Меню Затваряне

Слово на патриарх Порфирий за светостта на брака и семейството

На 17 септември 2022 г. в Белград беше планиран Европрайд, на който трябваше да се съберат представители на LGBTQ+ общността от цял свят. След две поредни литийни шествия събитието е забранено от властите в Белград.

Преди седмица, на 11 септември, десетки хиляди вярващи преминаха по улиците на сръбската столица в голямо литийно шествие до площада пред храма „Св. Сава”, където Негово Светейшество сръбският патриарх Порфирий отслужи молебен за светостта на брака и семейството, за разбирателство и мир на сръбския народ. В края на молебена той се обърна към събралия се вярващ народ с думите:

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя архийереи, братя свещеници, свещеномонаси и монахини, братя и сестри, чада на св. Сава и на св. княз Лазар, чада на нашите велики славни отци и праотци, подвижници, мъченици и свидетели на православната вяра,

Всенароден молебен за светостта на брака и семейството

Добре дошли под покрова на храма Св. Сава! Добре сме дошли и добре сме се събрали тази вечер! Една мисъл и едно желание ни събира толкова много хора пред храма „Св. Сава”, пред съборния храм на целия сръбски православен народ, независимо къде е той. Това желание, тази мисъл е проста: да бъдем това, което сме, да бъдем това, което са били нашите предци, и същото да бъдат и нашите деца, да бъдем това, което действително сме откакто се помним, да бъдем това, което е волята Божия, това, което Бог иска от нас, а не това, което някои хора се опитват да направят! Братя и сестри, събрали сме се тук да се помолим Богу за светостта на брака, за разбирателство и единство.

В живота на нас, православните християни, всичко трябва да започва, да бъде пропито с молитва и да завършва с нея, всичко трябва да има за своя основа молитвата, защото ние, православните християни, разпознаваме в молитвата неизмерна сила и мощ. Молитвата е също и пространството на Божието присъствие между нас, в нас и в нашия живот. Вчера, братя и сестри, служих света Литургия в Ясеновац1Манастир на Сръбската православна църква в Западна Славония на територията на днешна Хърватия (бел. прев.)., а сутринта – в Лика2Исторически регион в централната част на Хърватия (бел. прев.)., в Медак3В Република Сръбска Краина (бел. прев.)., където през 1993 г. изгубват живота си много невини хора. Няколко дни по-рано бях в Сентандрея (Сентендре – бел. прев.) в Унгария, а преди това – в Херцег Нови4В Черна гора (бел. прев.)..

През последните два-три месеца обиколих много епархии на нашата Църква и служих в тях – от Косово през Република Сръбска и по цяла Сърбия. Служих и се събирах с нашия народ, молих се Богу заедно с него. Където и да живеем, независимо от държавните и политическите граници, всички нас ни свързва една и съща православна вяра. Всички нас ни свързва една и съща Сръбска православна църква. Именно заради това нас ни свързва и ни прави да сме едно една и съща система от ценности. Където и да сме, православната вяра ни е формирала през вековете – от Св. Сава през Косовския завет, през св. княз Лазар Косовски та чак до наши дни. Формирало ни е Евангелието Христово, словото и заповедите Божии, формирало ни е Христовото учение.

С Евангелието Христово ние сме градили и изградили нашия начин на живот и нашата система от ценности. С тази система от ценности ние организираме своя частен, семеен, обществен и културен живот. Върху тази система от ценности е формиран нашият обществен морал. Върху нея градим отношенията помежду си, а и с другите и с по-различните, с една дума – градим и култивираме това, което сме, нашата идентичност. Това е православната християнска идентичност и евангелската система от ценности.
В центъра на тази система от ценности е любовта към Бога и любовта към ближния, но не сантименталната, повърхностна любов, а любовта като отговорност към светостта на живота и към спасението.

