Меню Затваряне

Международна конференция за политическата употреба на вярата събра богослови и изследователи в София

Религиозният национализъм, отношенията между Църквата и държавата, войната в Украйна, духовната идентичност на младите хора и предизвикателствата пред православните общности на Балканите бяха сред основните теми на международен научен форум в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

На 16 ноември 2026 г. в Новата конферентна зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита международната научна конференция „Религия и идентичност в Югоизточна Европа в началото на XXI век“. Двудневният форум се организира от катедра „Систематическо богословие“ на Богословския факултет и събра учени, богослови и изследователи от България и чужбина за обсъждане на актуални въпроси, свързани с религията, културната принадлежност, националната идентичност и обществените процеси в региона.

Сред официалните гости на откриването бе Нейно Превъзходителство Деспина Кукулопулу, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. д.ик.н. Соня Милева приветства участниците и подчерта значимостта на темите в контекста на съвременните обществени предизвикателства. Тя акцентира върху отговорността при вземането на решения и необходимостта от задълбочено осмисляне на въпросите, свързани с историческата памет, принадлежността и културната идентичност. Проф. Милева изрази надежда, че научният диалог ще допринесе за полезни изводи и формулиране на предложения към отговорните институции.

Приветствие от името на президента Илияна Йотова отправи Милена Димитрова, секретар по култура, образование и връзки с българите зад граница. Тя поздрави организаторите за избора на актуална тема и открои значението на науката и обществения диалог за разбирането на ролята на религията в условията на международни конфликти и динамични промени. Особено внимание бе отделено на отношенията между религиозните водачи, общностите и вярващите.

От името на организаторите приветствие отправи и доц. д-р Светослав Риболов, заместник-декан на Богословския факултет, който даде начало на научната програма.

Православието и опасността от подмяна на християнската идентичност

Един от най-съществените въпроси, поставени по време на конференцията, бе свързан с отношението между православната вяра, националната принадлежност и политическата идеология. Дискусиите насочиха вниманието към опасността християнството да бъде използвано като инструмент за утвърждаване на националистически концепции, политически интереси и претенции за историческа изключителност.

Първият научен панел бе модериран от д-р Богдан Паташев, богослов и дипломат, бивш посланик на България при Светия престол. Във встъпителните си думи той постави акцент върху историческите отношения между религиозната и националната идентичност, различните модели на взаимодействие между Църквата и държавата в Източното и Западното християнство и общите предизвикателства пред християнските общности днес.

Пленарен доклад изнесе проф. Пантелис Калайцидис от Академията за богословски изследвания във Волос, Гърция. Неговото изложение бе на тема „Религиозен национализъм, идентичностно християнство и сакрализация на земята: триадата на едно изопачено Православие“.

В центъра на анализа бе поставена опасността православната традиция да бъде отъждествявана с конкретна нация, държава или територия. Подобно разбиране може да доведе до подмяна на универсалния характер на християнското послание с политически и национални претенции.

В християнската перспектива Църквата не е ограничена от държавни граници и етническа принадлежност. Тя е общност на вярващи, обединени в Христос, независимо от техния произход и националност. Именно затова опитите православната идентичност да бъде превръщана в идеологически инструмент поставят сериозни богословски въпроси.

Проф. Калайцидис разгледа и наследството на византийската концепция за „симфония“ между църковната и светската власт. Тази историческа идея за взаимодействие между духовната и държавната власт продължава да оказва влияние върху съвременните представи за мястото на Църквата в обществото.

Темата бе продължена от доц. д-р Атанас Славов от Софийския университет, който представи доклад за публичното присъствие и обществената отговорност на Българската православна църква след 2020 г.

Той разгледа отношенията между Църквата и държавните институции, ролята на духовенството в обществения живот и дебата за религиозното образование в училище. В изложението бяха откроени както значението на православната традиция за културната идентичност на българското общество, така и необходимостта разговорът за религията да бъде открит и приобщаващ.

Д-р Ирини Касапи от Националния и Каподистриев университет в Атина представи доклад за „реактивното Православие“ и оформянето на религията в Югоизточна Европа. Тя проследи исторически и богословски идеи, сред които концепцията за Москва като „Трети Рим“, и обсъди влиянието им върху съвременните религиозни и политически идентичности. Специално внимание бе отделено на напрежението между верността към църковното предание и съпротивата срещу богословското обновление.

Последвалата дискусия засегна и практически въпроси от живота на православните общности. Участниците обсъдиха употребата на съвременните национални езици в православното богослужение, трудностите при превода на молитви и песнопения и необходимостта от баланс между разбираемостта на богослужебните текстове и съхраняването на традицията.

Бяха посочени примери от Гърция, Сърбия, Северна Македония и Антиохийската патриаршия. Дискусията постави и по-широкия въпрос за съотношението между националната идентичност и вселенския характер на Църквата, както и за есхатологичната перспектива на християнството.

