Меню Затваряне

Грижа, а не маловерие

Мнения на руски свещеници за инструкциите на Московска патриаршия по повод епидемията и за това, че правилата за причастяване в такива условия не трябва да се считат за маловерие

Църквата не е тест за съвършенство

Инструкцията за храмовете и манастирите на Московска епархия е грамотна и трезва и ние призоваваме свещениците от нашата епархия да се придържат към нея. Благодатта Божия е по-силна от всякакви вируси и инфекции, но ние също така знаем, че първо – инфекцията може да се пренесе от човек на човек дори и чрез предмети (стъклото на иконата, ръката на свещеника, кърпата, лъжицата, чашата); второ – ние не можем да подлагаме на опасност хората, чиято вяра е несъвършена. Аз съвсем не съм уверен, че ние сме най-добрите и съвършени жители на Назарет, които са познавали Светото Семейство и Самия Господ от детството Му.

Господ не действа „механически“, Той гледа нашето вътрешно устроение. В евангелието от Марк (6:5) е описано, че Той „ и не можеше да извърши там [в Назарет] никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им“. Става дума не за това, че Той не е могъл да извърши чудо, а за това, че хората не са били готови да приемат това чудо.

От друга страна, Той отвръща на вика на душата: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!“ Ние сме призвани да бъдем Божите ръце за ближните, да им помагаме дори в съмнението, в маловерието, в смущението.

Църквата винаги е била за верните грижовна майка, а не „тест за съвършенство“, и няма нищо кощунствено и възмутително в това, че и в храма вземаме профилактични мерки за инфекциозни заболявания. И нищо специфично ново няма в това: в инструкциите има препратки към църковни документи, които са осветени от Свещ. Предание. Не бива да изкушаваме Господа и да се опитваме да бъдем по-благочестиви от Църквата. Такова мнимо благочестие рискува да се обърне в гордост и повод за съблазън на ближните.

За да не спира да се извършва Евхаристията

2
О. Игор Фомин

Този съвременен документ съвсем не е уникално явление в историята на Църквата. Подобни мерки са предприемани в Църквата във време на епидемии в отминалите времена – например, епидемията в Москва от чума и холера. Мерките за дезинфекцирането на лъжицата са описани в много авторитетна книга – „Настолна книга на свещенослужителя“ на прот. Сергий Булгаков, затова тук няма нищо неестествено.

Църквата прави много отстъпки, само за да се извършва Евхаристия. Ние вярваме в това, че чрез Тайнството не се разпространява никаква инфекция, въпреки мнението на хората, далечни на Църквата. Затова причастето ще се извършва до края на света.

В наше време всичко започна с еднократни чашки, посуда, дезинфекция на кивотите на иконите, ръцете и масите. Другите хигиенични мерки винаги се изпълняват в нашите храмове: влажно почистване с дезинфекциращи средства на всички места, до които по-често се докосват хора  и постоянно проветряване на храма. Имаме и вентилация, която постоянно обновява въздуха, на всеки час. Временно са закрити всички наши кръжоци, прекратени са лекциите.

Мисля занятията в неделните училища да проведем дистанционно. Предпазните мерки са необходими и за никакво маловерие не може да става дума. Има такава народна поговорка: „Бог не помага на глупаци!“. Мисля, че тя не се е появила напразно. Но има и евангелски слова „Не изкушавай Господа твоя Бог“ (Мат. 4:7).

Така че дайте да спазваме лична хигиена, а при признаци на вирусно заболяване да останем вкъщи.

Причастието – това е на първо място духовно средство, и ако ти не се грижиш за своя ближен, дойдеш в храма с признаци на простуда, това може да ти бъде и за осъждане.

В тези тежки дни не можем да не причастяваме

3
Прот. Алексий Умински

Радвам се, че такъв сериозен документ се появи много навреме в нашата Църква. Той решава за нас, свещениците, проблемът с това как да причастяваме днес вярващите. Сериозна дискусия по този повод се води вече отдавна, в това число и в социалните мрежи. Затова инструкцията, утвърдена от патриарх Кирил е много важна и актуална.

Невъзможно е да опишем всяко действие на човека, но има общи препоръки, предложени на всички без изключение – вярващи и невярващи, посещаващи или непосещаващи храма. Те се състоят в това, че трябва постоянно да се мият ръцете, да се ползват дезинфекциращи салфетки или антисептик след докосване до премети, до които са се докосвали други хора. Те трябва да се спазват и когато например пишем имена в храма с обща химикалка.

Говори се, че съблюдаването на мерките, описани в документа ще бъдат свидетелство за маловерие, което е странно. В документа има ясни указания за каноническите правила на Пето-шестия (Трулски) Вселенски събор, има разяснение на преп. Никодим Светогорец, който опирайки се на съборните правила говори за конкретна ситуация с епидемия от чума, която се е случила по негово време, има указания от „Настолната книга на свещенослужителя“ на прот. Сергий Булгаков, която и досега за нас е важен канонически справочник.

Всичко това потвърждава, че мнението на Църквата не е било извън реалността, и никога не се е считало, че Божията благодат отменя законите на природата. Затова на мен ми се струва, че на всички ни е нужно малко да се отрезвим и да разберем, че съвсем не става дума за недоверие към тайнството и още повече към Бога или за маловерие. Човекът има разум и трябва да го използва. Ние сме длъжни да бъдем разумни християни и да разбираме какво се случва в света.

Освен това, ние свещениците, преди всичко трябва да мислим за тези, които могат да се смутят, да се откажат от причастие, притеснявайки се да пристъпят към общата Чаша и общата лъжица заради страх от зараза. Тези хора са наши братя и сестри. И представеният ни аргумент: „Ако се боите, значи лошо вярвате“ ми се струва, че е позиция на гордост, доста отдалечена от християнската позиция на любов, снизхождение и помощ към ближния. Ние не можем да откажем причастие, особено в такива тежки дни. Винаги сме длъжни да мислим за нашите ближни.

Тези християни, които могат да се отнесат към рисковата група възрастни хора с отслабен имунитет или имат проблеми със здравето, могат винаги (и затова говорим на всяка литургия) да позвънят в храма, да оставят своите координати и ние свещениците, задължително ще дойдем във всяка точка на Москва и Московска област, за да ги изповядаме и причастим.

Надявам се, че няма да се стигне до такива сериозни ситуации като в Западна Европа и ще бъдат успешни тези строги правила и превантивни мерки, които се въвеждат днес и от московското правителство. Но ако изведнъж положението се влоши, можем да си спомним практиката на християните в древната Църква, когато на вярващите св. Причастие се е раздавало, за да могат те у дома с молитва да се приобщават със светите Христови Тайни.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: www.pravmir.ru

Posted in Богословие, Еклисиология, За Св. Причастие, Литургика и богослужение, Пандемия и духовен живот

Related Posts