Ние не сме само биологични същества, извикани в този свят да имаме начало, а след това напълно безсмислено, обезсмисляйки всичко, което го предхожда, да изчезнем от него. Ние сме сътворени за вечността, а към тази вечност ни води нашата Църква, води ни Христовото Евангелие и евангелската система от ценности.

Братя и сестри,

Вие знаете това по-добре от мен – ние не натрапваме никому нашия начин на живот, но също така не желаем който и да било, от която и да било страна на света, да идва и да ни натрапва своите ценности, своя мироглед, своя начин на живот.

Братя и сестри, ще повторя: не искаме, защото ние на никого не налагаме нашия начин на живот, та някой – макар и да си мисли, че е по-добър от нас – да ни налага своите правила, своя мироглед и своя начин на живот. Не искаме някой да ни казва какво трябва да бъдем. Мярка и критерий за нас е словото Христово, Божието слово.

Христос ни дава пътеуказатели, казва ни кое е добро и кое не е, кое е черно и кое – бяло, кое е установено от Бога като естествено и кое е неестествено, или – както казва св. Максим Изповедник – противоестествено. Още на първите страници на Свещеното писание Словото Божие ни открива, че Бог е сътворил човека като два пола, като мъжки и женски и че е благословил брака и семейството като общност на любовта на мъжа и жената с техните деца. Върху такъв благословен от Бога брак и върху такова семейство са изградени обществото и цивилизацията, които познаваме не само тук, но и в Европа. По самото си значение думата семейство (срб. породица) в сръбския език ни показва, че мъжът и жената, подтикнати от любовта и в желанието си да бъдат една плът, встъпват в общение, за да имат деца, да имат свое потомство, род. Семейството е един от плодовете на брака между мъжа и жената. Но когато в брака няма потомство, когато няма деца, когато е такава Божията воля, бракът в никакъв случай не губи своята пълнота и смисъл, защото остава най-важната цел – двамата да бъдат една плът в любовта. Какво е това? Това е нашата вяра. Чрез нея и чрез увереността в Христовите думи знаем какво е мъжки и какво – женски пол. Чрез тази увереност знаем какво е и бракът. За нас, православните християни, това се подразбира и няма нужда от някакви обяснения, защото Христовите думи са прости и са насочени към всеки човек.

Днес обаче сме изправени лице в лице с вълни, с цунами, с връхлитането на много нови системи от ценности, които насилствено, агресивно или с мека сила и невидими действия, които не забелязваме, се налагат с цел да разрушат всеки съществуващ естествен или цивилизационен ред, да установят нова парадигма, нови правила. Намерението е в този вихър да се разрушат основите на идентичността и устоите на отделния човек и на общността, така че всичко да стане относително и лесно разрушимо.

Като че ли искат да ни кажат, че всичко, което досега сме знаели и с което досега сме живели, вече няма значение и че всъщност хиляди години сме живели погрешно, били сме в заблуда. Епилог на тези идеологии на постхуманистичното общество е не само да изгубим идеята за това, какво е мъжки и какво – женски пол, какво е бракът, а накрая (ще кажа остра дума и ще бъда наричан всякак заради това, но не ме е грижа какво ще кажат, защото нас ни е грижа какво ще каже Бог) дори да не можем със сигурност да кажем какво е човекът. А вече има такива идеи и се чуват такива гласове.