Младите хора, търсенето на принадлежност и религиозната радикализация

Вторият научен панел бе посветен на крайните проявления на религиозната идентичност и бе модериран от Елена Дюлгерова, асистент в катедра „Систематическо богословие“ на Богословския факултет.

Проф. дбн Клара Тонева, ръководител катедра „Систематическо богословие“ към Богословския факултет представи доклад на тема „В търсене на принадлежност: религиозна радикализация и младежки идентичности в Югоизточна Европа през XXI век“.

Изследването постави акцент върху търсенето на смисъл, общност и принадлежност от страна на младите хора, както и върху рисковете от радикализация, особено в дигиталната среда. В съвременния свят интернет пространството все по-често се превръща в място, където се формират възгледи, религиозни представи и обществени позиции. Това създава както възможности за достъп до религиозно знание, така и предпоставки за разпространение на крайни идеологии и манипулативни послания.

Сред възможностите за превенция бяха откроени религиозната и дигиталната грамотност, критичното мислене, междурелигиозният диалог и изграждането на подкрепящи общности.

Темата има особено значение за християнските общности, които са призвани да помагат на младите хора да изграждат своята духовна идентичност чрез познаване на Свещеното Писание, църковното предание и основите на християнската нравственост.

Д-р Николай Янев от Софийския университет и Университета за национално и световно стопанство представи доклад със заглавие „Православна империя и езически мечове: неопаганските войници на Путин – случаят „Русич“.

Изследването разгледа противоречието между религиозната реторика, която представя войната в Украйна като „свещена“, и използването на военизирани формирования, свързвани с неоезически и крайнонационалистически идеи.

Спирос Бекаторос от Атинския колеж представи доклад на тема „Когато войната става „метафизична“: религиозна и национална идентичност в богословието на войната на патриарх Кирил“.

В центъра на анализа бе употребата на понятия като спасение, саможертва и историческа мисия при тълкуването на военен конфликт. Чрез съпоставка с учението на св. Августин за Божия град докладът постави въпроса за границата между християнското богословско осмисляне на историята и сакрализирането на политическите цели.

Тези теми поставят пред християнското съзнание един съществен въпрос: може ли политическата власт да превръща войната в религиозно задължение и да представя определени държавни интереси като израз на Божията воля? Именно подобна употреба на религиозния език изисква внимателна богословска и нравствена преценка.

Църквата в условията на война, миграция и обществена промяна

Третият научен панел бе воден от доц. д-р Костадин Нушев от Богословския факултет. Докладите бяха насочени към религиозната свобода, пастирското служение, миграцията и обществената отговорност на религиозните общности.

Свещеник Бобан Митевски, докторант в Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие, анализира положението на капелана между религиозните убеждения и изискванията на светската държава. Той постави въпроси за свободата на съвестта, правното равенство и институционалната неутралност в обществата, основани на религиозния плурализъм.

Гроздан Стоевски, докторант в катедра „Практическо богословие“ на Богословския факултет, разгледа отношенията между Църквата и държавата по време на война чрез примера на военното капеланство в Украйна.

Докладът открои ролята на духовниците в подкрепата на военнослужещите и моралните въпроси, пред които е изправено пастирското служение в условията на военни действия. Темата поставя важния въпрос за духовната грижа към човека в екстремни обстоятелства, когато страхът, страданието и загубата се превръщат в част от ежедневието.

Елена Дюлгерова представи изследване на тема „Религия, миграция и локална идентичност: трансформации на енорийския живот в Югоизточна България в началото на XXI век“.

Вниманието бе насочено към начина, по който обезлюдяването, застаряването и миграцията променят участието в енорийския живот и съхраняването на местните традиции. Православната енория бе разгледана като пространство за културна памет, общностна принадлежност и социално включване.

Гл. ас. д-р Здравко Кънев от катедра „Систематическо богословие“ на Богословския факултет представи доклад за възможностите и предизвикателствата пред публичното присъствие на религията в България. Бяха разгледани социалните фактори, които насърчават или ограничават участието на религиозните общности в обществения живот, както и значението на религиозната просвета, толерантността и съвместните социални инициативи.

Православието и политическата пропаганда: случаят „Руски свят“

Последният панел за първия ден бе модериран от журналиста и анализатор на международните отношения Николай Кръстев. Докладите проследиха употребата на религиозни идеи, исторически образи и църковна терминология в политическата комуникация и информационните конфликти.

Доц. д-р Костадин Нушев от катедрата по „Систематическо богословие“ на БФ представи изследване за православните християнски традиции и политическата идеология в контекста на неоимперската доктрина „Руски свят“.

Той разгледа тази концепция като опит за изграждане на наднационална политическа идентичност чрез възстановяване на имперски исторически модели и използване на религиозни образи и символи.

