Ренета Трифонова
Днес във форума на Християнство.бг беше публикуван един текст, в който се описваха броженията в Руската православна църква и лагерите, на които тя е разделена заради войната в Украйна. Ще цитирам само началото:
„В неделя на Прошката, 6 март, в малка църква в района на Кострома свещеник Йоан Бурдин изнася проповед, която изненадва някои енориаши. Той нарича случващото се в Украйна „братоубийство” и предлага да се помолят преди началото на литургията войната да спре и Господ да защити цивилните. През този ден в храма имало малко над десет души. Един от енориашите възразил на о. Бурдин и казал: „Там не всичко е такова, което си мислите“. Свещеникът отговорил, че не е принуждавал никого да прави нищо. „Останалите могат да се молят с мен или да напуснат храма“, казал той. Това била обикновена християнска проповед за недопустимостта на кръвопролитията.
След службата отец Йоан бил извикан в полицията. Той не изключва възможността същият енориаш да е подал жалба срещу него. Срещу свещеника е съставен протокол „за дискредитиране на въоръжените сили на РФ“. В допълнение към проповедта е включено още едно нарушение: публикуването на „информация с агитационни изображения“ на уебсайта на енорията, където о. Бурдин публикува призив за мир. Съдът налага глоба от 35 хиляди рубли. Скоро свещеникът напуска енорията и заминава в чужбина. Казва, че въпреки последствията, не съжалява за действията си. „Вярвам, че по време на литургията Господ вижда сърцето на човека, така че не можем да се преструваме и да заблуждаваме“, обяснява о. Бурдин. „Църквата не може да се преструва, че нищо не се случва, че украинските градове не се разрушават и хората не умират. Това е лукавство пред Бога, затова не мога да мълча“.
Този откъс ме подсети за случилото се със свещеника, за който Християнство.бг писа и чиято дейност следим отблизо. Докато следях блоговете в Телеграм, попаднах на нещо шокиращо. Новосъздаден канал в Телеграм „Предатели в расо и без расо“ с постоянно актуализиран списък на свещеници, които са „предатели в расо“. Има и такива „без расо“. Докато го разглеждах, между тях намерих и … отец Йоан Бурдин. Може би ще бъде полезно за нашите читатели да изброим свещениците от този списък, за да стане ясно за какво иде реч:
На първо място е сайтът Правмир, след който следват: прот. Олег Батов (РПЦ), прот. Алексей Умински, прот. Александър Степанов, йером. Йоан (Гуайта), прот. Глеб Вечелковски, о. Фьодор Людоговски, прот. Александър Шабанов, прот. Леонид Грилихес, йером. Димитрий (Першин), прот. Георги Митрофанов, прот. Александър Кордочкин, прот. Владимир Фьодоров, прот. Андрей Лоргус, прот. Пьотър Борновалов, игумен Антоний (Логинов), свещ. Алексей Антоновски, свещ. Сергей Круглов, прот. Константин Гип, свещ. Йоан Бурдин, отец Андрей Дудченко, прот. Владимир Зелински, архим. Кирил (Говорун), прот. Дмитрий Климов и много други.
Списъкът не е пълен, тук споменах само тези свещеници, чиито богословски трудове, публицистични статии или обществени позиции съм чела по различни теми.
Те са различни хора, като по-голямата част от тях са от РПЦ. И кой мислите беше направил този списък? Въпросът не е труден: екипът на сайта Антимодернизъм.ру, сред който има и свещеник от БПЦ.
От „вражеския“ списък личи, че свещениците са подбирани по няколко признака, но задължителни са два:
1. Подписали са се в Обръщение на свещенослужителите на РПЦ с призив към помирение и прекратяване на войната;
2. Защитили са арестуваните по „московското дело“.
Какво представлява това „московско дело“? На 27 юли хиляди хора излязоха по улиците на Москва, за да изразят несъгласието си с недопускането на независими кандидати за избори в Московската градска дума. Същият ден полицията задържа 1373 души и образува по-късно наказателно дело срещу някои от тях за „масови безредици“. Руските медии публикуваха обръщение към властите на 182 свещеници за някои от задържаните, които нямат никаква вина. Медиите ни съобщиха за този случай, имаше дори мнения по темата (виж публикациите в Християнство и култура, Двери.бг, Православие.бг).