Естествено (нека да не звучи самолюбиво и горделиво) ние сме им пречка, не заради това, че сме уж по-добри от тях, или че имаме по-различна позиция и гледна точка, а защото нашето най-пълно и силно определение за истината е Евангелието Христово – включително и за истината за мъжкия и женския пол и за брака, – а това изобличават тяхната безпътица. На този и такъв дух е пречка Христос и Неговото Евангелие. Ние сме чели Евангелието и знаем когато Господ е бил в Гадаринската страна. Направил е добро, но са Му казали: Иди си от нас, пречиш ни, проваляш бизнеса ни, проваляш идеята ни, че комфортът, успехът и славата са най-важното нещо на света (срв. Лук. 8:37 – бел. прев.). Пречи им Христос, защото Той ясно казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, нямаше да имат грях” (вж. Иоан 15:22 – бел. прев.), значи, ако Христос не беше дошъл, не биха знаели какво е правилно и какво – не. Понеже Христос е дошъл и е казал в Евангелието какво е истина, и какво – лъжа, за този дух е препятствие самият Той и Неговата църква, т.е. ценностите, които извират от Неговата истина. Затова духът на новите идеологии иска тези ценности; ако не да отклони тези ценности, то поне да ги разводни и релативизира. Естествено, опитва се отвътре, вътре в Църквата, да релативизира това, което Господ е казал. Те казват: „Нима Бог не е дал свобода на човека?”Да, дал е. Но апостол Павел казва: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно” (вж. I Кор. 6:12 – бел. прев.). Значи, не всяка свобода е спасителна и има смисъл. Затова за нас, православните християни, е неприемлива идеологията на LGBTQ+.

Веднага обаче ще подчертая, че в същото време ние сме против всяка форма на насилие, че сме против презрението, омразата, преследването и жигосването на онези, които споделят тези идеи, особено ако насилието се върши в името на Църквата и в името Христово. Нещо повече, знам, че има много хора от тази популация, които са по-добри от мене, но които носят своя кръст и се борят със своите изкушения, и които не са за каквото и да било парадиране. Вярвам, че и вие имате подобен опит. Ние не ги съдим, не ги обвиняваме и не ги осъждаме. Бог е Съдия на всички, а и на нас, тук събраните. Като християни ние се молим и за тях, защото и те са наши ближни. Молим се и те да познаят Христовата истина, закона и заповедите Христови. Ние не се намесваме в това кой как организира живота си. Тук не става дума за лично отношение към когото и да било конкретно. Става дума за това, че не можем да приемем чиято и да било слабост, лична склонност и избор, които не са в съгласие с богоустановения ред и които се пропагандират и се налагат като нова обществена норма и правило.

Не можем да приемем превръщането на медиите, просветата, културата, а и политически институции в средства за постоянен и непрекъснат психологически и морален натиск в служба на насилствено социално инженерство. Не можем да позволим тази идеология да променя модела на обществото, с който нашият народ живее откакто се помни.

Вече сме се сблъсквали с плодовете на това тихо инженерство на LGBT идеологията. За да не каже някой, че преувеличаваме, че сме твърде подозрителни, че прекаляваме – тези дни разбрахме, че в учебниците за основното и средното образование у нас тихомълком, далеч от очите на обществеността, са вмъкнати уроци, които пропагандират джендър идеологията. Кой е направил това? Питали ли са някой от вас – чийто деца ходят на училище – нещо по този въпрос? Дали сте съгласни? Ако пък не са ви питали – а аз знам, че не са – изискваме от компетентните органи веднага всички учебници, помагала и помощни образователни материали, в които има такива уроци, да се изтеглят от употреба от средните и основните училища и от предучилищните заведения.

Помислете само до какъв абсурд водят тези тенденции. От една страна, имаме закони, които дават абсолютното право на майките да решават относно това, дали тяхното дете ще види дневна светлина или не, дали ще се роди или не (десетилетия съм изповядвал нашия сръбски народ в манастира в Ковил и знам каква болка има всеки, преминал през това, молил съм се заедно с тези, които преминават през това и съм сигурен, че Бог е пресметнал тази болка като жертва по пътя на преображението и спасението), а от друга страна – в държавите, в които тези тенденции са станали реалност и норма, станали са нормални, има закони, които забраняват на същите тези родители, ако имат момче, да гледат на него като на момче, да се обръщат към него като към момче, да казват на сина си: Соколе мой; или ако имат момиче, според такъв закон не е не е подходящо и не трябва да отглеждат своето момиче, така че то да бъде бъдеща девойка и бъдеща майка. И всичко това до не знам каква възраст. Има закони и за това, дали момчето, ако се роди като момче, и дали момичето, ако се е родило като момиче, действително иска да бъде такова. И когато стане на не знам си каква възраст, те трябва сами да решат, според своето предпочитание, какво са, а преди това, до четиринадесет годишна възраст, да са преминали през brainwashing, преминали са промиване на мозъците чрез различни програми в училищата, в които са учили. Това не са ценности, според които ние живеем! Това не са ценности, с които искаме да живеем!