Генадий Воробьов от „Бесарабски фронт“ анализира инструментализирането на православната идентичност в руските религиозни наративи в България, Украйна и Молдова след 2022 г.

Особено внимание бе отделено на употребата на понятия като „канонична територия“, „православно единство“ и „традиционни ценности“, както и на последиците от църковните юрисдикционни спорове за местните православни общности.

Маргарита Генчева, студентка по журналистика в Софийския университет, разгледа руската пропаганда срещу Църквата и новозаветното учение. Чрез случая на свещеник Павел Аделхайм тя постави въпроси за взаимоотношенията между църковната и политическата власт, свободата на изразяване и нравствената отговорност на духовенството.

Владимир Йончев представи доклад „Православието в руската пропаганда“, посветен на използването на религиозната принадлежност в послания, представящи Русия като единствен защитник на православната вяра. Бяха разгледани противоречията в подобни наративи и опитите за идеологическо противопоставяне на православни общности с различни политически позиции.

Доц. д-р Сергий Шумило, директор на Международния институт за атонско наследство, старши научен сътрудник във Вилнюския университет и изследовател в областта на църковната история, не успя да присъства лично, но изпрати текста на своя доклад, посветен на квазирелигиозната идеология на „Руския свят“ и концепцията за „триединството на руския народ“.

В изследването се оспорва автентичността на приписвани на св. Лаврентий Черниговски пророчества за неразривното единство на Русия, Украйна и Беларус. Авторът проследява появата им в публикация от 1994 г. и последващата им употреба в политическа и религиозна реторика. Поставен бе и догматическият въпрос за недопустимото уподобяване на политически съюз между държави в името на Светата Троица.

Тази част от конференцията открои един от най-сериозните проблеми пред съвременното православно свидетелство: опасността свещените понятия и символи на християнството да бъдат използвани за легитимиране на политически проекти. Вярата не може да бъде сведена до идеологическа принадлежност, нито църковното единство да бъде подменяно с геополитически претенции.

Вторият ден: християнското семейство, религиозното образование и православната съборност

На 17 ноември конференцията продължава с нови научни заседания, посветени на историческите, богословските и обществените измерения на религиозната идентичност в Югоизточна Европа.

В сутрешната програма са предвидени доклади за гръцко-българските отношения от епохата на империите и национализмите до европейската интеграция, както и за съборността и синодалността в светлината на „Пидалиона“ от 1800 г. и съвременната употреба на църковните канони.

Особено значение има темата за приноса на Светия и Велик събор на Православната църква, проведен на остров Крит през 2016 г. Десет години след събитието неговото значение за съвременния православен свят продължава да бъде предмет на богословски и църковни дискусии.

В програмата са включени още теми за религията и идентичността в Западните Балкани като фактори за стабилност или напрежение, религиозните и идентичностните предизвикателства пред евреите в комунистическа България и религиозното образование като фактор за формиране на културната и ценностната идентичност на учениците.

Следобедните заседания са посветени на ролята на християнското семейство във възпитанието и съхраняването на идентичността, мисията на Съюза на православните братства, идеята за „Сръбския свят“ и предизвикателствата пред Западните Балкани.

Предвидени са също доклади за образа на Русия и изграждането на българската национална идентичност в учебниците по история, както и за отношенията между Православната църква и демокрацията в Сърбия през периода 2007–2012 г.

Форумът трябва да завърши с представяне на изследователските проекти IMAGO и RE-SPHERE и заключителна дискусия, посветена на предизвикателствата и перспективите пред религията и идентичността в Югоизточна Европа.

Вярата като духовна принадлежност, а не политическа идеология

Проведените на 16 ноември научни заседания очертаха широк кръг от въпроси, които имат значение не само за академичната общност, но и за живота на православните християни в региона.

Дискусиите показаха, че отношенията между религията, националната идентичност и държавната власт остават сложни и понякога противоречиви. Особено актуален е въпросът за границите между автентичното християнско свидетелство и употребата на вярата за политически цели.

За православното богословие Църквата е общност, чиято принадлежност се определя от вярата в Христос, евхаристийното единство и верността към апостолското предание. Тя не може да бъде ограничавана до национални граници или превръщана в средство за защита на политически интереси.

Същевременно въпросите за религиозното образование, възпитанието на младите хора, съхраняването на енорийския живот и обществената отговорност на духовенството показват, че православната традиция има важно място в съвременния обществен диалог.

Международната конференция в Софийския университет създава пространство за академично изследване и критично осмисляне на тези процеси. Нейната значимост е в поставянето на въпроси, които засягат не само историческото наследство на православните народи, но и бъдещето на християнското свидетелство в Югоизточна Европа.

По информация и снимки на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Posted in Богословие, Новини, Новини от страната, Съвременно православно богословие

Вижте още: