Християнство.бг
Велизар Беров
Нека бъде казано ясно, за да не остане никакво съмнение: Православната църква не е събрание на самостоятелни религиозни личности, които по собствено усмотрение решават кой е епископ, кой притежава благодат, кой е разколник, кой е еретик или чия Евхаристия заслужава тяхното одобрение. Църквата е Тяло Христово. Църковното единство се открива и осъществява в светата Евхаристия, предстоятелствана от каноничния епископ или от презвитера, комуто той е поверил това служение. Който съзнателно отхвърля евхаристийното общение със своя каноничен епископ, обявява неговите Тайнства за безблагодатни и призовава други да се отделят от него, посяга върху самото видимо единство на Църквата.
Още древното канонично предание на Църквата свидетелства колко сериозно се възприема нарушаването на евхаристийното общение. Осмото Апостолско правило постановява:
„Епископ, презвитер или дякон, или някой от свещения чин, който не се причасти при извършване на приношението, да представи причината и ако е уважителна, нека бъде извинен, а ако не представи причина, да бъде отлъчен от църковно общение като такъв, който е причинил вреда на народа и е навел подозрение върху тоя, който е извършил приношението, като че го е извършвал неправилно“.
Деветото Апостолско правило допълва:
„Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не достояват на молитва и свето причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в църквата.“
Тези свещени правила разкриват колко дълбоко е съзнанието на древната Църква за единството на евхаристийното събрание. Особено показателно е Осмото Апостолско правило, което изрично посочва опасността от създаване на подозрение спрямо свещенослужителя, извършващ светото Приношение. Ако още древната Църква е проявявала такава строгост към действията, нарушаващи евхаристийното общение и реда на богослужебното събрание, колко по-голяма отговорност носят онези, които публично обявяват евхаристийното служение на канонични архиереи за недостойно и призовават вярващите да се отделят от тяхната Чаша?Строгостта на тези свещени правила е насочена към съзнателното нарушаване на евхаристийното общение и към безчинието в църковното събрание, като се отчитат и уважителните причини за въздържане от светото Причастие.
В основата на това евхаристийно единство стои и каноничното епископско служение. Епископът приема своето служение чрез канонично ръкоположение в общението на Църквата. Неговото служение е неразривно свързано с останалите епископи, със съборността на Църквата и с евхаристийното единство на Поместните Православни Църкви. Когато някой самоволно обявява един епископ за лишен от благодат, за разколник или еретик, той неизбежно поставя под въпрос и църковното общение, в което епископът служи. А когато последователно обяви цялото това общение за безблагодатно, той вече оспорва апостолското приемство и тайнствения живот на Църквата.
С какво право тогава наричате себе си защитници на Православието, след като отхвърляте неговото евхаристийно единство? Свети Игнатий Богоносец свидетелства:
„Където се яви епископът, там да бъде и множеството“ (Послание до смирненци, 8:2). А свети апостол Павел пита: „Нима Христос се е разделил?“ (1 Кор. 1:13).
Ето въпроса, на който трябва да отговорят всички, които днес с лекота отхвърлят канонични архиереи и внушават на православните християни, че тяхната Евхаристия е осквернена, незаконна, разколническа или еретическа. Нима Христос се е разделил? Нима благодатта на Светия Дух се подчинява на вашите политически предпочитания? Нима апостолското приемство се прекратява с публикуването на поредната ви декларация в във facebook-а?
И тук трябва да бъде поставен още един въпрос, пред който съвестта на всеки православен християнин е длъжна да застане с цялата си отговорност: как е възможно човек, който изповядва Христос, да прекъсва светата Божествена Литургия с викове, обвинения и самоволно произнасяни анатеми? Как е възможно в онзи свещен момент, когато Църквата възнася своята евхаристийна благодарност към Бога, когато свещенослужителите предстоят пред светия Престол и верният народ се събира около едната Чаша, някой да превръща храма в място за демонстрация на собствените си убеждения?
С какво право миряни, които не притежават никаква степен в свещената йерархия, си присвояват властта да произнасят анатеми над канонични архиереи, презвитери и дякони, да осъждат тяхното служение и да определят с кого православните християни могат да пристъпват към светото Причастие? Нима анатемата е лично възклицание, което всеки може да отправи според настроението си? Нима църковното отлъчване е предоставено на онзи, който говори най-високо, крещи най-настойчиво и събира около себе си най-много последователи?
Вярата се защитава с истина, богословско свидетелство, каноничен ред и църковна отговорност. Светите отци са познавали силата на изобличението, но са знаели и страшната тежест на разделението. Когато един християнин застане пред светата Чаша, той пристъпва към Самия Христос. Той приема пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Господа, Който доброволно принесе Себе Си за живота на света. И ако тази Чаша се предлага в каноничното евхаристийно общение на Православната църква, никой самозван съдник няма право да внушава, че тя е изгубила своята святост единствено защото не одобрява предстоятелстващия архиерей.
Свети апостол Павел казва:
„Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб“ (1 Кор. 10:16–17).
Ето същността на въпроса. Една Чаша. Един Хляб. Едно Тяло. Един Господ. Пред тази истина трябва да замлъкне всяка човешка гордост, която желае да постави себе си над съборната съвест на Църквата. Вие можете да отхвърлите поканата към светата Чаша. Можете да се отдалечите от евхаристийното общение. Можете дори да убедите други да последват вашето отделяне. Но не можете със собственото си решение да лишите каноничния епископ от благодатта на неговото служение. И ако стигнете до убеждението, че цялата Църква е изгубила благодатта си, понеже не е приела вашите присъди, тогава трябва да се запитате кой действително се е отделил от църковното единство. Защото Църквата не престава да бъде Църква, когато някой се отдели от нея. Тежестта на това отделяне лежи върху съвестта на онзи, който съзнателно го извършва.
И тук звучат думите на свети Киприан Картагенски:
„Не може да има Бога за Отец онзи, който няма Църквата за майка“ (За единството на Католическата църква, 6).
Нека никой не забравя, че светата Чаша е Чашата на единството, на опрощението, на възкресението и на вечния живот. В нея се открива безмерната Божия любов, която призовава човека към покаяние, изцеление и спасение. Христос събира разпръснатите Божии чеда в едно, побеждава враждата и ни открива надеждата за окончателното тържество на живота над смъртта. Божията любов не престава да търси дори онзи, който се е отдалечил от църковното общение. Затова и молитвата на Църквата обгръща всички, с надежда за тяхното обръщане, примирение и спасение, при зачитане на свободата, с която Бог е дарил човека.
Да обявяваш светата Чаша за безблагодатна без установено догматическо и каноническо основание означава да поемеш страшна отговорност пред Бога и пред Неговата Църква. А да възпрепятстваш другите да пристъпят към нея чрез викове, заплахи, публични обвинения и самоволно произнасяни анатеми означава да посягаш върху мира на евхаристийното събрание и върху свободната съвест на вярващите. Никой не може сам да се провъзгласи за единствен пазител на Христовата истина и от тази самоприсвоена власт да съди цялото православно епископство. Никой няма право да превръща светия храм в съдилище на личните си убеждения, а Божествената Литургия в трибуна за своите обвинения. И никой не бива да забравя, че пред светия Престол всички заставаме като нуждаещи се от Божията милост.
Ще дойде ден, когато всички наши думи, всички наши присъди и всички наши дела ще застанат пред Христос, Който единствен познава сърцата и съди с правда и милост. Тогава няма да ни спасят гръмките думи, самоволно произнесените анатеми или претенциите за изключителна вярност към Православието. Ще остане въпросът дали сме съхранили любовта, истината и единството, към които Господ ни призовава. И който действително желае да остане верен на апостолската Църква, трябва да помни, че апостолската вяра, апостолското приемство и евхаристийното общение принадлежат към единния живот на Тялото Христово. Защото никой не може да защитава единството на Църквата, като разрушава мира на нейната Литургия. Никой не може да проповядва вярност към Христос, като самоволно отлъчва от Неговата Чаша онези, които Църквата признава за свои пастири.
Но замисляли ли сте се какво би станало, ако Църквата, чиито архиереи днес с такава лекота осъждате, сама се произнесе за вашите действия? Ако Светият Синод разгледа публичните ви обвинения, призивите ви към прекъсване на евхаристийното общение и самоволно произнесените от вас анатеми? Ако онези, които днес се представят за съдници на Църквата, бъдат призовани да отговарят пред нейната законна съборна власт? Лесно е да извикаш „Анатема!“ срещу патриарх или епископ, когато сам си присвоил правото да съдиш. Но осъзнавате ли страшната тежест на тази дума? Замисляли ли сте се какво означава тя, когато бъде произнесена от самата Църква чрез нейната компетентна власт, след канонично разглеждане и установяване на основанията за подобно осъждане?
Какво ще стане, ако утре същата тази Църква, която днес обвинявате в отстъпление, ви призове да дадете отговор за внесения смут, за съблазнените вярващи и за разделението, което насаждате? Какво ще стане, ако ви бъде напомнено, че никой не може безнаказано да си присвоява съборната власт и да произнася присъди от името на Православието? Затова, преди отново да изречете „Анатема!“, помислете за собствената си отговорност пред Бога и Неговата Църква. Помислете за деня, когато всички ще застанем пред Христовия съд, където човешката гордост, самоувереността и гръмките обвинения няма да имат никаква власт.
Защото Църквата, която днес така дръзко осъждате, е същата Църква, в чието лоно сте приели светото Кръщение, чието свето Миро ви е запечатало с дара на Светия Дух и от чиято Чаша сте приемали Тялото и Кръвта Христови. И ако някога чуете от нейната законна съборна власт страшното слово „Анатема!“, тогава ще разберете колко опасно е било да превръщате тази дума в оръжие на собствената си гордост. Но дори тогава вратата на покаянието остава отворена. Защото Църквата се моли за завръщането на заблудените и за спасението на всички.
Преди да произнесете анатема над Църквата, помислете какво би означавало Църквата да произнесе анатема над вас. И никой, който действително разбира тайната на светата Евхаристия, не би дръзнал да превърне възгласа „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете“ в повод за разделение, вражда и осъждане. Последната дума на Църквата е словото на Христовата любов, която призовава към покаяние, събира разделените и възвестява победата над последния враг — смъртта.
„А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта“ (1 Кор. 15:26).
И пред тази велика тайна всяка човешка претенция за власт над Божията благодат трябва да отстъпи място на смирението, молитвата и евхаристийното единство.
Снимките в публикацията са от съборната св. литургия в Рилския манастир на 19 октомври // Източник: Българска патриаршия
