
В остра декларация от 19 ноември 2026 г. Светият Синод на Православната църква на Украйна осъди богословските възгледи на Московския патриарх Кирил (Владимир Гундяев), изложени в книгата му „Войната. Отвъд видимите причини и последици“. Украинските архиереи обвиняват московския патриарх, че използва християнската вяра за религиозно оправдаване на руската агресия срещу Украйна, представя войната като свещена мисия и подменя християнското разбиране за мъченичеството, спасението и Божията правда с идеологията на националната победа. В декларацията се отправят тежки богословски обвинения срещу Кирил, а неговото учение е определено като „богословие на победата“, противоречащо на Евангелието и православното Предание. Св. Синод на ПЦУ нарича патриарх Кирил „раков тумор върху тялото както на Поместната руска църква, така и на цялото църковно тяло“ и завършва изявлението си с „Анаксиос!“
До навършването на 80-годишна възраст, по-голямата част от живота на когото е преминала в монашеско звание и свещен сан, в сътрудничество с тайните служби на Кремъл, предстоятелят на Московската патриаршия Кирил (Владимир Гундяев) – който недостойно и позорно, за свой съд и осъждане и във вреда на Църквата, подобно на първосвещениците Анна и Каяфа, седи на църковния престол; който сам не влиза в Царството Божие и не позволява на влизащите да влязат (срв. Мат. 23:13) – този съвременен гонител на истината и благочестието, служител на престола на земните князе, а не на църковния престол, този наследник на ересиарха Несторий, на монотелитите Сергий, Пир, Павел и Петър, на иконоборците Анастасий, Константин и Никита и на други подобни, които недостойно са заемали патриаршеския престол, но са били осъдени от Вселенските събори за ереси и за гонения срещу православните – сега явно, открито и безсрамно разпространи своето нечестиво учение в книгата „Война. Отвъд видимите причини и последици“.
В тази книга той говори за „метафизиката на войната“, нейното „изкупително значение“, „метафизичните рубежи и целеполагане на Русия“. Той отново се опитва да докаже, че агресивната руска война всъщност е „свещена война“, а руският империализъм и великодържавният шовинизъм уж представляват борба на „силите на светлината“, които според него олицетворява Русия, срещу „духовете на злобата в поднебесните места“ – всички нейни настоящи и минали противници.
Според учението на Кирил религиозният смисъл на смъртта се определя не от вярата на самия човек, а от това за какво воюва той; саможертвата се приравнява със „съразпятието“. Разликата между мъченика за православната вяра и войника, който загива по заповед, воювайки на страната на Русия, изчезва. Това твърдение от книгата развива тезата от проповедта на Кирил през 2022 г., че подобна жертва „отмива всички грехове“.
Липсата на победа в настоящата агресивна война срещу Украйна Кирил обяснява не с това, че тази война е богопротивна и престъпна, че представлява истински Каинов грях, а уж с недостатъчната мобилизация на обществото.
Затова Кирил призовава всички да бъдат мобилизирани, а преди всичко – Църквата. Към руската публика той отправя призив да не се отклонява от „историческия дълг да бъдем победители“. Начело с Кирил, Световният руски народен събор по-рано заяви, че цялата територия на съвременна Украйна трябва да влезе в зоната на изключително влияние на Русия. Съдържанието на новата книга има за цел и занапред, въпреки очевидните многобройни жертви и страдания, които войната причинява, да я прославя като „най-висша ценност“ и стожер на историята, а миротворчеството да представя като „богопротивно“. Практическата цел на текстовете на Кирил е да убеждават трудоспособната част от паството му да продължава да отива на фронта, за да участва в агресията.
Съдържайки подобни и други сходни твърдения, книгата на Кирил не изразява християнското учение така, както то би трябвало да звучи от устата на един християнски йерарх и още повече – на глава на Поместна църква, а явно му противоречи. Вечното битие в Царството небесно при Кирил е сведено до задгробно съществуване, в което вярват и нехристияни; светостта е сведена до героизъм, който по никакъв начин не е свързан с вярата; патриотизмът е сведен до „вярност към Божия замисъл за твоята земя“, така както този замисъл си го представя действащата власт на руската държава; Божията подкрепа е подменена с успеха на по-силния – нещо, което може да бъде наречено „богословие на победата“.
Като цяло картината на света и представата за предназначението на човека, народите и техните държави в него, изложени от Кирил, напомнят повече на езическите представи за култа към „свещената Победа“, както и на манихейските дуалистични представи за свят на вечна война, в който един народ може да олицетворява „силата на светлината“ независимо от своята вяра и верността си към Евангелието.
Затова не е изненадващо, че, забравяйки за ценността на милосърдието и мира, за любовта като съвкупност от добродетели и за прошката, Кирил отхвърля и други основи на християнската православна традиция и учението на Църквата. В „Указания за приемане в Руската православна църква на лица от украински разколнически структури, желаещи да се присъединят към РПЦ“, одобрени от неговия Синод на 2 октомври 2026 г. (журнал № 83)“, се съдържа пряко отрицание на признаването на връзката между изповядването на християнската вяра и кръщението. Духовните граници на Христовата църква са приравнени с административните граници на юрисдикцията на Кирил, в която Божията благодат „действа“ или „не действа“ изключително по указание на Кирил и подчинените му структури.
Във всичко това виждаме нови потвърждения, че Кирил (Владимир Гундяев), който недостойно продължава да седи на престола на Московската патриаршия, с всяка изминала година все повече отстъпва от истината, от учението на Евангелието и от Преданието на Православната църква. Нещо повече – Кирил открито и настойчиво учи на това своето паство, като със силата на властта принуждава хората да приемат лъжеучението на „руския свят“ за истина, а онези, които не го приемат – да бъдат наказвани.
Както раковият тумор е част от тялото, но след като се изроди, става причина за неговите страдания и смърт, така и Кирил (Владимир Гундяев), макар засега да остава йерарх и мнозина все още да го признават за патриарх, всъщност се е превърнал в раков тумор върху тялото както на Поместната руска църква, така и на цялото църковно тяло.
Затова Светият Синод на Православната църква на Украйна, отново заявявайки пред всички своята отрицателна позиция спрямо лъжеучението на „руския свят“ и неговия главен проповедник Кирил (Владимир Гундяев), желае да отправи към него думите на архистратиг Михаил:
Кириле! „Господ да ти забрани!“ (Иуда 1:9), защото ти си недостоен за своето служение. Анаксиос!
Светият Синод на Православната църква на Украйна
Източник: Пресслужба на ПЦУ