Меню Затваряне

Кратки наставления и съвети на св. Серафим (Соболев)

Днес се навършват 5 години от канонизацията на св. Серафим Соболев от Българската православна църква. По този повод ви представяме един непубликуван досега текст с поучения на светеца от блога Материкон, който списва монахиня Павла (Борисова).

Иконата на св. Серафим е дело на иконографа Малин Димов

На 26 февруари 2016  година  в София едновременно от две поместни православни църкви – Българската и Руската,  беше канонизиран свети Серафим, архиепископ Богучарски, наречен Софийски Чудотворец. Светителят Серафим (Соболев)  е роден през 1881 година в Рязан. Като архиерей на Руската православна църква близо 30 години е на служение в България, където и завършва земният му път – на 26 февруари 1950 г. Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София. Популярен е сред хората с това, че помага  като му се напише писмо и се остави при саркофага му. Изповедно признавам, че хиляди пъти съм минала покрай този храм, имала съм случаи да се черкувам там, но  не ми се е случвало да изпитам  духовна нужда да пиша писмо на Владика Серафим по какъвто и да е повод. Твърде възможно е да съм била повлияна от не особено ласкави отзиви за личността му от мои близки, които са го познавали.  Сега всесърдечно се моля той да просиява в своята святост и да е горещ застъпник пред Господа за спасението на душите наши.  Наскоро се наложи да преглеждам  заплашен от унищожение частен архив  и там попаднах на няколко пожълтели машинописни страници, съдържащи стотина кратки поучения  и съвети от светителя Серафим. Реших, че е уместно да предложа  публично поне част от тях (засега).   

Кратки наставления и съвети на архиепископ Серафим

Почти всички ние познавахме покойния незабравим архиепископ Серафим, имахме щастието да присъстваме на богослуженията му, да слушаме неговите проповеди, изпълнени с благодатна мъдрост и сила и да бъдем свидетели на неговата безгранична любов към хората. Но малцина от нас знаят за онзи велик дар на ръководство или старчество, който в толкова рядко висока степен е притежавал Владика Серафим. 

Един от послушниците на Дядо Серафим е имал щастливата мисъл няколко години подред да записва отделни негови съвети и отговори на въпросите на послушника. Те нямат помежду си някаква външна или строго логическа връзка,  обаче бликат от един извор – благодатното сърце на Владика Серафим. 

Надявам се, че за всички нас, които обичахме  и обичаме покойния Владика Серафим, ще бъде голяма духовна радост да чуем тези непосредствени бележки за неговите духовни наставления. 

1.  Архиепископ  Серафим казваше често: „Когато умрем, ще разберем колко близки са ни били Спасителят и Света Богородица, колко са били те снизходителни към нашите немощи   и как са изпълнявали нашите молитви. 

2. Най-главното е кротостта и смирението. Без  тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи, в които липсва смирение, Господ наказва с блудна похот, за да смири човека.  Без любов и смирение при телесен подвиг човек може да се превърне в бяс. Аз познавах един монах, който толкова постеше, че само носът му беше останал да стърчи, но беше толкова злобен , че не можеше човек да се доближи до него.

3. Послушникът попитал: „Владико свети какво нещо е безмълвието?  Нали не е само оттегляне в пустинята?“  Архиепископът отговорил: „Безмълвието е благодатна сърдечна молитва. Ето,  отец Йоан Кронщадски през цялото време е бил с хората, непрекъснато е разговарял, а се е намирал винаги в състояние на безмълвие.“ 

4.  Дядо Владика разказал веднъж следния случай от своето детство: „Когато бях още дете и се учех в духовното училище, сутрин, когато тръгвах за училище,  моята майка ми даваше по две копейки за закуска. Едната от тях аз редовно  давах на една просякиня. Един път започнах да тършувам в джобовете си, но се оказа, че съм забравил  парите си вкъщи. А просякинята седи и чака милостиня. Тогава аз й казах: „Прощавай, мила бабичко, нямам нищо.“ Просякинята  ме погледна, усмихна се и заплака.  „Защо плачеш? – я попитах аз. Тя отговори: „Твоите добри думи са за мене повече от всякакви пари.“  Като свърши разказа си, Дядо Владика добави: „Много хора има по света, които никога не са чували добра дума.“ 

