Меню Затваряне

Етическата ерес е отказ да се приеме и живее в единосъщие

Проф. Георгиос Мандзаридис

Етическата ерес – отказът да се приеме и живее в единосъщие. Любов, която разделя човека и не обхваща всички хора, включително и враговете, не е православна.

Двойното единосъщие на Христос – като Бог единосъщен на Отца и Светия Дух, и като човек единосъщен на човеците по Своята човешка природа – е основата и хоризонтът на автентичния живот на човека в духовното пространство на неговото усъвършенстване и обожение, а това пространство е тялото Христово, Църквата.

Като „общност на обожението”, Църквата е единственото пространство на истинския живот на човека, в което той може да придобие съвършена и неразрушима ипостас. Като възглавява цялата човешка природа в Своето тяло и прави вярващите членове на това тяло, т.е. на Църквата, Христос възстановява единосъщието на човешкия род. Това единосъщие вярващите са призвани да проявят в живота си чрез подвига на любовта.

Тъкмо поради това може да се каже, че както отказът да се приеме единосъщието представлява догматическа ерес, така и отказът да се приеме и живее единосъщието но човешкия род представлява етическа ерес. Любов, която разделя човека и не обхваща всички хора, включително и враговете, не е православна.

Православната църква изповядва съборната истина не само в сферата на догматиката, но и на етиката като по този начин гарантира цялостното утвърждаване и усъвършенстване на човека като личност.

Част от лекцията на проф. Георгиос Мандзаридис в Православния богословски факултет, гр. Велико Търново на 23.10.2009 г.

Снимка: д-р Стефка Кънчева

Източник: Православен богословски факултет

Posted in Шарени мисли

Свързани публикации