST) официално обвинява лица или групи, подкрепяни от руската държава, в извършването на хибридни операции и кибератаки срещу водоснабдителна инфраструктура. Сред тях е и инцидент от 2025 г., при който хакери за кратко поемат контрола над местен язовир и отварят шлюзовете му.

Абсурдно е да се смята, че посещенията на руски православни свещеници в съоръжения за водоснабдяване и последвалите руски кибератаки срещу критична гражданска инфраструктура нямат нищо общо помежду си.

Не можем да пренебрегнем и случая с руския гражданин Дмитрий Иванович Петровски (Dmitry Ivanovich Petrovsky), който е спрян от властите на летище в САЩ. Петровски действа под неофициално прикритие, използвайки положението си на мирянин, сътрудник на Отдела за външноцърковни връзки на Руската православна църква.

Информация от неговия лаптоп разкрила операции за изнудване, провеждани съвместно от Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) и Руската православна църква. Те включват използване на уязвимостите на църковни лидери от целия православен свят с цел оказване на натиск върху тях.

Събраните данни сочат, че патриарх Кирил е бил запознат с плана и е възможно лично да е одобрил операцията.

Руската църква събира компрометиращи материали за изнудване (т.нар. компромати) и се е опитва, наред с другото, да ги използва, за да подкопае Светия и Велик събор от 2016 г. в Колимвари, Крит. Тази практика е само едно от доказателствата, че Московската патриаршия функционира като инструмент на руските разузнавателни служби, а не като Църква в смисъла, в който ние я разбираме.

Путин–Кирил: власт, привилегии и „Свещена война“

– Как бихте описали отношенията между Московския патриарх и Владимир Путин? До каква степен Руската църква запазва независимостта си спрямо Кремъл?

– Отношенията между Московския патриарх и президента Путин основателно могат да бъдат определени като симбиотични, макар и неравнопоставени. Като руснаци те споделят сходна културна идентичност и мироглед. Ако обаче погледнем отвъд повърхността, лесно ще разпознаем отношения, основани на взаимна изгода.

След епохата на Елцин руският народ се доверяваше повече на Църквата, отколкото на своите политици. Докато страната потъваше в социален и икономически хаос, Руската църква осигуряваше легитимност на Путин, който обещаваше стабилност и национално възраждане. В замяна Църквата си осигури благоприятно данъчно третиране, връщане на конфискувани имоти на Московската патриаршия и доходоносни привилегии в търговията с цигари, алкохол и петрол. Путин ѝ даде и свобода да определя значителна част от учебните програми в руските училища. Тези договорености бяха от полза както за самия Путин и патриарх Кирил, така и за държавата и Църквата.

След нахлуването на Путин в Крим и Донбас през 2014 г., и особено след пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., провъзгласяването на „свещена война“ от патриарх Кирил се оказа решаващо за мобилизирането на руското обществено мнение. Патриархът освещава руснаците, загинали във войната в Украйна, като автоматично ги обявява за мъченици. Тази практика допринесе съществено за насърчаването на доброволното постъпване в армията и за засилването на общественото приемане на задължителната военна служба. Путин си осигури подкрепата на Църквата за воденето на войната, а в замяна Църквата се утвърди като върховен авторитет по социалните въпроси в Русия.

Тези отношения дълбоко изопачават характера на Руската църква. Виждали сме духовници, които се противопоставят на руската война в Украйна, да бъдат наказвани съгласно църковните канони в услуга на политическите амбиции на Путин. Руската църква изглежда неспособна да изрази морално възмущение, когато нейни чеда са системно преследвани или губят живота си, падайки от прозорци с обезпокоителна честота, както и когато представители на гражданското общество биват хвърляни в затвора в една страна, превърнала се в нов „Архипелаг ГУЛАГ“.

Тази симбиотична връзка, белязана от приспособяване, подчинение и мълчание, държи Руската църква също толкова подчинена на руската държава при управлението на Путин, колкото е била и при Сталин. В поведението на Руската църква не се забелязва никаква независимост.