След призива за справедливо отношение, властите освобождават някои от арестуваните, а свещениците, поискали справедливост са дамгосани като „предатели“ и сложени в списък, тъй като е „предателство“ пастирът да се застъпи за невинно задържани граждани. Останалите „предателства“ в списъка на „Предателите в расо и без расо“ сме чели в списъците на „Бъди верен“ – българският аналог на „Антимодернизъм.ру“. Сигурно не е случайна заглавката на канала, наречена „Ангел влачи еретик“, миниатюра от Хлудовския псалтир от IX в. Когато опитах да намеря миниатюрата и да проверя наименованието ѝ, се е оказа, че е различно: „Ангел влачи за косите иконоборец“ (тук) и е рисувана по определо събитие в Църквата, но какво пък, за идеята да нарочим някого за „еретик“ може и средновековна миниатюра да свърши работа…
Но да оставим авторите на сайта – всеки може да пише където поиска и да има свои възгледи, всеки има възможност дори да лъже в медиите, защото рядко понася вина за това – виждаме това всеки ден в социалните мрежи, особено във фейсбук, пълен с фейкове и блокирани профили, които не са съгласни с лъжата.
По интересното тук е, че списъците с „модернисти“, които бяхме свикнали да четем и да възприемаме като нещо „нормално“ в тези два сайта, преминаха в други списъци, далеч по-опасни и шокиращи – списъци на „предателите“. А предателите се оказва, че са тези, които не искат да има война, да бъдат убивани хора, изнасилвани жени, малтретирани деца и насилствено отвеждани в лагери милиони украинци. Редящите такива списъци не са съгласни милиони да изгубват домовете си, живота си, близките си и да бъдат „денацифицирани“. С две думи – списъците са за тези свещеници, които не могат да се примирят с факта, че страната им е агресор и църквата им в лицето на архиереите подкрепя тази агресия. И да, в тези списъци влизат хора, които не са се страхували да изпълнят евангелския си дълг пред Бога и пред хората – да кажат истината за ужасната трагедия, която сполетя Украйна – унищожителна кръвопролитна война.
Но думата ми беше за отец Йоан.
Бях забравила за него. Когато видях списъка, се сетих, че беше задържан за „разпространение на невярна информация“, и осъден да заплати 35 000 рубли, които платиха негови приятели, тъй като тази сума е три пъти колкото месечната му заплата. Малко след това о. Йоан беше освободен от своя митрополит да търси друга епархия в разстояние на три месеца, в която да служи. И срокът му изтича. Ако след този месец не намери епархия и митрополит, който да го приеме на служение, ще понесе наказание за смелостта си да каже, че в Украйна има война.
Попитах приятели какво става с отец Йоан и разбрах, че е отседнал в България и е пуснал официална молба в Софийска митрополия с желание да премине на служение в БПЦ.
На молбата обаче вече три месеца … няма отговор. И докато срокът на отец Йоан да си намери епархия за служение изтича, продължаваме да чуваме оплаквания, че няма достатъчно свещеници и сме църквата с най-малко свещеници на глава от населението.
Тъй като самата аз съм презвитера и знам какъв е животът на много свещеници в България, както и с какви трудности се сблъскват те, четейки такива виртуални списъци, приличащи на списъци за „отстрелване“ на врагове през комунизма (и фашизма), се питам какво ще стане с този човек, с този свещеник, който е изпълнил пастирския си дълг и думите от Евангелието? Ще го оставим ли да бъде мълчаливо „острелян“?
Неговият духовен отец Георги Еделщайн беше казал в един документален филм за живота му:
„Ако мълчим, ние участваме в това зло, което се случва в света. Аз съм длъжен да кажа това, което мисля, а резултатът от моето говорене въобще не ме интересува“.
По духовния съвет на този 89-годишен жив изповедник на вярата през богоборческия режим, бях длъжна да кажа каквото мисля. А какво ще се случи… ако хората не могат да решат, Бог ще реши. Той няма да остави Своите, защото „от Господа е спасението на праведниците. Той е защитата им в скръбно време“ (Пс. 36:39).
