Меню Затваряне

Патриарх Порфирий: “Тайната, която служи епископът, е преди всичко Тайната на единството на Църквата”

Преди няколко дни на 24 май на празника на св. братя Кирил и Методий започна Архиерейският събор на Сръбската православна църква. Първата сесия се проведе в криптата на храма “Св. великомъченик княз Лазар”, оборудвана така, че да позволи безпроблемната и ефективна работа на архиереите, като същевременно се придържа към епидемиологичните мерки, предписани от компетентните държавни органи.

По този повод публикуваме словото на Сръбския патриарх Порфирий, произнесено при откриването на първото заседание на архиереите.

Патриарх Порфирий: “Същността на Църквата като Събор е светата Литургия, в която ние показахме неразривно единство с Христос, а също и единство помежду ни”

Съборите и събранията са право, но в същото време задължение на нас, епископите. Разбира се, съборите и събранията са право и задължение на всички християни, но в този момент, благодарение на Светия Дух, чрез Който всичко се случва в Христовата Църква, Църквата се основава на Светия Дух. Събрахме се на Архиерейския събор, за да покажем преди всичко и единството на нашата поместна Църква. В същото време се събрахме, за да се срещнем в Духа на Любовта, в Светия Дух, да размишляваме заедно върху всички изкушения, пред които е изправена нашата Църква, където и да се намира – да обединим решения, които не са просто административни, а решения в Духа. Такива решения имат за цел да свидетелстват за тялото на Христос – разпнатия и възкръснал Христос и да съградят Христовото Тяло.

Това означава, че събранията на епископите не са като другите събрания и срещи, конференции, които се провеждат в света по различни поводи и с различни цели. Съборността е самата природа на Църквата – другото име на Църквата е събранието. Следователно, от самата същност на съборното тяло на Христос, Църквата като съборно тяло на Христос, произтича и правото, и необходимостта като израз на същността на Църквата да се събира. Прочетохме молитва, призоваваща Светия Дух да бъде с нас, което само по себе си казва много повече, отколкото можем да кажем за същността на събора и събранието. Събираме се около Христос, събираме се в Него, събираме се като Неговото тяло и основа.

По същество проявлението на Църквата като Събор – като един организъм – е именно светата Литургия, която служихме и светата Литургия, в която в същото време показахме неразривно единство с Христос, а също и единство помежду ни, единство на тялото на Църквата, като единство на всяко друго тяло.

Образът, с който апостол Павел изразява същността на Църквата, произтича от единството на Тялото с Главата. Главата на тялото на Църквата е Христос. Ние, епископите, както казах, не сме просто представители на обикновени човешки организации, не сме избрани да дойдем в събранието от името на група хора, за да сформираме корпорация или общност, конференция, централен комитет, както се наричаше преди в нашата област. Епископът, а след това и свещеникът, според думите на Отците, е на мястото и по образа на Христос. Той не е преди всичко, както казва един от латинските отци in persona Ecclesiae – в името на хората и Църквата, той е епископ in persona Christi – в името на Христос. Той е там, за да служи на Тайната на Христос и тази Тайна на Христос е Тайната на тялото на Христос. Тайната, която служи епископът, е преди всичко Тайната на единството на Църквата.

Ето защо днес, преди всичко, обръщайки се към братята и архиереите, се моля всички да се молим за единството на Църквата, която тайно съществува и е неприкосновена. Но единството понякога може да бъде изложено на риск от нашата собствена воля, от някои от нашите индивидуални възгледи за света. Съборите съществуват именно за премахване на всякакъв вид индивидуализъм, всякакъв вид произвол, всякакъв вид индивидуалност. Събранието съществува като пространство за всички да бъдат равни, но различни по своята функция, по своите дарби и в смисъл, че всеки би изразил своята позиция, своето мнение по дадена тема, което би допринесло за съвместното решение на всяко предизвикателство, и на някои от тях днес.

Днес целият свят, включително нашата Църква, е изправен пред предизвикателството на пандемията на вируса COVID-19. Тя доведе до това, че две години нямахме събрание. Със сигурност има много теми, които трябва да обсъдим, но преди всичко винаги като Църква, която е благочестива, която е православна, която има правилната вяра, правилния живот. Не бива да общуваме като Църква в духа на това време и света, а да преобразуваме времето и пространството с неизменния Христос, Който е същият вчера, и днес, и утре. На събранието ние винаги сме изпълнени с радост, с благодатта на Светия Дух, защото това е началото и краят на нашето събиране. Той ни изпълва, съконституира ни като общност, изгражда ни като Църква.

Но понякога събранията имат и неприятни моменти. От последното, до това събрание сме изпълнени, ще кажа, с радостна скръб, защото загубихме преди всичко главата на нашата Църква, блажения патриарх Ириней. Първо Бог призовава епископа на Валево Милутин, след това митрополитът на Черна гора и Приморие Амфилохий и пенсионирания епископ Атанасий. Не е известно кой от тях е бил по-важен за живота на нашата Църква и кой от тях се е основавал на съборния дух, т.е. въз основа на своите лични печати и дарове, на своята уникалност, но в рамките на съборния организъм на Църквата те допринесоха за живота, проповядването на Евангелието и свидетелството на Христос в нашето време и нашите пространства. Знаем, че Господ призовава всеки, когато е най-готов и че има, както казва св. Григорий Богослов, сотириологична логика; логика, която се основава на спасението. Ето защо се молим за мира на душите на споменатите – патриарси и братя архиереи, както и на много свещеници, монаси, много наши братя и сестри, призовани от Бога, които може би не в съответствие с логиката на този свят, но в съответствие с неговата логика си отидоха, когато всеки от тях бе най-готов.

Днес празнуваме равноапостолите Кирил и Методий, братя и сестри. И те допринесоха славянските народи да станат част от словесното стадо на Христос. Сред нас са двама архиереи с имената на Кирил и Методий. От името на всички: да бъдат радостни в Христос и да служат на Църквата дълги години!

За първи път след изборния съвет, който беше извънреден, имаме Литургия и призоваване на Светия Дух тук, в храма на свети Сава, който е катедралата на нашия народ, на нашата поместна Църква. И така Бог да ни даде винаги да се събираме тук в любовта на Христос, в Светия Дух, за да изградим тялото на Христос, като съдействаме на Божията благодат.

Моля ви, събрани верни хора, да се молите за нас архиереите. Братя архиепископи, нека Господ да даде молитвеното начало на Събора и молитвата за призоваване на Светия Дух, които прочетохме, да бъдат посоката по време на нашия Събор, за да може всичко, което обменяме помежду си в Светия Дух, в любов и в истината, да бъде за нашето спасение и в полза на Христовата Църква. Нека бъде благословено началото на Събора на нашата поместна Сръбска православна църква!

Превод: Ренета Трифонова

Източник: СПЦ

Posted in Новини, Новини от света, Публицистика

Свързани публикации