Ренета Трифонова
На 8 юли 2025 година България направи важна стъпка в своята история — страната ни официално стана част от Еврозоната. Това е събитие с дългосрочни политически, икономически и културни последици, което носи със себе си нови възможности, предизвикателства и отговорности. В този момент е важно да си припомним кой е бил идеалът, към който нашият народ се е стремял векове наред.
Нашите възрожденци — Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Георги Раковски, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и много други — са мечтали за България, която да бъде равноправна част от европейското семейство. Не само географски, а и по дух, култура и ценности.
Но защо сред толкова българи се е загнездило убеждението, че Европа е „чужда“, враждебна или опасна за националната ни идентичност? Кой и как е посеял това съмнение в сърцата ни? И забравени ли са заветите на възрожденците?
Възрожденските ни герои — Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, Вазов, Славейков, Стамболов и десетки други — не просто са познавали Европа, те са се вдъхновявали от нея. За тях Европа не е била само географско понятие, а символ на свобода, просвета, законност, гражданско достойнство и национален напредък.
Васил Левски: „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.“
Христо Ботев: „В европейските държави, гдето царува просветата, науката и свободата… човешките права се уважават, а народите сами си избират съдбините.“
Любен Каравелов: „Аз съм европейски човек… и искам България да стане не като Турция или Русия, а като Швейцария – свободна, просветена и справедлива.“
Иван Вазов: „В Европа народите живеят свободно, имат книги, имат театри, имат свобода! А ние? Сме ли по-долни от тях?“
В техните думи няма страх от Европа, няма омраза към нея – има стремеж, вдъхновение и воля за духовно приобщаване.
Днес обаче често наблюдаваме обратната тенденция: много българи се чувстват отчуждени от Европа, някои дори я възприемат като заплаха. Част от обществото е обзета от цинизъм, недоверие и носталгия по авторитарни модели, чужди на възрожденския идеал.
Какво се случи? Как забравихме уроците на нашите герои? Кой пося в сърцата ни семената на съмнението и недоверието?
Причините са многобройни — от политическите манипулации и липсата на добро образование, през корупцията и социалните неравенства. Една възможна причина е манипулираното историческо съзнание – плод на десетилетия пропаганда, която представя Европа като експлоататор, а Русия като „освободител“. Друга е липсата на критично образование, което да научи младите не само на факти, а и на ценности. Трета – корупцията и неуспехите на българските елити, които предават европейските принципи и така ги компрометират в очите на българите.
Нашите предци не са се борили за изолация или подчинение. Те са се стремели към просвета, законност, граждански права и национално достойнство — всички ценности, които днес са основа на Европейския съюз.
Да си част от Европа не означава сляпо подчинение, а партньорство, основано на ценности – свобода на словото, върховенство на закона, права на човека, просвета и солидарност.
Днешният избор на България да бъде част от Еврозоната и Европейския съюз е не отстъпление от националния интерес, а изпълнение на завета на нашите будители и герои. Те не са мечтали за изолация и автокрация – а за народ, достоен да бъде редом до другите свободни народи.
Захарий Стоянов ни предупреждава: „Европа ни гледа, но не ще ни даде свобода, ако сами не си я извоюваме.“
Заветът на възрожденците е ясен и непреходен: България трябва да бъде част от европейското семейство като равноправен, свободен и просветен народ. Нека не забравяме това. Защото да забравим означава да предадем идеалите, за които хиляди българи са дали живота си. Да се страхуваме от Европа, означава да се страхуваме от собственото си бъдеще.
Затова днес, когато България влиза в Еврозоната, трябва да се гордеем, но и да помним. Да продължим по пътя на свободата, справедливостта и просветата — точно както са ни завещали Левски, Ботев, Вазов и всички български будители.
Защото бъдещето на България е европейско. И това не е просто избор — това е дълг.