Конфликтът с Фенер и амбициите на „Третия Рим“

– До каква степен противопоставянето между Фенер и Москва е свързано с първенството на Вселенската патриаршия? Какво точно оспорва Москва по отношение на неговото съдържание и упражняване и какви са последиците за единството на православието?

– Ако действително имаше въпрос за обсъждане относно конкретни привилегии като тези, предвидени в канони 9 и 17 на Четвъртия вселенски събор, смятам, че Москва би обсъждала именно тези въпроси по същество. Тъй като това не се случва, възраженията ѝ срещу т.нар. „първенство“ на Вселенската патриаршия са просто димна завеса.

Вторият вселенски събор, проведен в Константинопол през 381 г., признава на Константинополския епископ почетно първенство след Римския епископ. Тази почетна позиция впоследствие е затвърдена на Халкидонския събор. Отците на Църквата са я разглеждали като различна от отделните му канонични правомощия, като разглеждането на апелативни жалби и разрешаването на спорове между поместните църкви. Отците са знаели, че ще възникват случаи на разногласия между поместните църкви. Затова, вместо да оставят разрешаването на безизходните ситуации на случайността, те предоставят на Вселенския патриарх привилегията и правото да разрешава подобни спорове.

Русия иска да избира от православието само онова, което обслужва нейните цели. Нападките срещу Вселенския патриарх с твърдението, че действа като папа, са неуместни и не се основават на реални факти.

Ако човек безпристрастно разгледа начина, по който Вселенският патриарх Вартоломей изпълнява задълженията си, ще установи, че той възприема особената си мисия като служение: да работи за единството, да проповядва Евангелието, да бъде пастир на вярващите и да насърчава справедливостта и благото на човечеството. Противно на твърденията на руската пропаганда, Негово Всесветейшество нито се е стремил да придобие, нито се е опитвал да упражнява първенство, равностойно на онова, за което претендира Римският епископ.

В книгата си разглеждаме също историческия контекст на преминаването на Украинската църква под юрисдикцията на Вселенската патриаршия и причините, поради които тя с основание се върна към тази юрисдикция. Ако Русия не беше съгласна с издаването на Томоса, тя винаги е имала възможност да разчита на убедителността на своите аргументи и да участва във Всеправославния събор на Крит, като се включи в искрен и добросъвестен диалог. Вместо това тя избра разкола с надеждата да обезсмисли десетилетията работа, довели до провеждането на Събора.

Смятам, че Русия е осъзнала, че не може да оправдае начина, по който се е отнасяла към Украинската църква. Вместо да понесе отговорност за това поведение, за трети път в историята си тя избра разкола. От 2018 г. насам се опитва да прехвърли върху Вселенската патриаршия отговорността за ситуацията, която сама предизвика.

В продължение на много години духовници на Московската патриаршия произнасяха укорителни проповеди от амвона, призовавайки украинците да се откажат от своята идентичност, език, култура и исторически връзки с гръцкото православие и да се обърнат към „Майка Русия“. Беше неприемливо руският национализъм да се поставя над православието и вярата. Лошото отношение на Русия към Украинската църква беше толкова широкоизвестно, че още през 90-те години дори митрополит Онуфрий, който оглавява проруската Украинска православна църква (УПЦ), беше подписал петиция в подкрепа на украинската автокефалия. Русия пренебрегваше призивите на украинците в продължение на десетилетия. Макар да отказа да се оттегли от поста си в Синода на Руската църква, отцепническият митрополит Онуфрий в крайна сметка избра да създаде своя собствена независима поместна църква наред с каноничната Православна църква на Украйна, задълбочавайки допълнително разкола.

Целта на Русия винаги е била да постави Московската патриаршия над историческата Пентархия. Русия смята себе си за „Третия Рим“, който има право на първенство, и отдавна работи за постигането на тази цел. За да прокарва претенциите си, тя се опира на видения с оспорвана автентичност, приписвани на малко известен монах, както и на непрестанните си усилия да принизи Вселенската патриаршия. За Русия признаването на Москва за „Третия Рим“ е важно допълнение към утвърждаването на „Руския свят“. За да наложи претендираното от нея първенство, Русия трябва да нанесе удар върху единството на православието.