Затова, братя и сестри, е разбираемо, че се противопоставяме на т. нар. Европрайд, че се противопоставяме на провеждането на парад по улиците на Богородичния град, на столичния град Белград. Вече сме виждали и няма нужда отново да гледаме как в много европейски столици такива манифестации на непристойно и ексхибиционистично поведение със своята визуална и естетична агресия оскърбяват, поругават и осмиват всичко, което се смята за най-свято и най-достойно не само от нашия народ, но и от други народи. Ние сме против Европрайда като такъв, защото е очевидно, че тези хора не искат само да се разходят и да прекарат времето си, а целта им е да преформатират нашето общество, нашите ценности, нашия начин на живот, без самите ние да искаме това.

Братя и сестри, някои казват – със сигурност без да размишляват особено задълбочено – че нашата позиция е кръстоносен поход. Ние добре знаем какво са кръстоносните походи. Православните народи знаят това, знаят кой и защо е ръководил тези походи. Ние сме били обект на кръстоносни походи, но и това изкушение и тази неволя сме преодолели чрез вярата и Евангелието.

Ние ли организираме кръстоносни походи, ако стоим в собствения си дом? Ние не сме отишли в друга държава, при друг народ, за да му наложим доброволно, а камо ли със сила, нашия начин на живот и нашите ценности. Не сме отишли нито с вярата си, нито с някаква друга идея, а много пъти през историята сме били подложени на различни опити (да ни накарат) да се отречем от себе си, да не бъдем това, което сме, да станем нещо друго. Слава Богу, ето ни с глава на раменете живи и здрави и продължаваме да бъдем това, което сме били. И така кой води кръстоносен поход? Други идват в нашия дом, и като пропагандират своите идеи, ни ограбват и ни натрапват тези идеи. Искат да ни кажат какви трябва да бъдем. В цялата тази работа ние сме обект, ние сме тези, които са подложени на натиск. Насилват паметта ни! Насилват душите ни! Иска им се, но няма да могат!

Братя и сестри, мога да говоря с вас до сутринта и повече от всичко ми се иска да имаме всенощно бдение, всенощна молитва, както правят това в манастирите на Света гора и по цяла Сърбия, да се молим за целия свят и за всички хора, да се молим Бог да ни даде мир, да ни даде здраво семейство, да ни даде разбирателство и единство, защото имаме много изкушения и проблеми – затова трябва да бъдем единни във вярата и единни в доброто – да се молим и за наши братя, залитали по идеологията, която вече споменах. С всяко наше падение, с всеки наш грях Бог да даде на всички ни да стигнем до познание на истината, да познаем Него – Единия в Троица Бог, Когото славим – Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

В отговор на изкушенията, пред които се изправя Църквата и нейният верен народ, Негово Светейшество сръбският патриарх Порфирий, председател на Светия Архийерейски Синод, взе решение във всички храмове и манастири на Сръбската православна църква на всички богослужения да се чете от 11 септември 2022 г. следната   Молитва за светостта на брака и семейството, за разбирателство и мир на народа:

