Християнство.бг
В Архиепископията на православните църкви от руска традиция в Западна Европа, която през 2019 г. премина към Московската патриаршия, се задълбочава напрежението около назначаването на епископи и комуникацията с Москва. Повод е продължителното мълчание на Московската патриаршия по кадрови предложения, изпратени от Архиепископията, пише Ксения Лученко в своя Телеграм канал „Православие и зомби“.
Дубнинският митрополит Йоан (Ренето) е разпространил обръщение до духовенството и миряните преди епархийското събрание, насрочено за 26–27 юни. В него той описва ситуацията като критична за управлението на църковната структура в Западна Европа и поставя въпроса за ефективността на действащия механизъм за съгласуване с Москва.
По данни от документа още през 2023 г. Архиепископията е предложила на патриарх Кирил три кандидатури за викарни епископи. Одобрена е само една – на игумен Августин (Макбет), ръкоположен за викарен епископ за Великобритания и Скандинавия през декември 2025 г.
По останалите две кандидатури Московската патриаршия не е дала отговор вече три години, въпреки многократни напомняния.
Митрополит Йоан посочва, че забавянето поставя Архиепископията в „много уязвимо пастирско положение“, тъй като броят на енориите нараства във Франция, Германия и Италия, а наличните архиереи не могат да покрият всички територии. Допълнително се отбелязва, че здравословното състояние на част от йерарсите допълнително ограничава възможностите за управление.
Според обръщението Съветът на Архиепископията е стигнал до извода, че трите години липса на отговор фактически блокират прилагането на „Грамотата“ от 2019 г., която регламентира отношенията с Московската патриаршия, и парализират процедурата за назначаване на епископи.
Затова на предстоящото събрание на 26–27 юни се предлага да бъде гласувано провеждане на избори по изключение, без окончателно решение от Москва.
Ако предложението бъде прието, Архиепископията ще пристъпи към избор между двама кандидати, номинирани още през 2023 г.:
- архимандрит Виктор (Крецу);
- протойерей Анатолий Негрута.
В текста митрополит Йоан поставя и въпроси към патриарх Кирил относно бъдещите намерения на Московската патриаршия спрямо Архиепископията, като изразява тревога от липсата на реакция.
Като аргументи за възможността за самостоятелни действия се посочват и примери от други юрисдикции: бързото решаване на въпроса за викарен епископ в Естонската православна църква и практиката на Латвийската православна църква, която през 2023 г. избира епископ без изрично съгласие на патриарха, като запазва канонично общение с Москва.
Засега не се говори за разрив с Московската патриаршия или за излизане от нейната юрисдикция. Въпреки това от обръщението става ясно, че ръководството на Архиепископията разглежда възможността да взема самостоятелни кадрови решения, ако липсата на отговор от Москва продължи.
Архиепископията на руската традиция в Западна Европа има дълга история на промени в църковната си юрисдикция, включително предишни периоди на преминаване между различни православни центрове.
Част от рускоезичните православни общности в Западна Европа, които не са преминали към Московската патриаршия през 2019 г., остават в рамките на Вселенската патриаршия и продължават да функционират с нарастващи енории, включително с участието на новопристигнали вярващи от Украйна, Беларус и Русия.