Суда в центъра на обвиненията за руско наблюдение

– В книгата се описват случаи на предполагаема руска намеса в Европа чрез църковни структури. Има ли подобни данни и за Гърция?

– В Европа действат близо 700 енории на Руската църква и над 1000 организации, свързани с Московската патриаршия. Оценки на европейски разузнавателни служби, подкрепени от журналистически разследвания, стигат до извода, че имоти, свързани с Русия и с църковни организации, в чувствителни райони на континентална Гърция и на Крит са били използвани за набелязване и наблюдение на чувствителни военни и военноморски обекти. Военноморската база в Суда, в западната част на Крит, е жизненоважен логистичен и оперативен център за поддръжка на Гърция. Тя периодично приема кораби и сили на Съединените щати и НАТО, действащи в Средиземно море. Базата е и конкретна цел на руски операции за наблюдение, осъществявани от имоти, свързани с Руската църква.

Спомням си и намесата през 2018 г. във връзка с Преспанското споразумение. През същата година Гърция експулсира двама руски дипломати и забрани влизането на още двама, тъй като се опитват да подкупят държавни служители, военни, бизнесмени и православни свещеници. Никой не вярва, че подобни практики са прекратени в Гърция, при положение че продължават в цяла Европа.

Нека разгледаме например изборите в Молдова през 2025 г. На местни духовници са предлагани поклоннически пътувания до Русия с изцяло покрити разходи. Там ги посрещат с пищни трапези и им подаряват различни вещи. След завръщането им в родината те получават предплатени карти без посочено име, свързани със сметки в руската държавна банка „Промсвязбанк“ (PSB), която е под санкциите на ЕС. Първоначално по тези карти са заредени суми от 800 до 1200 евро. За да продължат да получават пари, свещениците е трябвало да извличат проруски послания от уебсайтове, одобрени от ФСБ, и да ги публикуват отново в профилите на своите енории и в личните си акаунти в социалните мрежи. По време на предизборната кампания последващите плащания, представяни като „подкрепа за храма“, надхвърлят възнагражденията за цяла година.

Тази пряка намеса в демократичните избори и непрестанното подкопаване на социалното единство чрез програми за упражняване на мека сила, пораждат основателни опасения. Към тях се прибавят проповедите на духовници от Руската църква в Европа, които повтарят официалната теза, че тяхната „свещена война“ е справедлива, и използват наратива за „традиционните ценности“, за да упражняват влияние. Същевременно проучвания показват, че най-малко 69% от гърците заявяват, че всяка седмица са изложени на руска пропаганда. Следователно заплахата за стабилността на Гърция и ЕС продължава да бъде на опасно високо равнище.

Света гора: Опасения от политическа експлоатация на духовните връзки

– Света гора поддържа вековни връзки с руското православие. Как могат тези духовни връзки да бъдат защитени от политическа експлоатация? Има ли конкретни данни, които оправдават опасенията от външна намеса в Атон?

– Благодаря на Бога, че Света гора продължава да бъде свещена екосистема, която до известна степен остава изолирана от външни влияния. Руската държава обаче използва руското присъствие на Света гора като основен стълб на своята инициатива за „свещена дипломация“. Гръцките власти съобщават за случаи, при които руски „монаси“ посещават Света гора, а след това удължават престоя си в страната отвъд разрешения от визата срок, за да могат да се придвижват безпрепятствено из цяла Гърция. Въпросът надхвърля рамките на граничния контрол.