Господи Боже, Отче Вседържителю, Творче на небето и земята, на всички твари и на човека, когото след всичко създадено си сътворил по Свой образ и подобие и затова той стана най-съвършеното между всички творения. Ти си сътворил човека като мъж и жена, като едно в две и две в едно, и така от изначало си установил брака, и си заповядал: „Плодете се и множете се” и така отведнъж си установил семейството като общение на любовта в Тебе, усъвършенствано в светата тайна на любовта в Христа Твоего! Сам Ти, Господи, Човеколюбче, Един и в Света Троица прославян, запази и умножи Твоята любов, благодат и благословение във всеки брак и във всяко семейство, в нашия народ и по целия Твой свят, особено в тия дни, когато невидимите сили на поднебесната злоба и техните видими, съзнателни и несъзнателни слуги, се мъчат да поругаят светостта на брака и да осквернят чистотата на семейството, като натрапват богопротивни и противоестествени общности вместо брака и семейството.

Господи Иисусе Христе, Сине Божий и Сине Човечески, Спасителю наш! Ти Своето първо богочовешко чудо си извършил на сватба – на сватбата в Кана Галилейска и с това си показал и доказал, че бракът е нещо честно, и брачното легло – чисто. Това потвърдиха всички Твои свети апостоли и ученици, които богоподобаващо и по право Те нарекоха, наред с всичко останало, и Жених на Твоята Църква, а нея – Твоя невеста. А особено богоречивият Твой апостол Павел, който смело и боговдъхновено е посочил любовта и единството на мъжа и жената като образ на любовта и единството на Тебе и Твоята света Църква. Ти Самият, Христе Господи, запазѝ и умножи Твоята любов, благодат и благословение във всеки брак и във всяко семейство, в нашия народ и по целия Твой свят, особено в тия дни, когато невидимите сили на поднебесната злоба и техните видими, съзнателни и несъзнателни, слуги се мъчат да поругаят светостта на брака и да осквернят чистотата на семейството, като натрапват богопротивни и противоестествени общности вместо брака и семейството.

Душе Светий, Утешителю Благий, чрез Тебе живее всяка жива душа, Ти чрез Самия Себе Си просветляваш и освещаващ всички и всичко, Ти си ни дарил всички небесни и земни блага, които по благословението на Бога и Отца, в Своето Домостроителство на спасението ни е дарувал Господ и Бог и Спасител наш Иисус Христос! Сам Ти, Душе на истината, съкровище на благата и на живота Подателю, дойди и при нас, Твоите недостойни раби, и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота и призови към покаяние и нас, и всичките ни братя, и спаси, Благий, нашите души.

О, Пресвета наша Владичице, Приснодево Богородице, Пътеводителко и Застъпнице на всички, които живеят било в целомъдрие и девство, било в целомъдрието на честнѝя и благословен брак! Ти, с твоята майчинска любов и с твоя всемирен молитвен покров, призови и доведи до покаяние и нас, и всичките ни ближни, очисти всички от всяка сквернота на тялото и душата, и ни сподоби, Всенепорочна, да подражаваме на твоя безгрешен земен живот и към непрестанно служение на Твоя Син и на твоя и наш Бог.

Преподобни наши отци и майки, вие, които угодихте на Бога, живеейки или в ангелоподобно безбрачие, или в благодатта на брачното и семейно общение, всички вие, които с чистота, добродетел и светост прославихте Господа на славата, който прослави вас в Своето Царство, в Своята света Църква, молете се Нему за нас и за всички в Христа наши братя! Амин.

———

Текстът на словото на патриарх Порфирий е публикуван на официалната страница на СПЦ.

Превод от сръбски: Свилен Тутеков

Източник: Православие.бг

  • 1
    Манастир на Сръбската православна църква в Западна Славония на територията на днешна Хърватия (бел. прев.).
  • 2
    Исторически регион в централната част на Хърватия (бел. прев.).
  • 3
    В Република Сръбска Краина (бел. прев.).
  • 4
    В Черна гора (бел. прев.).
Posted in Публицистика, Съвременност

Вижте още:

error: Content is protected !!