Меню Затваряне

Руската православна църква води война срещу една дума

Сергей Чапнин

Сергей Чапнин // The Washington Post

Няколко месеца след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. московски свещеник на име Йоан Ковал отслужвал Божествената литургия — православния еквивалент на католическата меса. Когато стигнал до молитвата, която патриарх Кирил бил разпоредил да се чете на всяко богослужение, той трябвало да произнесе молбата към Бога „да ни дари победа“. Вместо това Ковал казал: „да ни дари мир“.

Един от прислужващите в олтара го докладвал. Епископът му съобщил, че му е забранено да отслужва богослужения. През февруари 2023 г. патриаршески указ го отстранил от свещеническо служение, а през май епархийски църковен съд го лишил от свещенически сан. Замяната на една-единствена дума била счетена за нарушение на клетвата за пълно подчинение на църковната йерархия, която всеки свещеник полага при ръкополагането си.

На 20 ноември Кирил ще навърши 80 години и се очаква в Москва да пристигнат делегации от православни църкви в други страни, както и представители на други християнски църкви, за да го поздравят. Преди да потеглят, те трябва да прочетат книгата, която той публикува през юли тази година: „Войната: отвъд видимите причини и последици“. Това е последователна религиозна обосновка на завоевателна война срещу народ, който самият патриарх нарича братски. Не ми е известен подобен прецедент в православната традиция. Книгата показва защо думата „мир“ е станала непоносима за неговата църква.

Познавам тази църква отвътре. Познавам Кирил от средата на 90-те години, а от 2009 до 2015 г. бях главен редактор на официалното списание на Московската патриаршия. Наблюдавах как Кирил изгражда управлението си по модела на руския президент Владимир Путин, превръщайки църквата в огледален образ на държавата. Именно затова тя успя толкова бързо да благослови войната и да го направи с толкова малко видими признаци на разкаяние. Това обяснява и защо толкова много от свещениците, които познавам от десетилетия, говорят за своя патриарх със страх, а не с любов.

Най-дръзките страници в книгата му са посветени на заповедта „Не убивай“.

Кирил пише, че опонентите му биха могли да попитат: „А какво ще кажете за заповедта „Не убивай“?“ Отговорът му е, че „онзи, който се изправя в защита на Отечеството… именно той спазва заповедта „Не убивай““. Заповед, която спазваш, като вършиш точно обратното на онова, което повелява, вече не е заповед.

Аргументът се разпада сам по себе си. В книгата се позовават на християнската концепция за „справедлива война“, а всички нейни тълкувания — от времето на Августин насам — се основават на въпроса кой кого е нападнал. Според собствената формула на патриарха заповедта спазва войникът, който защитава Харков, а не онзи, който през февруари 2022 г. е преминал границата на съседна държава.

На 25 септември 2022 г., четири дни след като Путин обяви частична мобилизация, Кирил произнесе проповед, в която заяви, че войникът, загинал при изпълнение на дълга си, принася жертва, която „измива всички грехове, извършени от човека“. Православната традиция никога не е учила на подобно нещо. Свети Василий Велики съветвал войниците, убили противници в битка, да се въздържат от причастие в продължение на три години. През X век, когато византийският император Никифор II Фока поискал от църквата да почете загиналите му войници като мъченици, патриархът и синодът отказали. Повече от хиляда години по-късно настоящият московски патриарх е удовлетворил същото искане.

Ето защо думата „мир“ е толкова опасна. Една обикновена авторитарна държава би се задоволила с мълчание. Църквата на Кирил обаче изисква думи — молитвата за победа трябва да се произнася на глас на всяка Божествена литургия. Алексей Умински, един от най-известните московски свещеници, отказал да я чете.

Текстът представлява молитва „за Света Рус“ — старо религиозно название на Русия като земя, осветена от нейните светци. Чрез тази молитва образът на Света Рус е впрегнат в служба на войната на Путин. На въпроса по време на църковния процес защо е отказал да я чете, Умински отговорил: „Не знам какво е Света Рус“. Той можел да почита това название, но не бил съгласен, че днешна Русия въплъщава неговия смисъл. През януари 2024 г. църковен съд го лишил от свещенически сан. Междувременно в книгата си патриархът обещава, че свещениците, служили на фронта, „заслужават специално внимание и съответни перспективи“ в църковната йерархия.

Това е руски, а не православен проблем. Вселенският патриарх Вартоломей I Константинополски, първият по старшинство епископ в православния свят, осъди руското нахлуване още в първия му ден, а много православни епископи в други страни направиха същото. Ковал и Умински бяха възстановени на служение от Константинопол и днес служат в негови енории. Ако руското православие има бъдеще, то прилича на тях.

Американските християни също имат залог в този въпрос. Москва се представя за защитник на „традиционните ценности“ — израз, който Кирил използва поне от 2000 г. насам, — а много западни християни, уморени от секуларния упадък, са чули в него гласа на съюзник. Прочетете книгата и ще видите какво означава този израз на практика в Русия: речник с толкова разтеглив смисъл, че може да превърне „Не убивай“ в благословия за едно нахлуване.

Затова, когато църковни лидери от Изтока и Запада се срещнат с патриарха или неговите пратеници този месец, те трябва да произнесат думата, която неговата църква не може да прости. Мир. Трябва да я изрекат на глас в името на Украйна, чийто народ понесе цялата тежест на тази война, и на всички нейни жертви. И трябва да го направят в името на Йоан Ковал и Алексей Умински, на другите християни, които Русия наказа заради вярата и съвестта им, както и на всички политически затворници в страната.

Posted in Публицистика, Християнство и война

Вижте още: