Меню Затваряне

За каква духовност говорим, когато водачите са слепи

На 15 октомври почина отец Иван Стойчев, дългогодишен свещеник в храм “Възнесение Господне”, гр. Русе. Представяме едно интервю на Искра Пулин с него, публикувано на 29 април, 2011 г.

Между два големи християнски празника разговаряме с отец Иван. Вътре в църквата “Свето Възнесение”. Няма да споделям личните си преживявания от интервюто – те не са важни. Предпочитам да оставя повече място за думите на отец Иван – много са важни.

Бездуховни ли сме, отче?

– За да ти отговоря на този въпрос, трябва да тръгна много по-отдалече. Знаем, че възпитанието на човека тръгва от домашното огнище. Три са факторите за възпитанието – семейство, училище и общество. В определено време семейството и училището имат контакт. Но като че ли контактът училище-общество някъде се къса. Какво имам предвид? Да вземем телевизиите, които ни заливат с информация. Може ли една червена точка да извини простотията (извинявайте за израза) на гологлавия шоумен или на неговите съмишленици, които постоянно ръсят изобилие от нередовни неща. Децата ги слушат и подражават. Но и оттук не може да се тръгне. Трябва да се върнем още по-назад.

Преди 70 години България се лиши от своята църква. С идването на власт на комунизма се взе решение църквата да бъде отделена – не само от държавата, а и от народа. По онова време църквата е притежавала болници, приюти, детски и старчески домове, обгрижвала е хората. Благочестиви хора са дарявали и всичко се е разпределяло както подобава. Тези функции са отнети. Постепенно на църквата се изгражда един образ, че тя е против народа си, против държавата, съюзила се е с богатите, за да експлоатира бедните. Църковното учение го нарекоха мракобесие. Будните свещеници са избити без съд и присъда. И кои застанаха на тяхно място – овчари, бездуховни хора. Каквото посееш, това жънеш – бездуховност, бездуховност.

Днес самата църква е обезкървена. Духовенството загуби своя авторитет, защото ставаха свещеници неподготвени хора. Някои от тях даже си имаха поръчение – бяха доносници. За каква духовност да говорим, когато водачите са слепи. Тук ни проглушиха ушите за това, че сме в криза. Ама те имат предвид материалната криза. Никой не се захваща да работи, а казват, че нямало работа. А работа, която не е свършена, тя няма образ, няма лик. За каква духовност да говорим, къде да я срещнем? В училище ли – та там не искат да изучават вероучение, защото сме щели да им промием мозъците. Ами те децата са с промити мозъци вече. Баба му не знае да се кръсти, майка му подражава на майка си. Това дете кой да го научи? Ето – българската православна църква вече 20 години е изтормозена, създаде се разкол от властимеющите. Защото ако не бяха те да подкрепят определени хора, нямаше да се създаде този разкол. Всичко работи срещу духовността на българина. Опитваме се тук да правим някои изкуствени неща – да възкресяваме някакви традиции. Нищо не може да се възкреси, защото ние сме загубили смисъла, основата, идеята.

Някак си неестествено си казваме Христос Воскресе…

– Щом успяваме да си превъртим езика, да го изречем, значи може там нещо да ни мръдне в сърцето. И Дяволът ако се прекръсти може да му паднат рогата. Виж, ние не можем да възкресим традициите – те са безвъзвратно загубени. Не можем да намерим един човек, който да ни каже какви точно са били нашите традиции. Защото след 9 септември въведохме нови празници. Ако си спомняш неделният ден бяхме изменили – всеки окръг празнуваше в различен ден от седмицата. Гергьовден беше Ден на овчаря, Коледата беше Ден на свинаря, а Великден – Ден на птицевъда. Ето ви духовност. По телевизията ли? Или във вестниците – порнография пълна, да не смееш да вземеш вестник да го прочетеш пред децата си. На последната страница все някое голо тяло. С това ли измерваме слънчевото време – с разголени жени? За какво да говоря?

За приемането на християнството е бил избит елитът на българската нация тогава – редно ли е?

– Не, не трябва да се избиват хората заради вярата. Исус е казал – който иска да върви след мен, нека се отрече, да вземе кръста и да ме последва. Този елит тогава не е искал държавата да тръгне по пътя на цивилизацията. Ако не бяхме приели християнството какво щеше да се случи с нас? Щеше ли България да играе тази роля между Източната и Западната римска империя, ако не бяхме приели християнството?

Но всичко е било политика…

– Да, има и политика, и който не я вижда, значи просто не разбира историята. Но нека да видим какво е била България до и след приемането на християнството. А и доста неща се откриха напоследък – че Кубрат е погребан по християнски. И неговите синове да не са били кръстени? Не ми се вярва. Много неща не са открити още – доколко България е била езическа, или по-скоро смес от християни и езичници и е трябвало да се въведе една обща религия, която дава и тласък на всичко – започваме да пишем, да четем.

Отче, забогатява ли се от вяра? Някои ваши колеги карат мерцедеси.

– Е, ако караш едно трабантче и постоянно викаш пътна помощ, по-добре ли ще бъде за паството ти? Това е то завистливото око. Действително молитвата не се заплаща. Още малко ще искате да си носим апарати в джобовете и да издаваме квитанции за прочетена молитва. Казваме на хората да пускат в касичките колкото си преценят. Ако някой богат човек е постигнал това, което желае, благодарение на твоята благословия, защо да не ти подари една кола например. В църквата си има фиксирани такси – за венчавки, кръщенета, за съответни служби, които се правят в църквата. А другото се води като частна служба и съответно за извънреден труд.

Но това май са недекларирани доходи…

– Това не са доходи, това е възнаграждение от сърце за някой от едно внимание на духовник. Колко пари ще ми дадат като плача с този, който е болен? Ами моите нерви, когато съм погребал едно дете и цяла седмица не мога да се възстановя? Ами когато съм настинал на гробищата и влизам в болницата – колко лева трябва да ми дадат в тези случаи? За какви пари говорим въобще? Като отида в магазина магазинерът ми казва това толкова струва. С 200 лева започнах служба и с толкова се пенсионирах. Сега вземам 136, 08 лева. Лекарствата ми са 70 лева и съм изчислявал, че мога да си купя 30 хляба и 3 кг захар, че да си подслаждам водата. За друго няма. И какво трябва да декларирам? Бедните хора поддържат беден свещеник, богатите – богат свещеник. Тук, в този квартал, ако ми дават 5 лв., там в центъра ще ми дадат 50 лв. Но аз не съм ги искал и какво да направя – да ги отчета и да дам от тях 5 на държавата. Че защо да го правя? Да не би държавата да е помислила за мен, да не би държавата да е направила нещо за българския свещеник.

Сектите и тяхното място в нашата бездуховност?

– Как няма да има секти, когато Филип Димитров каза, че бюджетът е празен и не може да се даде на Българската православна църква, защото щели да искат мюсюлманите и другите. В Гърция например няма секти. Гръцката православна църква е национална църква. При нас Българската православна църква не е приоритетна. Че те бяха решили да узаконят втори синод, как няма да има секти в такъв разграден двор. Регистрира ги държавата чрез Дирекцията по вероизповеданията – сигурно, да ме простят, ама са искали от сектите парички. Защото как иначе ще се допусне съществуването официално на секти у нас? И виж, че не привличат пенсионери, защото какво имат пенсионерите – нищо. А привличат млади хора, работещи, за да ги ограбват.

Свикна с…

– Ще ти кажа с какво не мога да свикна – не мога да свикна с положението, в което се намира църквата. Очаквах да се промени отношението на българина към църквата, но не се получи. Аз изживявам едно болезнено чувство когато наблюдавам бездушието на хората. Силна ревност имам и тя не ми дава възможност да приема нещо за даденост и за нормално.

Вбесява те…

– Гневя се, признавам си. Но бързо ми минава. Като се върна назад във времето много нерви съм похабил в моя живот. Откъде да ми дойде спокойствието? Всичко, което съм направил тук, е било свързано с голямо напрежение. Отникъде не съм получил подкрепа. Трябваше да доказвам, че този имот е църковен, представяш ли си? Когато психиката на човека е обострена, лесно може да се разгневи от много неща. Дори и от най-дребното. Никога скандалът не избухва без предистория. Ядосвам се и от хората, които работят в самата църква – и те са бездушни.

Плаши те…

– Нищо не ме плаши. Смъртта е най-страшното нещо, с което се плашим. Но Апостол Павел казва, че смъртта за нас вярващите е придобивка. Аз дотолкова съм свикнал със смъртта, че за мен тя е вратата, през която минаваме от временното към вечното. Стига да се подготвим за нея, да не ни свари неподготвени. Затова много пъти съм молил Дядо Божи да не ми дава бърза смърт, а бавна, за да мога да се окопитя, да разбера, че съм тръгнал към онзи свят.

Изкушава те…

– Няма човек без мечти. Ние възприемаме света през нашите рецептори. Аз обичам красивите работи. Радвам се на постиженията на човешкия разум, те са за човека. Защо да нямаш вкъщи хубав телевизор? Да вляза в магазина и да се притеснявам, защо? Изкушения…да, няма човек, който да не се е изкушавал. Но вярата ми е била винаги силна и тя ми е била спирачка.

От какво имаме нужда?

– От вяра. Ако имаме вяра – и държавата си ще стабилизираме и ние ще намерим пътя на истината. Тази вяра трябва да намерим, за нея трябва да работим. 

Източник: Седмицата



Posted in Интервюта, Публицистика, Съвременност