Обвинения в шпионаж рядко се отправят публично. В частни разговори обаче гръцки служители от службите за сигурност говорят за незаконни дейности на тези монаси, които обикалят страната. Тези дейности налагат експулсирането им или, както се случи миналата година, водят до осъждането им на лишаване от свобода и налагането на тежки глоби. Русия се възползва от религиозната свобода и свободата на придвижване, гарантирани в Европа, за да събира разузнавателна информация. В резултат на това издаването на шенгенски визи на духовници от Руската църква е силно ограничено, а дейността им вече се наблюдава отблизо в Гърция и в целия ЕС.

„Традиционните ценности“ като инструмент за политическо влияние

– Наративът за Русия като защитник на „традиционните ценности“ намира отзвук и сред част от гръцката общественост. На какво се дължи това и кога позоваването на общи ценности се превръща в инструмент за политическо влияние?

– Ако тези идеи намират отзвук сред определени части от гръцкото общество, това се дължи на факта, че ние тълкуваме „традиционните ценности“ през съвсем различна призма от руснаците.

Гръцката философия и спасителното послание на Иисус Христос, проповядвано от гръцкото православие, са насочени към осъществяването на крайната цел на човешкото съществуване. В центъра на нашето мислене и вяра стои уникалността на личността, която се развива в рамките на система от нравствени, духовни и религиозни ценности, утвърждавани от Църквата и западната цивилизация в продължение на повече от две хилядолетия. Това утвърждаване на ценността на личността остава понятие, почти чуждо на руската традиция.

Когато Путин или патриарх Кирил говорят за „традиционни ценности“, в действителност те имат предвид съвкупност от правила за обществото като колективно цяло. Тези правила целят да обвържат личността с държавата, като насърчават еднородна руска национална идентичност. В този контекст се вписва и осъждането на западния либерализъм, включително на демократичните ценности и човешките права.

„Традиционните ценности“, на които се позовава Русия, предполагат приемане на държавното върховенство, подкрепено от цялостна система, създадена да оправдава агресивната вътрешна и външна политика на страната в противопоставяне на всичко, което се намира извън „Руския свят“. Казано просто, „традиционните ценности“ изискват всеки безропотно да защитава Русия, да потиска Запада и да разширява влиянието на държавата, за да бъде изграден един руски свят.

Руската идентичност, прокламирана чрез позоваването на „традиционните ценности“, е пропита с прославянски национализъм, в основата на който стои убеждението в етническото превъзходство на славяните. Това се случва в рамките на Руската федерация – държава с културно и религиозно многообразие и разнородно население. В терминологичен план тези славянски народи се наричат руснаци, докато всички останали във Федерацията, както и онези, които са били подчинени на Руската империя или на Съветския съюз, са определяни като „малоруси“ – руснаци от по-нисша категория.

Русия се възползва от лекотата, с която масите могат да бъдат объркани чрез позовавания на „традиционните ценности“, натоварени със сложните понятия за национализъм, патриотизъм, културна гордост и история. Гръцкото православие осъжда тази система от убеждения като ерес на етнофилетизма. Информираните гърци разбират, че позоваването на „традиционните ценности“ съдържа внушението, че гърците са по-нисши от руснаците, и категорично го отхвърлят.

Трябва да разгледаме на практика как „традиционните ценности“ оформят руското общество. И Путин, и Руската църква поставят особен акцент върху реториката за семейството. Кремъл обаче предлага финансови стимули за раждането на деца, като същевременно покрива изцяло разходите за аборти по желание.

А какво е качеството на живот? Според данните на „Росстат“ повече от едно на всеки четири деца в Русия живее в крайна бедност — дял, почти два пъти по-висок от този в Гърция. А как стоят нещата със създаването и съхраняването на семейството? Годишното съотношение между броя на разводите и броя на браковете в Русия е сред най-високите в света и варира между 69,8% и 74%. Не мисля, че гърците искат да споделят или да се отъждествяват с „традиционни ценности“, които водят до толкова печални резултати.

