Християнство.бг
Проф. д-р Джордж Демакопулос // Public Orthodoxy
Може да прозвучи малко иронично, но еретиците винаги са играли важна роля във формирането на християнското богословие, тъй като именно техните въпроси, провокации и съмнения в крайна сметка определят основните контури на православното вероучение. Ако не бяха Арий, Несторий или други печално известни еретици от древния свят, нямаше да има причина за свикването на Вселенските събори или за приемането на вероучителни определения като Никео-Константинополския символ на вярата.
По подобен начин са се зародили и впоследствие развили и принципите на американската демокрация – нейните основни положения и табута са се оформили в отговор на реални или предполагаеми посегателства срещу общото благо. Имайки предвид всичко това, мога да предположа, че агресивните опити на Доналд Тръмп да пренареди политическия пейзаж наподобяват богословските провокации на Арий.
Повечето читатели вероятно помнят, че Арий е отричал пълнотата на божествеността на Иисус Христос. Вероятно те също така помнят, че неговото учение е било осъдено от Никейския събор. Въпреки това те може би не знаят, че преди Арий не е съществувало ясно християнско учение, че Иисус Христос е Бог в същия смисъл, в който Бог е Отец. Всъщност преди Арий повечето християни никога не са си представяли Бога като „Троица“ в смисъла, в който го разбираме днес, дори ако са разбирали, че Синът и Светият Дух са по някакъв начин свързани с Бог Отец. Отчасти това се обяснява с факта, че думата „Троица“ не се среща в Писанието, но също и с това, че преди Арий християнските богослови никога не са били изправени пред необходимостта ясно да формулират отношенията между Отец, Сина и Светия Дух. В крайна сметка Църквата обявява възгледите на Арий за „еретични“, но значителна част от нейния по-късен богословски език се формира в отговор на хаоса, който той предизвиква.
Бъдещите поколения може би ще стигнат до извода, че Доналд Тръмп е изиграл подобна роля в дългия процес на формиране на американската демокрация. Да разгледаме например три дела, инициирани от Тръмп, които не само разкриват по-рано незабелязани пропуски в практиката на американската демокрация, но и подтикват съдилищата – а в крайна сметка и целия народ – да преосмислят взаимоотношенията между трите власти, които съставляват основата на американския модел на демократично управление.
Президентският имунитет
Преди Тръмп американците просто приемаха за даденост, че бивш президент може да бъде подведен под наказателна отговорност за действия, извършени по време на мандата му. Но безпрецедентните обвинения, повдигнати срещу Тръмп след първия му мандат, подтикнаха Върховния съд да изгради нова конституционна доктрина, според която президентите имат абсолютен имунитет по отношение на основните конституционни функции, както и условен имунитет по отношение на всички официални действия. Независимо дали някой смята това решение за мъдро или погрешно, Тръмп на практика постъпи по същия начин като Арий – той принуди институцията да разгледа проблем, който тя никога преди не е разглеждала, и по този начин отвори напълно нов, вероятно непредсказуем аспект на изпълнителната власт.
Гражданство по рождение
Разпоредбата за гражданство, съдържаща се в Четиринадесетата поправка, е част от Конституцията от 1868 година, а Върховният съд е потвърдил широкия ѝ обхват през 1898 година. Съдът никога не е трябвало да се произнася окончателно дали тя се отнася за децата на нелегални имигранти, тъй като никой с легитимни правомощия не е оспорвал това тълкуване. Но именно това прави Тръмп сега, като подписва президентски указ. Той принуждава съдилищата да формулират онова, в което отдавна са били убедени. Каквото и да бъде окончателното съдебно решение (или бъдещо постановление на Конгреса, прието в отговор на него), правната рамка на гражданството в Съединените щати ще бъде по-ясно определена именно защото Тръмп поставя под въпрос установени правни допускания.