5.  Дядо Владика казваше: „Колкото и да ти е трудно, все пак старай се и принуждавай себе си, макар и през сълзи, да утешаваш ближния си! Помни думите на св. Антоний Велики: „Онзи, който оскърбява ближния си, е подобен на дявола, а онзи, който го утешава, е подобен на ангел.“ 

6.  Архиепископ Серафим често повтаряше: „Не бива да осъждаме! Ако някой съгреши, трябва да търсим извинителни причини за тази грешка, а не да осъждаме ближния. Нашето поведение трябва да бъде такова!“  Самият Дядо Владика, когато му се налагаше да говори за недостатъците и пороците на други хора, говореше добродушно, като на шега и по този начин избягваше осъждането.  

7. „Най-главното е да не осъждаме. Коренът на всички плътски грехове е осъждането.“

8. „Не осъждай никого! Само себе си осъждай!“

Стенопис на покойната монахиня Магдалина от Руската църква в София

9. „Който по-малко осъжда,  повече обича. А който има по-малко любов, той повече ще осъжда. В осъждането е коренът на всичко лошо.“ 

10. „Чрез неосъждане придобивай смирение.“ 

11. На изповед послушникът казал на Дядо Владика: „Когато другите съгрешават,  аз често се сравнявам с тях е си намирам а по-добър от тях.“ „А знаеш ли в такъв случай какво трябва да правиш?“ – го попитал Дядо Владика. Послушникът отговорил: „Светите отци казват, че не трябва да се сравняваме с другите.“ Владиката отвърнал: „Аз  пък ти заповядвам да се сравняваш с другите, но така: казвай си – ето,  той е съгрешил днес, но утре ще се покае, а аз ще съгреша 20 пъти по-лошо и няма да мога може би да се покая“. 

12. Дядо Владика казваше: „Хората все се карат помежду си, защото нямат достатъчно смирение“. 

13. „Раздразнителността има винаги е  в основата си гордост – недостиг на смирение.“. 

14. Никога не се препирай. Щом забележиш, че не са съгласни с тебе, веднага прекъсвай разговора“. 

15. На изповед, когато послушникът прочел записаните в тефтерчето си прегрешения, Дядо Владика му казал: „Ти имаш един грях, който не си записал – основен грях , от който като мехурчета излизат всички твои грехове.“  „Може би гордост?“ –  запитал послушникът. “Гордостта лежи в основата на твоя грях. Изразявай се по-точно.“ Послушникът не можел да се сети какъв ще е този грях. Тогава владиката му казал: „Ти имаш голям грях на самооправдание. Когато те обвиняват в нещо, дори ако не си виновен, ти премълчи или само кажи: „Простете, не съм сторил това“,   а още по-добре е да кажеш само “Простете” и повече нищо недей казва и не се оправдавай.“ 

16. Дядо Владика попитал веднъж послушника: „Защо савооправданието е толкова гибелно?“ Той огтоворил: „Самоооправданието показва, че няма смирение.“ Дядо Владика казал: „Това е тъй донякъде. Обаче, изрази се по-точно: при самооправданието не може да има истинско покаяние, а без покаяние няма спасение.

17. „Необходимо е да се смиряваме пред всички. Да бъдем незлобливи, ласкави, приветливи с всички хора. Всичко зависи от самия тебе, от сърцето ти. Ако се смириш, Господ ще ти даде благодатта на целомъдрието.“

18. Дядо Владика казваше: „Повече слушай, отколкото приказвай! Бъди мъдър като змия!“

19. „Да се противиш на греховните помисли , значи да бъдеш разпънат на кръст, а да беседваш с тях, значи да слезеш от кръста.“

20. Послушникът разказва за себе си: „По съвета на Дядо Владика аз си купих тефтерче, в което записвах греховете си, за да ги прочета при изповед. По този повод Дядо Владика ми каза: „Това е твоят паспорт за оня свят. Само това тефтерче ще ти трябва там. Ти можеш да го загубиш, да го изгориш, но твоят ангел-пазител всичко ще препише, каквото е написано там, в това тефтерче.“      

Posted in Проповед, Святост, Съвременна святост