Реалността на руските ценности се разкрива не в руската реторика, а в начина, по който Русия разпределя ресурсите си. При Путин военните разходи са нараснали с 380%. Войната на Русия в Украйна струва над 250 милиарда евро годишно. Русия дава приоритет на финансирането на окупацията на украински територии пред благополучието на собствените си деца. Традиционната ценност, която може да се проследи през вековете чак до наши дни, е изграждането на по-голяма руска държава чрез милитаризъм, политическа намеса и национално и културно заличаване — за сметка на благополучието на руския народ.

Бъдещето на руския народ се принася в жертва на олтара на имперската експанзия, докато хората са тласкани към отчаяна бедност и глад. В тези ценности няма нищо достойно за възхищение. В Русия се наблюдава изключително висока смъртност сред мъжете, включително в трудоспособна възраст. Цялото руско население е изправено пред сериозни хронични здравословни проблеми. Разстройствата, свързани с употребата на алкохол, засягат 20,9% от населението – дял, който отново е сред най-високите в света. В Гърция съответният процент е 6,1%. Позоваването на „традиционните ценности“ от страна на Русия не е панацеята, за каквато самата тя го представя.

Що се отнася до любимата тема на Путин — въпросите, свързани с ЛГБТИ общността – неискрено е социалният упадък да се приписва на малцинство от хора, чиято сексуална идентичност се отъждествява с изоставянето на моралните принципи. Независимо какво мислим за сексуалната ориентация на даден човек, никога не бива да пренебрегваме фундаменталната истина, че той има право на неотменимото достойнство, присъщо на всяка човешка личност. Всяка система, която не разглежда човека през призмата на надеждата, носена от преобразяващото обещание за обòжение, противоречи на естествения закон. Практиката на Русия да отлъчва от обществото и да хвърля в затвора членове на ЛГБТИ общността с надеждата, че тяхната изолация и унижение ще излекуват дълбоко проблематичното ѝ общество, не е дала резултат през вековете. Няма да даде резултат и сега.

Всяка система, която прокламира „традиционните ценности“, но подкопава човешкото достойнство и не успява да облекчи човешкото страдание, е лишена от всякаква стойност. Гърците и европейците напълно осъзнават тази реалност. Общите ценности трябва да надхвърлят думите. Те трябва да ни правят по-добри хора и по този начин да превръщат обществото и света в по-добро, по-човечно и по-справедливо място.

Пречките по пътя към църковното помирение

– Ако войната приключи утре, коя би била първата стъпка към възстановяването на църковното общение и доверието? Какво би трябвало да признае или преосмисли ръководството на Руската църква, за да отвори пътя към помирението?

– Историята ни учи, че помирението може да успее само след искрено изпитване на съвестта. За това обикновено допринасят и външни фактори, като например някаква форма на процес за установяване на истината и помирение. Успехът му предполага готовност и желание за самоанализ, преди да стане възможна промяната във външното поведение.

Патриарх Кирил може да се окаже основната пречка пред помирението. След разпадането на Съветския съюз руските държавни архиви разкриват, че той е бил офицер на КГБ, действал под кодовото име „Михайлов“. Швейцарските власти съхраняват досиета, които доказват, че през 70-те години на XX век той е бил руски шпионин в Женева, докато е служил в Световния съвет на църквите. Като московски патриарх той пренесе в съвременността „сергианството“ – политиката на църковно подчинение и сътрудничество с режима, която изопачи руското православие през съветския период. Той остава забележително последователен в запазването на ролята на Руската църква като послушен механизъм на руската държава.

Всяка реалистична надежда за нормализиране на отношенията след разкола, предизвикан от Русия, която използва разрива като средство за завоюване на първенство чрез идеологията на „Третия Рим“, зависи от два въпроса. Първо, дали патриарх Кирил може да бъде събеседник в процес на помирение, докато остава на патриаршеския престол в Москва. Второ, дали Руската църква е готова да преосмисли задълбочено отношенията си с държавата и да избере дали ще служи на Христос и Неговата Църква, или ще остане подчинена на политическото ръководство на Русия.

–––––––––––––––

1. Още по темата виж статията Шпионира ли Руската православна църква в Европа? (I част) • Християнство.бг (бел. ред.). ↩︎