Президентски правомощия и „независими“ агенции
През 1935 година Върховният съд постановява, че Конгресът има правомощие да създава независими агенции (Комисията по ценни книжа и борси, Федералната търговска комисия, Федералния резерв и други) и да защитава техните ръководители от политически натиск, като не позволява на президента да ги уволнява без основателна причина. Нападките на Тръмп срещу федералните агенции, включително уволнението на техни ръководители и опитите да бъдат закрити цели ведомства, принуждават Върховния съд веднъж завинаги да определи дали Конгресът има право да създава независими изпълнителни институции или дали Конституцията възлага изцяло изпълнителната власт единствено на президента.
Това, което прави всички тези случаи толкова изключителни, е, че Тръмп разкрива „слепи петна“ в практиката на американската демокрация по начин, по който никой предишен президент не го е правил. Може би най-забележителният аспект на тези събития е, че всички тези „пропуски“ в конституционната система в ретроспекция изглеждат напълно очевидни. Същото, разбира се, може да се каже и за Арий и тринитарното богословие – само в ретроспекция християнското разбиране за Троицата, прието преди Арий, изглежда толкова непълно.
Разбира се, приликите между Арий и Тръмп не се ограничават само до способността им да карат околните да се замислят за неща, за които мнозина преди не са се замисляли. Например, обърнете внимание на следното:
– и Тръмп, и Арий са били осъдени от съд (Тръмп е бил подложен на импийчмънт, загубил е изборите и федерален съд го е признал за виновен;
– Арий е бил осъден за ерес и е бил изпратен в изгнание от римския император Константин);
– нито Тръмп, нито Арий са приели порицанието от своите началници (Тръмп не признава резултатите от изборите през 2020 година; а когато Арий е бил първоначално осъден от своя епископ, той се опитва да убеди други епископи да подкрепят неговото виждане, което предизвиква криза, довела до свикването на Никейския събор);
– и Тръмп, и Арий запазват подкрепа сред народа след произнесените срещу тях присъди (Тръмп е преизбран; Арий е възстановен в предишната си позиция от същия император, който го е изпратил в изгнание, а антитринитарното богословие на Арий е подкрепено от мнозинството епископи в поколението след смъртта му).
Разбира се, аналогията между Арий и Тръмп е несъвършена. Споровете за Троицата имат различен характер от политическите и правните въпроси, които днес попадат на първите страници на вестниците. Като християни разбираме, че Арий е подтикнал Църквата най-накрая да формулира вечната „истина“ за Бога като Троица. Макар Тръмп е вероятно да не подтикне американския народ да уточни „истината“ за американската демокрация, няма съмнение, че бъдещите поколения законодатели и избиратели ще търсят отговор на въпроса каква е най-справедливата и устойчива форма на демокрация.
Църквата е имала нужда от десетилетия, за да преодолее богословската суматоха, предизвикана от Арий. Няма основания да се смята, че конституционните въпроси, които Тръмп поставя пред обществото, ще бъдат решени бързо или еднозначно. Но е напълно вероятно американската демокрация, подобно на християнската ортодоксия, в дългосрочен план да стане още по-силна.
Джордж Демакопулос е професор по историческо богословие във Фордъмския университет, където е титуляр на катедрата „Отец Джон Мейендорф и семейство Патерсън“ по православни християнски изследвания и съдиректор на Центъра за православни християнски изследвания. Научните му интереси са в областта на раннохристиянската и византийската църковна история, със специален фокус върху отношенията между Източноправославната и Римокатолическата църква през Средновековието. Той получава богословското си образование в „Св. Кръст“, а по-късно защитава магистърска и докторска степен по религиозни изследвания в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Носител е на престижен изследователски грант от Националния фонд за хуманитарни науки (NEH). Автор е на редица научни публикации и книги, посветени на ранната църква и късната античност. Демакопулос е също архонт на Вселенската патриаршия с офикий „Учител на народа“ (Didaskalos Tou Genous).
